Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1041 от 17.06.2015, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8150/2014
Вид
Решение № 1041
Подписан
17.06.2015
В сила
17.06.2022
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.194 ал.1-3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.194 ал.1-3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.194 ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.199 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.212 ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.214, ал.1, т.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.214, ал.1, т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.227, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.250 ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • § 3, ал.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1041 17.06.2015г. гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд І граждански състав

На четиринадесети май две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател: АННА ЩЕРЕВА

Секретар Н.Д., като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 8150 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на С.С.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат М.П., против Военно формирование 32890 – гр.Бургас, м.”Атия” - в структурата на Министерство на отбраната на Р България. С исковата си молба и приетите в съдебно заседание изменения на исковете ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми :

1. 10 739,87 лв. – неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в размер на 3 406 часа /425,75 дни/ през периода 01.10.2002г. - 31.03.2012г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график;

2. 11 247,75 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска;

3. 414 лв. - неизплатена разлика до дължимия размер на основното месечно възнаграждение на ищеца за периода 12.05.2009г. - 31.03.2012г.;

4. 167,10 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума от датата на падежа до предявяването на иска – 01.07.2009г. – 18.11.2014г.;

5. 240 лв. - неизплатената разлика от обезщетението на ищеца за прослужени 20 години на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ;

6. 62,57 лв.

- мораторната лихва върху горната сума в размер на за периода от прекратяването на служебното правоотношение на 31.03.2012г. до предявяването на иска на 18.11.2014г.;

7. 127,02 лв. - неизплатено обезщетение за неизползвани 58 дни полагаем годишен отпуск

8. 34,20 лв. - мораторната лихва върху горната сума в размер на за периода от прекратяването на служебното правоотношение на 31.03.2012г. до предявяването на иска на 18.11.2014г.; ведно със законната лихва върху всяка главница /1., 3., 5., 7./ от датата на завеждане на иска - 19.11.2014г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в периода 01.01.1994г. – 31.03.2012г. е бил кадрови военнослужещ в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас, като през процесния период е заемал длъжността „***”, със звание „***”.

През предявения период 01.10.2002г. - 31.03.2012г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, с което е превишавана установената месечна продължителност на работното време с по 24 часа месечно – вследствие на неползвани почивки след изпълняваните дежурства. Твърди, че това превишение на служебното време над нормативно определената месечна продължителност следва да се отчита като извънреден труд – на основание действащите през периода редакции на ЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № ОХ 313/ 08.05.2001г. и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г., а възнаграждението за извънреден труд следвало да се изчисли на база основното месечно възнаграждение за звание „***” с увеличение при сумарно отчитане от 20%. Предявява иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд от общо 425,75 дни за процесния период или 3 406 часа (по 3 дни или 24 часа месечно) в размер на 106,32 лв. месечно. Претендира и мораторна лихва върху главницата – за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение/ до предявяването на иска.

Ищецът твърди също, че с ПМС № 54/ 06.03.2009г. са били утвърдени нови размери на основните заплати на военнослужещите, като за заеманото от него звание „***” основната заплата е била в размер на 646 лв., считано от 01.01.2009г. След влизането в сила на ЗОВСРБ на 12.05.2009г. и съгласно чл.212, ал.3 от закона минималното основно възнаграждение за сержанти е следвало да бъде в размер на 658 лв., но до прекратяването на правоотношението неговата основна месечна заплата е останала непроменена - 646 лв., с което за периода 12.05.2009г.- 31.03.2012г. ищецът е бил ощетен от ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 12 лв. месечно или общо 366 лв., съответно и с размерите на дължимите му обезщетения при прекратяване на служебното му правоотношение.

На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 б.”а” от ЗЗД за всички претендирани вземания, дължими за периода преди 19.11.2011г., като сочи, че претенциите са за ежемесечни ликвидни и изискуеми вземания за труд. По същество ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е положил претендирания извънреден труд, тъй като полаганите дежурства са в рамките на установеното служебно време. Сочи, че при полагането на едно дежурство, което е винаги в рамките на два дни, са отработени 24 часа служебно време, за което ищецът е получавал допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военна служба по чл.214, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, както и че ищецът е ползвал отредените му почивки по график. Оспорва претенциите, основани на твърдение за незаплатена част от дължимото трудово възнаграждение, тъй като съгласно § 3, ал.5 на ПЗР на ЗОВСРБ до влизане в сила на акта по чл.212, ал.2 от закона се заплащат досегашните възнаграждения, а такъв акт през процесния период не е издаден от министерски съвет, като липсва и съответна заповед на министъра на отбраната.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски и дължимо адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение..

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.203 ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - отм. и чл.214, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ – нов; чл.212, ал.1 вр. ал.3, т.2 от ЗОВСРБ; чл.227 ал.1 и чл.199 от ЗОВСРБ. Кумулативно съединените искове за заплащане на мораторни лихви са с правно основание чл.250 ал.1 от ЗОВСРБ-отм. за претенциите до 12.05.2009г., а след тази дата - чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че през периода 01.01.1994г. – 31.03.2012г. страните са били в служебно правоотношение, като ищецът е бил кадрови военнослужещ в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас, като през процесния период е заемал длъжността „***”, със звание „**”. Със заповед № 107/ 27.03.2012г. на командира на военно формирование 22480 ищецът е освободен от длъжност и от военна служба, а със заповед № 111/ 30.03.2012г. е бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, считано от 31.03.2012г.

Страните не спорят, че през предявения период 01.10.2002г. - 31.03.2012г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време.

През процесния период 01.10.2002г. – 31.03.2012г. спорните отношения между страните се регулират от ЗОВСРБ /отменен/, ЗОВСРБ /нов – в сила от 12.05.2009г./, Правилника за кадрова военна служба /отм. 12.06.2009г./, Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г., Заповед на министъра на отбраната № ОХ-313/ 08.05.2001г. – относно организацията на служебното време на кадровите военнослужещи, отчитането на положения от тях извънреден труд и определянето на размера на възнаграждението за извънреден труд и Заповед на министъра на отбраната № ОХ-241/ 10.04.2001г. относно определяне размера, реда и начина на заплащане на допълнително възнаграждение за дежурство на кадровите военнослужещи, Заповед на МО на РБ № ОХ-266/ 27.04.2005г. относно определяне реда и начина на отразяване на положения извънреден труд, Заповед на МО на РБ № 296/ 19.05.2011г. относно реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време.

Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ /отм. 12.05.2009г./, седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2 максималната продължителност на работното време. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че в случаите на превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал.2, се отдава писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

Това възнаграждение е различно от възнаграждението за извънреден труд, което се дължи по силата на чл.224 ал.4 от ЗОВСРБ /отм./ - в случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226 от закона за часовете над служебното време по чл.203, ал.2 или за почивни или празнични дни. Последното е допълнително възнаграждение за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени /чл.226/, което по естеството си е различно от възнаграждението за извънреден труд, което се дължи в хипотезата на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ /отм./.

Съгласно чл.158, ал.2 от ПКВС /отм. от 12.06.2009г./, извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното време, определена в чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ /отм./, и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл.152, ал.6 от Правилника, а именно – месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Разпоредбата на чл.159 на ПКВС урежда извънредния труд при полагане на дежурства по график. Съгласно чл.7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001г. на Министъра на отбраната, фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ се отчита като извънреден труд, а в чл.26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на възнаграждението, на основание чл.158 от ПКВС.

По отношение на останалата част от исковия период от 12.05.2009г. до прекратяването на правоотношението на 31.03.2012г., приложение намира разпоредбата на чл.195 от действащия ЗОВСРБ – военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време. Съгласно чл.194 ал.1-3 от ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, а в случаите на превишаване общата продължителност на увеличеното служебно време на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3.