Решение № 2071 от 11.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2071 гр. Пловдив, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330109102 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Амек Тойс“ ЕООД против Д. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата като наследник на Д. И., последната притежавала 90 процента собственост от дружество по ЗЗД „Декар 2017“, дължи на ищеца суми общо в размер на 447,01 лв., за които била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 15574/2022 г. на РС – Варна, както следва: 168,15 лв., представляващи една трета от 90% от продажната цена за получени стоки по фактура № ***/27.04.2021 г., както и 25,45 лв., представляващи една трета от 90% от дължимата мораторна лихва върху продажната цена за период 27.05.2021г. – 22.11.2022г.; 220,09 лв., представляващи една трета от 90% от продажната цена за получени стоки по фактура № ***/27.04.2021 г. и 33,32 лв., представляващи една трета от 90% от дължимата мораторна лихва върху продажната цена за период 27.05.2021г. – 22.11.2022г., като тези суми били дължими по два договора за продажба на играчки, сключени между ищеца и дружеството по ЗЗД „Декар 2017“, за които били издадени описаните фактури. Твърди се, че обезщетението за забава е в размер на законната лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка фактура, до подаване на заявлението в съда.

Подаден е в срок отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорват се предявените искове по основание и размер, както и наведените факти. Оспорва се наличието на сключен между страните договор, да е извършена продажба на посочените във фактурите детски играчки, твърди се, че фактурите и разписките нямат материална доказателствена сила, в тях не е отразено стоките да са получени от ответницата или упълномощени 1 от нея лица. Не са подписани от получател, липсват както подписи, така и имена. Оспорва се да са доставени тези стоки или получени от ответницата.

Ето защо счита, че не е налице основание за плащане на исканите суми. Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното от фактическа и от правна страна

Предявени са искове с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ.

За основателността на искаовете следва да е реализиран фактически състав със следните юридически факти: ответницата да е наследник на Д. И. с 1/3 ид. част от наследството, наследодателката да е притежавала 90 процента собственост от имуществото на гражданското дружество, сключване на процесните договори за продажба между гражданското дружество и ищеца, уговаряне на процесната продажна цена, доставяне на процесните стоки на купувача по договорите, настъпване падежа за плащане на продажната цена.

Установява се от представената справка в НБД „Население”, че ответницата е наследница на Д. И. с 1/3 идеална част от наследството. В отговора не исковата молба не се навеждат възражения за настъпването на наследственото правоприемство. От справка в Агенция по вписванията се установява, че наследодателката е собственик на 90 % от имуществото на ДЗЗД „Декар 2017”.

Ищецът е представил две фактури и стокови разписки за процесните стоки, издадени от ищеца с получател ДЗЗД”Декар 2017”. Същите са подписани само от представител на ищеца, но не и от получателя на фактурата. Въпреки това фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в дневник за продажбите и справка – декларация по ДДС. На основание чл.182 от ЗЗД може да се направи извод, че осчетоводяването на фактурите от ищеца потвърждава сключването на двата договора, вкл. за уговорката за продажната цена, посочена във фактурите.

Тази стойност на фактурите била отразена и в счетоводството съгласно изводите на ССЕ. Съдът възприема заключението на вещото лице като мотивирано изготвено. Изводът за сключване на договорите се подкрепя и от обстоятелството, че в счетоводството е отразено изписване на процесните стоки от склад.

Установява се, че стоките по фактура с № ***/27.04.2021г. са получени от представител на гражданското дружество на 28.04.2021г. Извод за това може да се направи от представената обратна разписка на л.13 от делото.

Следователно, стоките по тази фактура са доставени на купувача. На основание чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане и не може да се установи кога е предадена фактурата, падежът настъпва в 14-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на стоките. Стоките по обсъжданата фактура са получени на 28.04.2021г. Срокът за плащане на посочената във фактурата и в счетоводството продажна цена от 733,64 лв. е започнал да тече от 29.04.2021г. и е изтекъл на 12.05.2021г. С настъпването на падежа става 2 изискуема продажната цена.

От следващия ден – 13.05.2021г., купувачът е изпаднал в забава, като ищецът претендира обезщетение от по-късен момент – 27.05.2021г., поради което искането му е основателно.

Ето защо се установява, че задължението за продажната цена по втората фактура в размер на 733,64 лв. е възникнало за дружеството по ЗЗД и е станало изискуемо на 12.05.2021г. Върху тази сума за период от 27.05.2021г. до 22.11.2022г., законната лихва е в размер на 111,07 лв. Ответницата дължи плащане на 1/3 от 90 % от тези задължения, а именно – 220,09 лв. за продажната цена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 24.11.2022г. до окончателното плащане и 33,32 лв. за мораторната лихва за период от 27.05.2021г. до 22.11.2022г. Исковете по тази фактура подлежат на уважаване.

Стоките по фактура № ***/27.04.2021г. не се установява да са получени от купувача. В тази връзка е представено удостоверение от куриер, в което е посочено, че товарителница с № *** е доставена на „Декар 2017”, като е получена на 28.04.2021г. от Д. Т.. Не става ясно обаче какво е изпратено с тази товарителница, като не се установява връзката между стоките по процесната фактура и цитираната товарителница. Не е достатъчен фактът на изписване стоките от склада, за да се приеме, че те са били доставени именно на гражданското дружество. Поради недоказаност доставянето на стоките на купувача, исковете за продажната цена и лихвата по тази фактура подлежат на отхвърляне.

При този изход от спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски по съразмерност. В заповедното производство от сумата от 12.12 лв., приспадната по исковото с оглед предявяване иска само срещу един от тримата наследници, съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъдят 6.87 лв. за държавна такса, а по исковото производство – 106,51 лв. за държавна такса; за адвокатски хонорар в заповедното производство с оглед предявяване иска само срещу един от трима наследници от сумата от 166,67 лв., по съразмерност следва да се присъдят 94,49 лв. за адвокатски хонорар, а по исковото производство – 283,45 лв. За разноски за вещо лице и особен представител по съразмерност следва да се присъдят 340,14 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.200 и чл.86 от ЗЗД, вр с чл.286 от ТЗ, че Д. П. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „АМЕК ТОЙС“ ООД, ЕИК: 120544100, с адрес: с.Труд, бул. „Карловско шосе“ № 41, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК № ***/15.12.2022г. по ч.гр.д. № 15574/2022г. на РС Варна, а именно: сумата в размер на 220, 09 лв. – представляваща 1/3 от 90 % от продажната цена по договор за продажба на детски играчки, обективиран във 3 фактура № ***/27.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 24.11.2022г., до окончателното плащане; сумата в размер на 33,32 лв. – представляваща 1/3 от 90 % от обезщетението за забава, в размер на законната лихва, върху продажната цена по договор за продажба на детски играчки, обективиран във фактура № ***/27.04.2021г., за периода от 27.05.2021г. – 22.11.2022г.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.200 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.286 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. П. К., ЕГН: **********, дължи на „АМЕК ТОЙС“ ООД, ЕИК: 120544100, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК № ***/15.12.2022г. по ч.гр.д. № 15574/2022г. на РС Варна, а именно: сумата в размер на 168,15 лв. – представляваща 1/3 от 90 % от продажната цена по договор за продажба на детски играчки, обективиран във фактура № ***/27.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 24.11.2022г., до окончателното плащане; сумата в размер на 25,45 лв. – представляваща 1/3 от 90 % от обезщетението за забава, в размер на законната лихва, върху продажната цена по договор за продажба на детски играчки, обективиран във фактура № ***/27.04.2021г., за периода от 27.05.2021г. – 22.11.2022г.

ОСЪЖДА Д. П. К. , ЕГН: **********, да плати на „АМЕК ТОЙС“ ООД, ЕИК: 120544100, разноските по делото, както следва: 6.87 лв. за държавна такса и 94,49 лв. за адвокатски хонорар в заповедното производство; 106,51 лв. за държавна такса, 283,45 лв. за адвокатски хонорар и 340,14 лв. – разноски за вещо лице и особен представител в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4