Решение № 2682 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330111295 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Мегисто 06“ ЕООД, ЕИК 207509169 против „Комореби“ ООД, ЕИК 205278475, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е франчайзополучател по договор за франчайз от 20.09.2023 г., сключен за срок от пет години. Ответникът като франчайзодател предоставил за ползване – апарат за лазерна епилация, ведно с прилежащите към него части и консумативи; търговската марка VIM Studio; всякакво ноу-хау и информация; задължил се да извършва – нужното обучение и реклама, свързани с техниката и дейността и да предостави софтуер за извършване на продажба и услуги. Ищецът се задължил да плати – еднократна такса в размер на 17 000 лева за ползване и работа с лазера за срок от пет години; 10 000 лева за закупуване правото на франчайзинг за срок от пет години, със срок на плащане една година от подписване на договора, по следния начин: 1000 лева при подписване и три вноски от по 3000 лева, платими съответно до 20.12.2023 г., 20.03.2024 г. и 20.06.2024 г.; месечна такса за франчайзинг в размер на 30% от оборота от предплатени услуги за обекта на франчайзополучателя; месечна такса за софтуер от 150 лева. Твърди, че е платил сумата от 17 000 лева – еднократна такса, както и сумата от 1000 лева – дължима такса при подписване на договора по фактура от 22.09.2023 г. На 25.10.2023 г. платил и дължимата такса за наем 1 на софтуер в размер на 150 лева.

В началото на м. октомври 2023 г. ответникът настоял да бъде подписан анекс, с който да бъде променена месечната такса за франчайзинг на 70 %, но ищецът категорично отказал, при което последвала ответна реакция със заплаха, че договорът ще бъде прекратен едностранно. На 20.10.2023 г. ищецът не могъл да влезе в акаунта на Студио Вим С.З., при което уведомил ответника и помолил за съдействие. По обяд в обекта нахлул у. на отв. дружество и още едно лице, като поискали да приберат касовия апарат и апарата за лазерна епилация. Служителка на ищеца и с. на у., които били на място в обекта, се противопоставили, обадили се на тел. 112. Дошъл дежурен екип, като у. на отв. дружество успял да вземе единствено касовия апарат. Същия ден – в 15:59 ч. ищецът получил имейл с констативни протоколи, а в 16:13 ч. – с график на работното време на VIM Studio – Лазерна епилация С. З. – от у. на отв. дружество.

Такъв график, както и адрес, на който ще се осъществява дейността, не фигурирали в договора. Отново на 20.10.2023 г., в 15:36 ч., бил изпратен имейл до у. на ищцовото дружество – за едностранно прекратяване на договора на осн. чл. 11, т. 3 поради виновното му неизпълнение от страна на франчайзополучателя, изразяващо се в неспазване на работното време на ателието, допускане на външни лица за изпълнение на услуги, оплаквания от клиенти.

На 23.10.2023 г. ищецът изпратил имейл на ответника с покана за изпълнение на задълженията по договора. Тъй като доброволно уреждане на отношенията не последвало, ищецът изпратил до ответника, чрез ЧСИ, уведомление за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на франчайзодателя, изразяващо се в поставяне в невъзможност на франчайзополучателя да работи, ведно с покана за възстановяване на платените суми от 17 000 лева и 1000 лева, като получени при отпаднало основание. При възражение от страна на ответника относно връчването, следвало ИМ да се счита за едностранно изявление за разваляне на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа, че от 20.10.2023 г. е бил поставен в невъзможност да работи, като сумата от 17 000 лева била за ползване и работа с лазера за срок от пет години, а сумата от 1000 лева била част от общата стойност за закупуване правото на франчайз отново за пет години.

Предвид изложеното се моли за присъждане на платените суми от 17 000 лева и 1000 лева – подлежащи на връщане по разваления договор за франчайз от 20.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.06.2024 г. до погасяването. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва сключването на договора за франчайз, както и, че ищецът е платил сумата от 17 000 лева – за апарат за лазерна епилация и сумата от 1000 лева – част от общо 2 дължимата сума за франчайзинг, като твърди, че остатъкът от 9000 лева все още не бил платен, въпреки че на франчайзополучателя било извършено цялостно въвеждане в дейността на франчайзодателя.

Твърди, че сумата за лазера от 17 000 лева била за придобиването му и не се отнасяла към правата на франчайзинга. С приложената фактура апаратът бил продаден и прехвърлен на ищеца. Относно сумата от 10 000 лева – същата била дължима поради извършеното обучение, предаденото ноу-хау, както и всички детайли и насоки, включващи начин на работа с апарата, поддръжка, обслужване на клиенти, работно време, предаденото право относно търговската марка, като неплащането на остатъка от 9000 лева било и една от причините за прекратяване на договора.

След едномесечна работа от страна на ищеца, ответникът констатирал множество нарушения на договора – липса на плащане на сумата за франчайзинг и на тази за софтуера; създаване на пречки и несъгласия за осъществяване на контрол и инспекция; неспазване на уговореното работно време, оплаквания от клиенти и уронване престижа на търговската марка. След няколко посещения, вкл. и на 20.10.2023 г., прекратил договора едностранно поради неизпълнение на клаузите му – на осн. чл. 11, т. 3.

Твърди, че на 20.10.2023 г., въпреки правото му да извършва проверки и контрол, достъп до обекта на ищеца бил отказан от трето лице. Поради това поискал предаването на собствения му касов апарат, който бил предоставен на ищеца за временно ползване, както и на апарата за лазерна епилация. Софтуерът бил ползван продължително време, без да бъде платен, поради което и достъпът до онлайн акаунта на ищеца в сървърите на ответника бил спрян.

На 25.10.2023 г. ответникът изпратил на ищеца уведомление за прекратяване на договора и покана за връщане на апарата за лазерна епилация, след което да бъде възстановена сумата по него. Въпреки уговорен ден и час за предаване на апарата и проверка на състоянието му, респ. за възстановяване на сумата за него, управителката на ищцовото дружество не се явила, а обектът бил заключен. Относно приложените документи от ЧСИ, възразява, че към този момент седалището на отв. дружество е било променено.

Ответникът нямал информация къде се съхранява апаратът за лазерна епилация, а били необходими специални условия за съхранението му. Всеки месец имало и обслужване, а на 6 месеца и на 12 месеца – имало и специално сервизно обслужване. Били пропуснати над 20 обслужвания. Апаратът носел логото и търговската марка на Вим Студио и след прекратяване на договора – следвало да бъде върнат.

Поддържа, че от страна на ответника е била изявена готовност да бъде възстановена сумата от 17 000 лева при връщането на апарата в състоянието, в което е 3 бил предаден, без повреди и дефекти, но въпреки това, управителката на ищцовото дружество го задържала неправомерно.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че – между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за франчайз от 20.09.2023 г., по който на ищеца е предаден апарат за лазерна епилация; ищецът е платил суми по договора от 17 000 лева и 1000 лева, получени от ответника, последната от които представлява част от общо уговорена такса за закупуване правото на франчайзинг за срок от пет години /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8185/24.06.2025 г. – л.81-83/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Възникване на правоотношението, неговият предмет и плащане на процесните суми, не са спорни, установяват се и от представените писмени документи. За пълнота следва да се посочи, че предмет на договора не е продажба на предадената вещ – лазер, както се поддържа от ответника в ОИМ, ПЗ, а предаване за ползване за определен период от време, както изрично е посочено в договора между страните.

По спорния въпрос – относно разваляне на договора, съдът намира, че ищецът като изправна страна е бил в правото си да приключи правоотношението, респ. да иска връщане на даденото, поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника.

От събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че – след възникване на правоотношението, предаване на вещта и плащане на уговорените суми, месец по – късно, ответникът е създал предпоставки за невъзможност ищецът реално да ползва лазера по предназначение, респ. да осъществява уговорената дейност, поради спиране на достъп до компютърна програма, необходима за функционирането му. В този смисъл са показанията на разпитаната св. Н.Ч. /бивш с. при ищеца/, която заявява, че между 20 и 30 октомври 2023 г. е отишла на работа и не е имало достъп до системата, не е могла да работи изобщо. Последвал разговор с у. на дружеството, която направила опит да се свърже с представител на ответника. В същия ден, дошъл управителят на отв. дружество, заедно с адвокат, взели касовия апарат и ПОС – терминала, но не и лазера, като съпругът на управителя на ищцовото дружество, който отишъл на място, позвънил на тел. 112, за да поиска съдействие в ситуацията.

4

Последното се потвърждава и от приобщената информация от Нац. с-ма 112.

Показанията се кредитират като ясни и последователни, непосредствени и логични, кореспондират на останалите приобщени доказателства, няма такива, които да им противостоят, нито пречка да бъдат ценени, вкл. при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че свидетелят вече не е служител на ищцовото дружество.

Че на 20.10.2023 г. е възникнало неразбирателство между страните, като ответникът е взел определени вещи, нужни за осъществяване на дейността на ищеца, както и е спрял достъпа до софтуерната програма, управляваща функционирането на съответната система, нужна за опериране с лазера, принципно не е спорно, установява се и при прочита на разменената електронна кореспонденция. Въпросът е имал ли е право на това поведение. Според ангажираните по делото доказателства, отговорът е отрицателен.

В хода на процеса, от страна на ответника, не бяха ангажирани доказателства, които да са в подкрепа на застъпената от него теза в ОИМ. Въпреки изричните указания в доклада по чл. 146, ал. 2 ГПК - същият не установи нито едно свое твърдение и възражение, нито доказа сочените да са извършени от страна на ищеца нарушения на негови задължения по договора. Към ОИМ са представени само писмени документи, едностранно съставени от страната, които не носят подписи за ищеца, при което и не го обвързват, не съдържат негови изявления, нито се ползват с висока док. стойност. За пълнота се посочва, че – описаните в ел. кореспонденция твърдения за нарушения, са недоказани, а оттам се приемат и за неоснователни.

Въпреки липсата на доказателства, накратко по възраженията може да се посочи следното – неплащането на остатъка от 9000 лева не може да е било причина за прекратяване на договора, т.к. първите 1000 лева са платени при сключването му, както изисква договораът /в т.вр. – доклад, платежно и ССЕ/, а втората вноска е с падеж 20.12.2023 г., към която дата сам ответникът е поставил ищеца в невъзможност да осъществява дейността си и да ползва лазера, поради спрян достъп още на 20.10.2023 г.; сумите за франчайз и тази за такса за софтуера са били платени, видно от заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните; няма обективни доказателства за това да са създавани пречки за осъществяване на контрол и инспекция – като в тази връзка следва отново да се подчертае, че няма доказателства действително да е имало оплаквания от клиенти относно осъществяваните услуги, да е имало проблем с работното време и неосъществени процедури, а в тази насока е необходимо и да се има предвид, че – според договора, ответникът няма право на такъв детайлен контрол относно самата дейност, в т.ч. – да определя или следи за работно време или място на работа. Но и тези съждения принципно са безпредметни, т.к. ответникът не е поискал доказателства 5 за наличие на нито едно от сочените от него нарушения, въпреки дадените му указния.