Определение № 5547 от 04.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5547 гр. София, 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20231100504688 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на „А.Т.” ЕООД срещу постановление, обективирано в съобщение изх. № 10995/21.03.2023 г. на ЧСИ С.П., с което е отказано да бъде разгледано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и досежно размера на начислените по делото такси и разноски. Застъпена е теза за приложимост на нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК и в изпълнителното производство, съответно тази норма да овластява и ангажира и съдебният изпълнител да редуцира предявено в производството възнаграждение за адвокат. Оспорва се и начислената такса за извършен опис в размер на 1936,80 лв. и допълнително начислена такса по т. 31 б. „е“ от 150 лв.

В отговор по жалбата „Б.**“ ЕООД, представлявано от адв. Р.Ш., я оспорва с аргумент, че действията на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство са ограничени до налагане на допуснато от съд обезпечение. Смята, че понеже в изпълнителното производство съдебният изпълнител не събира разноските, съпътстващи принудителното изпълнение, не е компетентен да се произнася по възражение за прекомерност. Навежда и довод, че жалбата не се включва в обхвата на чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК, а смята за изключително компетентен да стори това съдът, администриращ исковия процес досежно обезпеченото вземане. Претендира разноски в настоящото производство – 300 лв. възнаграждение за адвокат.

В обясненията по реда на чл. 436 ал. 3 изр. второ ГПК помощник съдебен изпълнител Е.К. също сочи, че предвид ограниченият предмет на изпълнителното производство при налагане на обезпечителни мерки не събира парични суми, включително и разноски по изпълнението от лицето, срещу което е допуснато обезпечението.

Настоящият състав приема, че липсва подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435 ГПК. Законът лимитативно очертава случаите, при които преценка на съдебен 1 изпълнител подлежи на съдебен контрол като общото при всички тях е, че действията пряко засягат зачетен от правния ред интерес за страна в изпълнителното производство – взискател или длъжник, а по изключение и за трето лице на изпълнителното производство, ако предявява собствени права върху обекта на принудително изпълнение.

Действително нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК предвижда обжалваемост на постановление за разноски, но този акт предполага възложени в тежест на длъжника в изпълнителното производство разноски. Оттук именно произтича и интереса за длъжника да оспори действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в установено на собствено основание притезание – сторени разноски в изпълнителния процес. По изпълнителното дело се установява да са издадени сметки на името на „Б.**“ ЕООД и до обезпечения кредитор са изпращани и съобщения за дължими такси. Тези актове обаче не засягат правната сфера на жалбоподателя, а и сами по себе си са лишени от изпълнителна сила – невнесените такси от обезпечен кредитор са основание частният съдебен изпълнител да откаже изпълнение на поисканото действие (чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК) или пък да ги събере по реда на заповедното производство (ако предпочете да предприеме подлежащо на таксуване действие в отклонение от изискването за предплащане на такса (чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ). Следователно, налага се извод, че постановление за разноски по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК касае единствено приети разноски от съдебен изпълнител за събиране в рамките на администрираното от него изпълнително производство. Жалбоподателят не твърди, а и както бе посочено вече от материалите по изпълнителното дело не се установява в негова тежест да са възлагани разноски, поради което и не е налице подлежащо на обжалване действие. Съобщение изх. № 10995/21.03.2023 г. не съставлява отказ на съдебен изпълнител да преразгледа възложени от него разноски по чл. 79 ГПК, поради което изложените принципни съображения в жалбата се явяват неотносими към конкретния случай.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А.Т.” ЕООД срещу съобщение изх. № 10995/21.03.2023 г. на ЧСИ С.П..

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2