Решение № 234 от 01.12.2021, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ … … … град Кърджали, 01.12.2021 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд,

..………… в публично заседание …….….… на двадесет и осми октомври .......................….......................................................................…. през

2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР

АТАНАСОВ при секретаря ….………………………….………..……

Мариана Кадиева ……….............................. като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ........................... административно дело ... №228 ................... по описа за .......................

2021 година .... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.43, ал.3 и ал.4 от

Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във вр. с Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните.

Делото е образувано по жалба, подадена от Ш.А.К., с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник – адв.Б.М. от АК-***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” - София.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че на основание чл.149, ал.1 от АПК и в законоустановения срок по чл.84, ал.1 от АПК, подава настоящата жалба до съда, срещу процесното уведомително писмо в частта му, с която са направени намаления на полагащата й се субсидия и така й е отказано финансово подпомагане по схемите и мерки, описани в табл.1 към уведомителното писмо, а именно:

- Не е оторизирана сума по схема/мярка 13.1 - подмярка/HP 1 „Компенсационни плащания в планински райони”, в размер на *** лева;

- Не е оторизирана сума по схема/мярка 13.2 - подмярка/НР 2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения”, в размер на *** лева;

- Не е оторизирана сума по схема/мярка СЕПП – Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на *** лева;

- Не е оторизирана сума по схема/мярка СПП - Схемата за преразпределително плащане (СПП), в размер на *** лева;

- Не е оторизирана сума по схема/мярка Селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), в размер на 925.16 лева, като сочи, че общият размер на сумата, вследствие на извършените намаления, за които й е отказана оторизация, е в размер на ***/*** лева и *** стотинки/ лева. Счита, че административният акт е незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, тъй като е налице неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона, както и счита, че изводите на административния орган са необосновани й неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Твърди, че в административния си акт административния орган не е изложил мотиви - подробни и ясни фактически и правни основания за издаването му и не са съобразени доказателствата по административната преписка и че това само по себе си опорочавало административното производство, защото в тази насока липсвал какъвто и да е документ и доказателства в подкрепа на твърденията и заключенията на административния орган, а констатациите на административния орган не кореспондирали с доказателствата по административната преписка. Сочи, че оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма, но без задължителни реквизити в съдържанието си и така административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК за мотивиране на административния акт. Счита, че посочените данни от таблицата на стр.1 и стр.2 от уведомителното писмо са към неспазване на базови изисквания, съобразно наименованията на колона 3, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложените към преписката доказателства, не се посочва, кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Счита, че позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Регламент (ЕС) №1306/2013, Регламент (ЕС) №1307/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. Жалбоподателката излага довод, че в уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираните намаления за полагащата й се субсидия по съответните мерки и схеми, а така също, липсвало и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. При тези фактически данни, счита, че оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. В жалбата са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като според жалбоподателката, случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото й на защита и препятстващо осъществяването на административен, съответно съдебен контрол, за законосъобразност. Твърди, че нарушаването на посочената процесуална норма, изискваща излагане на ясни и конкретни фактически основания и на приложими и относими правни основания, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, т.к. това нарушение логично е довело и до противоречие на административния акт в обжалваната му част и с приложимите законови материалноправни разпоредби. По изложените съображения счита, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София в частта му, с която са направени намаления на полагащата се субсидия и така й е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките, описани в таблица 1, стр.1-2, е издаден в нарушение на административно производствените правила, регламентирани в чл.7 от АПК и че допуснатото нарушение е обусловило и неправилно приложение на материалния закон, а освен това твърди, че оспорваният акт е издаден и при несъблюдаване целта на закона. По тези съображения и на основание чл.97, ал.1 от АПК, жалбоподателката моли в жалбата, да бъде отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София в частта му, с която са направени намаления на полагащата й се субсидия и така е отказано финансово подпомагане по схемите и мерки описани в табл.1, стр.1 и стр.2, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните норми, като преписката се върне на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, за произнасяне по същество. В жалбата заявява, че допълнителни съображения ще изложи в съдебно заседание.

В съдебните заседания, редовно призована, жалбоподателката Ш.А.К. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Б.М. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, съобразно съображенията, изложени в жалбата, както и в допълнително писмено становище, което представя в съдебно заседание. Моли за решение в този смисъл, както и моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К. С. М., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалвания административен акт - процесното уведомително писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като правилно и законосъобразно, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата, в минимален размер. По отношение на претендираното адвокатското възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

В предоставен от съда срок депозира и писмено становище, в което излага подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното уведомително писмо, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. В писменото становище отново моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от Ш.А.К. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София. Счита, че оспорения акт се явява законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, притежаващ необходимото съдържание, досежно фактическите и правни основания за издаването му. Отново моли да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника за тази инстанция, а на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК и в зависимост от изхода на делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспореното уведомително писмо безспорно представлява индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като в същото изрично е посочено, че то може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му, пред министъра на земеделието и храните или пред административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат.

В случая, от приложеното по преписката Известие за доставяне/връчване на уведомително писмо/л.21/ се установява, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” – София, е изпратено на кандидата Ш.А. К. по електронен път, а като дата на изтегляне на същото от СЕУ е посочена датата 24.08.2021 год. Жалбата против оспореното уведомителното писмо, естествено е подадена не по установения ред, т.е. чрез заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 31.08.2021 год., като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№1796/31.08.2021 год./л.2/. От изложеното следва, че жалбата против Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” – София, е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на уведомителното писмо, за което лице това уведомително писмо създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото са направени намаления на претендираната субсидия и така е отказано частично финансово подпомагане по подадено от него заявление за подпомагане, по посочените схеми за директни плащания. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, до териториално компетентния административен съд и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.