Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 30.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5279/2022
Вид
Решение № 497
Подписан
30.03.2023
В сила
26.04.2023
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 93в, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 34 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110205279 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.К. С., АК Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на Т. И. Т. с ЕГН ********** срещу НП № 23-0000876/08.09.2022 год. издадено от и.д. директор на РД АА Варна.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че са допуснати съществени нарушения на правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че не са били обсъдени фактите и обстоятелствата на конкретното нарушение и не е приложен чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя, представлява.Депозира молба. редовно призован не се явява, не се

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 02.08.2022 год. в около 07.20 часа в гр.Варна , по републикански път I-2, срещу печатница „Варна-Изток“, в посока с.Тополи, жалбоподателя Т. управлявал влекач марка Волво с рег. № ***, от кат.N3, с прикачено към него полуремарке с рег. № СВ3380ЕА от кат.О4, извършващ обществен превоз на товари – в момента на проверката без товар,по маршрут Варна-Девня, видно от пътен лист № 242259/02.08.2022 год..

Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф, марка Continental Automotive 1 тип 1381.**********, сер. № 0010944492,одобрен тип е1-84, с което попадал в обхвата на Регламент / ЕО/ 561/2006 год..

Жалбоподателя Т., обаче не използвал картата си на водач № 0000000125139001, с валидност от 15.05.2021 год. до 14.05.2026 год. с горепосочения дигитален тахограф , като същата била извън тахографа,когато на инкриминираната дата и място актосъставителя Б.

И., инспектор в РД АА Варна извършил проверка и установил нарушението, за което съставил АУАН № 321576/02.08.2022 год..

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения отразил, че тръгнал преди десет минути и забравил.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 34,пар.1,изр.1,предл.2 от Регламент /ЕО/ № 165/2014 год., на осн. чл.98в, ал.2 от ЗАвтПр наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И., който потвърждава изложеното в акта. Посочва, че при проверката прегледал тахографа и на него пишело „ управление без карта“. Помолил водача да представи дигиталната карта, жалбоподателя я представил. Обясненията на водача били, че не му стигали 30-40 минути почивка, затова и не поставил картата.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел И., като ги намира за последователни и логични.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства –разпечатка от паметта на тахографа,копие на пътен лист, копие на дигитална карта на водач , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- и.д. директор на РД АА Варна, въз основа на Заповед № 344/01.08.2022 год. на изпълнителния директор на ИА АА.

Акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

2

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вменените във вина на нарушителя нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинена и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Според чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.

Съгласно чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр. Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500. 00 лева.

Съдът намира, че АНО и актосъставителят правилно са приложи материалния закон за установеното административно нарушение по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт във връзка с чл. 93в, ал. 2 от ЗАвПр, за което законосъобразно е наложена на жалбоподателя Т. административно наказание глоба в абсолютен законодателен размер на 500.00 лева.

Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, обосноваващи извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната, а напротив – същата се подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложената преписка. Съдът счита, че хипотезата и диспозицията на 3 визираната като нарушена разпоредба на посочения материален закон предопределящ рамката на конкретния състав на административното нарушение като нарушен модел на дължимо поведение са доказани и са изпълнени.

От субективна страна нарушаването на правилата на Регламента е извършено от жалбоподателя Т. при форма на вината непредпазливост, жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя е максималният по закон, като същото съответства на целите на административно наказание, съобразено е с обществена опасност на дееца и извършеното деяние. Доколкото наложената на жалбоподателя Т. глоба е в абсолютен размер, то за съда липсват законови основания да я отмени или измени.

В заключение, съдът счита, че по отношение на процесното нарушение не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и деянето е с нормалната обществена опасност за вида си и с нищо не разкрива по-маловажна същност.

С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД АА-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Състава на съда намира с оглед фактическа и правна сложност на делото, че на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер към средния предвиден в закона, а именно 100 лв..

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000876/08.09.2022 год. издадено от и.д. директор на РД АА Варна, с което на Т. И. Т. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.

34,пар.1,изр.1,предл.2 от Регламент /ЕО/ № 165/2014 год., на осн. чл.98в, ал.2 от ЗАвтПр е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв..

ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на РД АА Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5