Решение № 1930 от 21.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1930 гр. Варна, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501996 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н. срещу Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по описа на ВРС, с което е обявен за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ДО РАЗМЕРА от ½ идеална част по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 договор за продажба от 15.06.2018г., обективиран в нотариален акт №58, том ІІІ, рег. № 6997, дело №449/2018г., с който длъжникът Б. Б. Б., ЕГН ********** и Д. П. Б., ЕГН ********** продават на М. Г. Б., ЕГН ********** недвижими имот с идентификатор ***, с площ от 400 кв.м., находящ се в ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 500 лева, на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД. Според жалбоподателя, решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото е постановено въз основа на изводи, които се основават на неправилен анализ и погрешна интерпретация на събраните по делото гласни доказателства. Счита за неправилен извода на първ. Съд, че презумпцията за знание, въведена в разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, не е оборена, като той се обосновава с 1 погрешен анализ и интерпретация на събраните гласни доказателства, вкл. и поради неправилното изключване на показанията на св.Б. от доказателствения материал. Твърди, че неправилно съдът е интерпретирал изложеното от свидетелите, поради което е достигнал до погрешен извод, че приобретателката на имота – майката на ответника Б. е знаела за наличието на негови задължения към Банката. Счита, че това се явява едно необосновано предположение на съда, за което липсват конкретни данни по делото. Излага, че от показанията и на двамата свидетели безспорно се установява също че още от края на 90- те години ответницата Б. живее самостоятелно в гр.С., а за процесния период, а и доста преди това- ответникът Б. е трайно установен в гр.Варна, което обстоятелство само по себе си води до обоснован извод, че всеки от ответниците води индивидуален живот, а разстоянието е една допълнителна пречка и за най-малката вероятност, всяка една от тези страни да е в течение на ежедневието на другата, вкл. и на съпътстващите го събития, каквито биха били подписването на договор за кредит с Банка. Счита за неправилен и изводът на съда, че показанията на св.Д. Б. са вътрешно противоречиви, изолирани и неподкрепени с останалия по делото доказателствен материал. Твърди, че като е изключил показанията на св. Д. Б. от доказателствения материал, съдът е постановил необосновано решение. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от Банката иск бъде отхвърлен като неоснователен. В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Г. Б., ЕГН:********** срещу Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по описа на ВРС, с което предявеният от Банката срещу нея иск е уважен, като е обявена относителна недействителност по отношение на ½ ид. част от закупения от нея имот, на осн. чл. 135 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен иска на „Уникредит Булбанк" АД с ЕИК 831919536 по чл.135 ЗЗД, предявен срещу нея. Твърди, че неправилно съдът е изключил от доказателствения материал показанията на св. Д. Б. и е приел тези на св.Б. Б. за непълни, което като практически резултат е също идентичен на изключване на показанията му. Счита, че от показанията на 2 двамата разпитани свидетели се установява, че ответницата М. Б. от 1990 година живее в С., т.е., че тя не живее в едно домакинство с ответника Б.Б. и няма тясна връзка с него, не е наясно и не е била наясно с дейността му като търговец, с фирмата му, още повече и с договорите, които той е сключвал вкл. и такива за банков кредит. Излага, че напълно неправилно показанията на св.

Б. са били приети за непълни, а тези на св. Д.Б. –са били изключени. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивните жалби. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивниците пороци.

Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск, а относно приложението на установената в чл. 135, ал.2 ЗЗД е съобразил и константата съдебна практика. Моли се жалбите да бъдат оставени без уважение като неоснователни и необосновани, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД предявен от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Б. Б. Б. и М. Г. Б. за обявяване на относителната недействителност по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД на договор за покупко – продажба от 15.06.2018г. на недвижими имот с идентификатор ***, представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ се в ***, ведно с всички 3 подобрения и приращения в имота, обективиран в нотариален акт №58, том ІІІ, рег. № 6997, дело №449/2018г., в частта, с която длъжникът Б. Б. Б., ЕГН ********** се е разпоредил с ½ ид.част от имота в полза на М. Г. Б., ЕГН **********. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, въз основа на договор за банков кредит – овърдрафт №0042/303/29112017/29.11.2017г., по който първият ответник има качество на солидарен длъжник с другия длъжник - „Фриго СИС“ ЕООД, който е кредитополучател за сумата от 50000 лева. Падежът на задължението по кредита е настъпил на 29.11.2018г., като за сбирането на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело №10172/2019г. на ВРС, и издаден изпълнителен лист №5109/02.07.2019г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197180400472 по описа на ЧСИ *** с район на действие ВОС. Освен това, ищецът е кредитор на първия ответник и по силата на договор за кредитна карта от 01.09.2017г., по който на Б. бил разрешен кредитен лимит в размер на 3000 лева. По този договор ищецът обявил вземането за предсрочно изискуемо, което намерение било доведено до знанието на ищеца на 01.07.2019г. с връчване на нотариална покана. За събиране на това вземане било образувано ч.гр. дело № 41924/2019г. на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.08.2019г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2019718040505 по описа на ЧСИ *** с район на действие ВОС. Ищецът твърди, че на 15.06.2018г. след възникване на качеството му на длъжник по посочените договори, първият ответник и съпругата му се разпоредили със собствен имот, представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ се в ***, като прехвърлили собствеността на имота в полза на втория ответник, която е и майка на първия ответник за сумата от 500 лева. Намира, че след стабилизиране на заповедите за парично задължение по чл. 417ГПК, които са издадени в полза на ищеца, ответникът Б. придобива качество на длъжник. Твърди, че ответникът Б. е знаел за увреждането, което осъществява спрямо кредитора при разпореждането с процесния имот, а по отношение на втората ответница посочва, че тя е сред кръга от лицата посочени в разпоредбата на чл. 135, ал.2 ГПК, която предполага наличието на знание у нея предвид близката родствена връзка с длъжника. При тези съображения моли да бъде прогласена относителната недействителност за ½ ид. части от имота предмет на договор за покупко – 4 продажба от 15.06.2018г.

Чрез депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, ответникът Б. оспорва предявения иск, като излага възражения, като посочва, че приобретателят на имота –М.Б. не е знаела за увреждането, доколкото последната не е била информирана от първия ответника за задълженията на представляваното от него търговско дружество -„Фриго Сис“ ЕООД.

Посочва, че в действителност в един по-ранен момент през 2017г. била постигната уговорка за прехвърляне на имота, като едва през 2018г. била изповядана сделката в надлежната нотариална форма. Излага, че не е споделял с вторият ответник осъществяваната финансова дейност от представляваното от него търговско дружество, както и за задълженията си, които е имал като физическо лице. Посочва, че с вторият ответник не живеят в едно домакинство, при което макар и в родствена връзка, отношенията между тях се свеждали до обсъждане на лични семейни въпроси. По изложените съображения счита, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ответникът М.Б., чрез депозирания писмен отговор също оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага, че от 1990г. живее в гр. С., не живее в едно домакинство с първия ответник и неговата съпруга. Не и е известна информация относно осъществяваната от него търговска дейност, като и за поетите от него банкови кредити. Излага възражения, като посочва, че не е знаела за увреждане на банката към момента на осъществяване на прехвърлителната сделка. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото договор за банков кредит–овърдрафт №0042/303/29112017/29.11.2017г., се установява, че ищецът е отпуснал на „Фриго Сис” ЕООД, представлявано от ответника Б.Б. кредит в размер на 50000 лева с цел оборотни средства за разплащане с доставчици, с краен срок за изплащане на задължението 29.11.2018г., като солидарен длъжник по договора е ответникът Б..

С договор за кредитна карта на физически лица №ССIR-303-002695 2017/01.09.2017г. на ответника Б. е предоставена кредитна карта с кредитен лимит в размер до 3000 лева.

Видно от приложеното копие, с нотариална покана от 03.06.2019г., рег.

№6917, том 3, №154, връчена на 01.07.2019г., е обявена предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредитна карта на физически лица №ССIR-303-00269-2017/01.09.2017г.

Въз основа на заповед №5088/02.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК., постановена по ч.гр.дело № 10172/2019г. на ВРС, е издаден изпълнителен лист от 02.07.2019г., с който търговското дружество „Фриго Сис” ЕООД, представлявано от ответника Б.Б., както и последния в лично качество, са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 44794,62 лева главница по договор – овърдрафт от 29.11.2017г.

С изпълнителен лист от 05.08.2019г., издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 41924/2019г. на СРС, ответникът Б. е осъден да заплати на ищеца сумата от 2882,05 лева – главница по договор от 01.09.2017г. за кредитна карта на физическо лице.

От представените по делото удостоверения от ЧСИ, се установява, че пред ЧСИ ***, по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД и въз основа на изпълнителен лист от 02.07.2019г. е образувано изп. Дело № 201971804000472 срещу длъжниците „Фриго Сис” ЕООД – в ликвидация и Б.Б., а въз основа на изпълнител лист от 05.08.2019г. е образувано изпълнително дело № 20197180400505 срещу длъжника Б..