Решение № 43 от 12.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. ХАСКОВО, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20235600100513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Х III от ГПК

Обстоятелства по иска

Представена е искова молба от Б. Д. И., ЕГН:********** от ************ против Община Д.град, Булстат *****,гр.Д.град,бул.“Георги Сава Раковски““ №15 за изплащане на 30 0 0 0 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.VII.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.Претенциите съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове искането си ищецът твърди, че на 02.07.2022 г. в гр.

Д.град, на ул. „Бригадирска" № 47, до магазин за хранителни стоки „Средец", Б. И. вървял по тротоара намиращ се непосредствена близост до магазина.

Поради наличието на разместени и надигнати тротоарни плочки, ищецът загубил равновесие и паднал, удряйки силно дясната си ръка в земята.

Непосредствен очевидец на злополуката станала неговата майка К. К.

Д.а, която отивала заедно с ищеца до магазина. Именно тя помогнала на сина 1 си да стане от земята и повикала хора за помощ, които се отзовали и откарали с автомобил Б. И. в ЦСМП-Д.град. В медицинското заведение, на ищецът била извършена рентенография на дясната лакътна става, която показала фрактура на същата, поради което ръката на пострадалия била гипсирана и същият бил освободен от лечебното заведение.

Тъй като ищецът изпитвал изключително силни и непрестанни болки в областта на дясната си ръка, още в деня па злополуката Б. И. потърсил второ експертно мнение от специалист ортопед-травматолог. При извършеният от д-р Евгени Генов амбулаторен преглед, станало ясно, че фрактурата получена от ищеца е много сериозна и същата налага оперативно лечение и наместване.

Поради тази причина, д-р Генов препоръчал на Б. К. да бъде извършено оперативно наместване на фрактурата.

Спазвайки лекарските препоръки, на 25.07.2022 г. ищецът постъпил за лечение в „МБАЛ-Хасково" АД, където бил настанен за периода от 25.07.2022 г. до 28.07.2022 г. В болничното заведение, след извършените му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че в резултат на процесната злополука Б. К. е получил следното травматично увреждане: Счупване на долния край на дясна мишнична кост.

На 26.07.2022 г. ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставяне на 2 бр. киршнерови игли.

В болничното заведение дясната ръка на ищеца отново била гипсирана и обездвижена, като след стабилизиране на състоянието му Б. К. бил изписан и продължил лечението си в домашни условия.

Първият 1 месец след инцидента И. изпитвал множество силни болки в областта на дясната си ръка, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Отделно от това и поради поставената му гипсова имобилизация, Б. К. не можел да си служи с дясната си ръка и да се обслужва сам. Това налагало да ангажира близките си, които да са денонощно около него, като му помагат при извършването на ежедневните му битови и хигиенни нужди.

Общият лечебно-възстановителен период продължил за срок от около 3-4 месеца. Към настоящият момент Б. И. все още изпитвал ограничени движения в областта на десния си лакът и не може да свива и изпъва ръката 2 си до край.

Според лекарските прогнози, болките и ограничените движения в областта на фрактурата, които ищецът изпитва ще намалят интензивността си, но съществува вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване.

В резултат на преживяната злополука здравословното състояние на Б. И. се влошило, което дава отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитва нарушения на съня, концентрацията и вниманието. Допълнително се тревожел затова, че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на близките си.

Гореописаните неимуществени вреди, Б. И. е получил вследствие на това, че община Д.град не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният тротоар и част от пътен участък. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

В чл. 8, ал. З от Закона за пътищата било предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя" е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата.

От друга страна,сочи ищецът, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. З от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за пътищата, на общината е вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година - параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата.

Според ищецът на основание изложените законови разпоредби, на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа 3 общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците.

Предвид гореизложеното и на основание с чл. 49 ЗЗД се сочи,че за Б. Д.

И. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, пряко от Община Д.град, поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоарен участък, намиращ се на ул. „Бригадирска" № 47.

В исковата молба се твърди и че съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД , при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането, поради което община Д.град дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Предвид изложеното ищецът иска от съда да осъди Община Д.град, Булстат *****, да заплати на Б. Д. И. сумата в размер на 30 000 лв.

,представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 02.07.2022 г. в гр. Д.град, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането - 02.07.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът Община Д.град представя отговор на исковата молба,като сочи предявения иск за допустим, но по същество неоснователен.

Излагат се следните възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават:

На първо място, що се касае до механизма на настъпване на твърдялото увреждане, общината намира, че същия не може да бъде категорично установен поради обстоятелството, че не е визиран с точност вида и местоположението на описаната неравност, а се използват изрази „непосредствена близост".Нещо повече,сочи ответникът, в твърденията на ищеца не се изяснявало по какъв начин е загубил равновесие, което също говори за неяснота в твърденията и механизма на увреждането.Изписаните по 4 този начин изрази, не давали точно описание за настъпване на процесния инцидент и неговия механизъм, а алтернативни варианти на последния, което е неоснователно и неприемливо и лишавало ответната страна,така и съдебния състав да добият ясна представа за случилото се, за вида, размера на неравността, точното местоположение и механизма на настъпване на увреждането.

От изложеното не ставало ясно спънал ли се е ищеца поради съприкосновение на крайник с изпъкнала повърхност без да е успял да премине през нея или при преминаването през „плаваща плочка" и стъпването и върху нея е загубил баланс, което е довело до падането му.

На следващо място, не се изяснявало защо на място не е повикана спешна помощ, а лицето е откарано до болницата, което от една страна водело до съмнението дали описаното увреждане е причинено на описаното място. Същите съмнения пораждала и адресната регистрация на лицето, тъй като същия не бил от гр. Д.град, тоест имало налице множество непълноти и неясноти в твърденията на ищеца.

Много важно било и наличното пълно разминаване между твърденията на ищеца и документацията приложена от последния, което поставяло под съмнение и верността на последните, а освен това следвало да се има предвид и не следвало да се пренебрегва. В този смисъл в представената Епикриза от ортопедия, служеща като медицински документ водещ хронологията на заболяването и настъпилите интервенции било написано множество пъти, че лицето не пострадало при падане, а при битов инцидент. От друга страна било описано, че настъпили усложнения нямало и на последно място, но не и по важност е описано, че „пациентът е напуснал самоволно стационара с подобрение".

Било много удобно и твърдението на ищеца, че единствен свидетел на случилото се е неговата майка.

Според общината твърдението за силни болки и дискомфорт в този интензитет не кореспондирали и на основния медицински документ епикризата. Ако твърденията на ищеца за непоносимата му болка били основателни то защо същият избягал от болницата самоволно. Едва ли човек изпитващ силни болки и страдания съпроводени от увреждането,извежда ответникът, ще предпочете да избяга от болничното заведение и да се лиши 5 от лекарски грижи и наблюдение, респективно ясно си проличавала и неоснователността в твърденията за претърпените болки и техния интензитет.

Общината сочи и че правело впечатление и времето от настъпване на твърдялото увреждане и завеждане на иска в съда - около година, а това будело съмнение, дали това не е свързано със записите на камерата на търговски обект магазин за хранителни стоки „Средец“ и тяхното съхранение, която камера се виждала на представените с отговора на оисковата молба снимки и която би разкрила в пълнота механизма на увреждането.

Общината извежда и че с оглед на епикризата, обосновано можело да се заключи, че пациента и физическите му възможности се повлияват положително, към подобрение и твърденията на ищеца биха били в пълно противоречие с издадената епикриза и лекарските констатации. Освен това не били налице други медицински документи, от които да се установи основателността на твърденията на насрещната страна, ходил ли е ищеца на контролни прегледи, потърсил ли е мнение дали твърдените от него болки са нормални ит.н.

Съдебната практика и волята на законодателя при претенция за претърпени вреди се свеждала не до предполагаемо настъпване на увреждането или на вероятното настъпването на болки и страдания, а до реално настъпилите такива и оказали негативно влияние за пострадалия или такива, които не са настъпили, но със сигурност ще настъпят в бъдеще поради тяхната неизбежност.

Съобразно изложеното общината намира,че така описаните неимуществени вреди и техния интензитет под формата на отрицателни психически и физически преживявания не съответствала на характера и степента на описаното увреждане, както и не кореспондират с наличната медицинска документация, която дори под формата на едно първично медицинско изследване направено по спешност установявало общото обективно състояние на ищеца и следвало да се пренебрегва.

Иска се от ответникът пълно отхвърляне на предявените искове.

Обстоятелства по делото