Решение № 175 от 21.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500271 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение на ОС - Варна № 98/31.01.2025г. по гр.д.№ 1940/2023, с което „Електроразпределение Север“АД ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на “Международни превози Канотранс“ ООД ЕИК 103082651 парични суми, всички представляващи обезщетения за унищожаването вследствие пожар, започнал на 11.08.2022г. в 6.43ч. на територията на базата на ищеца в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, причинен от скъсване на проводник от въздушен далекопровод на електропреносната мрежа, поради неизпълнение на нормативни задължения по чл.69 и чл.89 ЗЕ от работници на ответника, на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, както следват:

1/ 1 521,63лв. – на влекач марка "Renault", модел "Т", peг. № *, рама № VF611A36XMD029939, като е отхвърлен искът за горницата до 78 776,63лв.;

2/ 1 252лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен искът за горницата до 9 183,80лв.;

3/ 4 167,33лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен искът за горницата до 24 128,33лв.;

4/ 78 195,29лв. – на влекач марка "Рено" с рама №

1

VF611A366ND038087, без peг. номер, като е отхвърлен искът за горницата до 250 968,16лв.;

5/ 9 945,90лв. – на полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б" с peг. № *, като е отхвърлен искът за горницата до 29 836,80лв., на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 10153,20лв. - съдебни разноски съразмерно уважената част от исковете, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК.

I. Въззивната жалба на „Електроразпределение Север“ АД вх.№ 5579/25.02.2025г. по вх.рег. на ОС–Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Б. от АК - Варна е срещу решението на ВОС в осъдителната му част.

Счита, че ВОС е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил възражението на отв. дружество „ЕРП Север“АД, че същото не е собственик на ВЕЛ „Миньор“ в посочения участък, преминаващ над базата на ищеца „Международни превози Канотранс“ ООД, където е възникнал пожарът, причинил вредите. Затова неоснователно се търси обезщетение от него, като се вменява неизпълнение на задълженията му по пренос и разпределение на ел.енергия съгласно лицензия №Л-138-07/13.08.2004г за рехабилитация на мрежата, основен ремонт и пр.

В нарушение на материалния закон ВОС е приел, че е налице фактическият състав на чл. 69 от ЗЕ и чл. 89 от ЗЕ, тъй като е прието от съда, че ответникът е извършил противоправни действия като е бездействало, позволявайки трасето на електропреносната мрежа в посочения участък да остане неизправно, с оглед несвоевременното й обслужване и рехабилитация.

Съгл.774 ал.3 от Наредба № 9/9.06.2004г ставало ясно, че основен ремонт в посочения срок на въздушните електропроводи се извършва след преценка на други обстоятелства като техническото му състояние, условията на работа, появата на екстремни природни условия.

Счита за неправилно приетото от съда и това, че паркирането на превозните средства в сервитутната зона ва ВЕЛ „Миньор“ било основание единствено за намаляване размера на вредите.

Оспорва и извода, че събитието, причинило вредите на ищцовото дружество, било преодолимо, тъй като силата и скоростта на вятъра била достатъчна, за да скъса алуминиево-стоманен проводник и това природно събитие не било нормално явление за географския район, където се намирал обектът на „ЕРП Север“АД и затова ставало въпрос за форсмажорно обстоятелство. Затова счита за неправилен изводът на съда, че настъпилите вреди били резултат от действията и бездействията на служители на „ЕРП Север“ АД, които били извършени виновно предвид нормата на чл.51 ал.7 от ОУДПЕЕЕМ, съгласно която „ЕРП Север“ АД не носи отговорност за щети, причинени от повреди в ЕРПМрежа по независещи от дружеството причини.

2

Отправя искане за отмяна на решението на ВОС в неговата осъдителна част и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на претенциите.

Претендира заплащане на сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Международни превози Канотранс“ООД – ищец в първата инстанция, в която изразява становище за правилност на решението на ВОС в обжалваната му част.

Счита, че правилно ВОС не е обсъдил възражението на ответника, че не бил собственик на процесния участък от ЕПМ, тъй като възражението е било направено във връзка с евентуалния иск по чл.50 ЗЗД, а не по главния иск по чл.69 ЗЕ и чл.89 ЗЕ, предполагащ неизпълнение на нормативни задължения, а не отговорност за вреди от вещ от собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта.

Преповтаря доводите, изложени и във въззивната си жалба, че обективно не било възможно автомобилите да бъдат паркирани извън сервитутната зона и че имало колизия между определеното съгласно ПУП и ЗУТ предназначение на поземления имот и задълженията по Наредбата за сервитутите и енергийните обекти. Поради това счита, че е налице виновно неизпълнение от отв. дружество /чрез неговите служители/ задълженията за осигуряване на качество на ел. енергия, респ. почистване на трасето съгласно Наредба № 16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти, вр.чл.64 ал.9 от ЗЕ.

Налице е причинно-следствена връзка между неизпълнението и причинените вреди.

Оспорва твърдяното от „ЕРП Север“АД, че скъсването на ел. проводник било станало под въздействие на вятър или друго случайно събитие, тъй като в деня на пожара не са били каквито и да било данни за силен вятър или промяна в метеорологичните условия в района на процесния имот.

Поради това моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

II. Въззивната жалба вх.№ 3906/29.05.2025 по вх.рег. на АпС–Варна, подадена от ищеца „Международни превози Канотранс“ ООД, чрез процесуалния му представител адв.П.М. от АК–София, е против отхвърлителната част на обжалваното решение.

Счита, че правилно ВОС е приел, че е налице неизпълнение на нормативни задължения от страна на служители на отв. дружество, довело до вредоносния резултат.

Счита за неправилни изводите относно съпричиняването от страна на ищеца, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл.14 т.4 от Наредба № 16/09.06.2004г, като поддържа, че настъпилите вреди са резултат от доказаното бездействие на „ЕРП Север“АД. Освен бездействието, изразяващо се в непровеждане на профилактика на ЕПМ, имало и противоправно 3 действие, изразяващо се в повторен опит за подаване на ток към ЕПМ, въпреки наличието на скъсан проводник при положение, че служителите са знаели, че това би довело до вредоносния резултат, тъй като им било известно, че в базата на ищеца нямало достатъчно място - 2/3 от откритата площ на базата попадала в сервитутната зона на проводниците, а останалата 1/3 част се използва за офис на служителите на дружеството. Затова било обективно невъзможно камионите да бъдат паркирани извън сервитутната зона.

Освен това, имотът, където се намира базата на ищеца, бил с предназначение „за автогараж/автомобилен парк“, а това означавало, че имало колизия между определеното според ЗУТ предназначение на имота и Наредбата за сервитутите на енергийните обекти. При тази колизия съпричиняване не следва да е налице, след като предназначението на обекта е определено по силата на закон или индивидуален адм. акт. При колизия с подзаконов нормативен акт, разпоредбата на чл.14 т.4 от Наредба № 16/09.06.2004 не следвало да се прилага, съответно присъденото обезщетение не подлежи на намаляване с 50%, като се имало предвид и повторното токоподаване от ответника.

Освен горното, отв. дружество не било изпълнило задължението си да осигури за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в КК и КР, предвидено като задължение в чл.11 от Наредба № 16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти. Това от своя страна също налагало извода за липсата на съпричиняване от ищеца.

Поради изложеното моли за отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго за уважаването на предявените искове в пълен размер.

Претендира заплащане на разноските, сторени във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от „ЕРП Север“АД със становище за неоснователност на същата.

Поддържа изложеното във в. жалба на дружеството-ответник Счита за недопустимо с ПУП за недвижим имот да се променя сервитутната зона на въздушен електропровод с дължина 14км, обслужващ множество стопански обекти и потребители на територията на няколко села на област Варна.

Счита за правилно определения от съда размер на съпричиняване като 50%, както и че е нарушена сервитутната зона на ВЕЛ „Миньор“ , като е допуснато паркирането на тежкотоварните автомобили и ремаркета в границите й, станало причина за инцидента.

Фактическото вписване в КККР не се отразява на съществуването на енергийния сервитут, нито на задължението на собствениците на имоти да 4 търпят ограниченията му, тъй като ВЕЛ „Миньор“ е съществуващ енергиен обект, възникнал преди действието на ЗЕЕЕ.Позовава се на §26 от ПЗР на ЗЕ, чл.761 от Наредба № 9/09.06.2004 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, на чл.14 ал.1 т.4 от Наредба № 16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти, както и на материалите по досъдебното производство ДП № 231/2022г по описа на РП–гр. Варна. В тази връзка поддържа, че ако тежкотоварните камиони и ремаркета са били паркирани извън сервитутната зона, пожар нямало да възникне, независимо дали се касае за авария или случайно събитие, настъпили в резултат на виновни противоправни действия или бездействия на служители на „ЕРП Север“АД.

Освен това, поддържа отново ,че „ЕРП Север“АД не е собственик на мрежа за пренос и разпределение на електрическа енергия, преминаваща над базата на „Международни превози Канотранс“ ООД, тъй като след Възлова станция „Клисе Баир“ /включително и трасето, преминаващо над терена, чийто собственик е „МП Канотранс“ ООД/, мрежата не била собственост на ответника. От представените доказателства ставало ясно, че собственик на ВЕЛ „Миньор“ в участъка след Възлова станция „Клисе баир“ е „Каолин“ ЕАД. Затова възразява, че правото на собственост върху този участък от ВЕЛ следвало да бъде установено от ищеца чрез главно и пълно доказване, което не било сторено.

Поради изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба на ищеца „МП Канотранс“ ООД.

Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски за въззивната инстанция.

Направено е и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което ще бъде заплатено от „МП Канотранс“ ООД за въззивното производство.

Третото лице – помагач на страната на „ЕРП Север“АД Застрахователна компания „Уника“АД ЕИК 040451865, не е обжалвало решението и не е подало писмен отговор на в. жалба на ищеца.

В исковата си молба

„МЕЖДУНАРОДНИ

ПРЕВОЗИ

КАНОТРАНС“ ООД излага, че на 11.08.2022г в 6.39ч /с УМ е посочен час 6.43ч/ на територията на базата на ищцовото дружество, намираща се в гр.

Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, се скъсва и пада кабел от далекопровод на електропреносна мрежа /ЕПМ/, която минавала във въздушното пространство над базата. Електрическият проводник се скъсал и паднал на земята, в близост до влекач марка „Renault“, модел „Т“, рег.№ *, рама № VF611A36XMD029939, и закаченото за него полуремарке "Шмитц СКС 24-Л13.62 Е Б“ с рег.№ *, в резултат на което влекачът се възпламенил. Пожарът започнал в 6.43ч и горенето се разпростряло до закаченото за него полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б“ с рег.№ *, а след това и върху влекач марка Рено“ с рама № VF611A366ND038087 със закачено за него полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *, и паркираното от другата му страна 5 полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *.