Определение № 834 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500586 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Р. Р., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 297/2024г. на РС- гр.П. А. П. Д., против определение № 24/14.01.2025г., с което е оставена без уважение молбата на адв.Р. за изменение на постановеното по делото решение № 156/01.11.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В частната жалба се сочи, че макар в сключения между адв.Р. и А. Д. договор за правна помощ да не било посочено конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ, то същото било уточнено впоследствие.

От въззиваемата страна „Кредит тайм“ЕООД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Обжалваното определение е постановено по молба вх.№ 4198/14.11.2024г. по описа на РС- гр.П., с която адв.Р. Р., е поискал изменение на решение № 156/01.11.2024г. в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В молбата се твърди, че непосочването в договора за правна защита и съдействие на конкретното основание по чл. 38, ал. 1, т.1- 3 от ЗА не било пречка за определяне на възнаграждение, тъй като по пътя на тълкуването по правилото на чл. 20 от ЗЗД в контекста на отправеното от ищцата А. Д. искане за освобождаването й от такси и разноски по производството можело да се заключи, че й предоставена без платна правна помощ като материално затруднено лице. С молбата е представен анекс от 07.11.2024 г. към договора за правна защита и съдействие от 02.05.2024г., сключен между адв.Р. и доверителката му.

В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд, позовавайки се на Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 2447/2023г., че за да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ, като задължително следва да е посочено също така и конкретното основание по чл.38, ал.1, т. 1-3 от ЗА, или съгласието между страната и нейния адвокат относно наличието на такова основание да е обективирано по друг начин- например устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото.

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 156/01.11.2024г.

1 предявеният от ищцата А. Д. иск против ответника „Кредит тайм“ ЕООД за прогласяване недействителността на сключения помежду им договор за заем № 106742/10.07.2023г. за заем е уважен, поради което на същата се дължат направените от нея съдебни разноски, а на пълномощника й- адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. За да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА обаче следва да е посочено конкретното основание за предоставянето на безплатна правна помощ- клиентът е лице, което има право на издръжка; материално затруднено лице; или роднина или близък на представляващия адвокат или друг юрист. В този смисъл са, освен цитираното в мотивите към обжалваното определение, също така и определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023г., така също определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и др..

Представеният с молба вх.№ 4198/14.11.2024г. по описа на РС- гр.П. анекс към договора за правна защита и съдействие, в който анекс е посочено основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, е с дата 07.11.2024г., т.е. с дата последваща датата на публичното съдебно заседание, в което е приключило съдебното дирене и делото е обявено за решаване, последваща включително и датата на съдебното решение, чието допълване се иска. В мотивите към Определение № 37 от 18.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2706/2022 г. , I т.о. се сочи следното: „Във връзка с представеното от страната преводно нареждане от 21.06.2022 г. /л. 30 от делото на Апелативен съд В. /, удостоверяващо със съответния банков документ постъпването на сумата по сметка на адв. Т., следва да се съобрази преклузивният срок в нормата на чл.80 ГПК - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, след който страната няма право нито да иска изменение на решението в частта му за разноските, нито да представя доказателства за реално извършените от нея разноски“. Също така в мотивите към Определение № 363 от 19.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2010 г., I г. о. се приема, че „Самото производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено за допълване на решението при непроизнасяне на съда по искането за разноски или изменение на решението при допусната грешка в изчислението, но не и за отстраняване на пропуск на страната, когато не е заявила искане за присъждане на разноски и/или не е представила доказателства за направени разноски в срока по чл. 80 от ГПК“. Ето защо, следва да се приеме, че представянето на доказателства относно съдебните разноски, след приключване на последното публично съдебно заседание в съответната инстанция, още повече, когато то е създадено след приключване на същото това заседание, не е основание за изменение на решението в частта относно разноските. Съответно- частната жалба против определението, с което е отхвърлена молбата на адв.Р. за изменение на постановеното по делото на РС- гр.П. решение № 156/01.11.2024г., ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.Р. Р., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 297/2024г. на РС- гр.П. А. П. Д., частна жалба против определение № 24/14.01.2025г., с което е оставена без уважение молбата на адв.Р. за изменение на постановеното по делото решение № 156/01.11.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3