Решение № 1028 от 31.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Бургас, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500916 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на И. А. И. ,чрез процесуалния му представител –ищец по гр.д. № 7854/2021 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 599/31.03.2022 г. постановено по същото дело в частта ,с която са определени мерки за лични отношения между въззивника и ********** му внучка Г. В.

И.,с родители – А. И. и В. И. ,а именно – всяка четвърта събота от месеца /без м. август/ от 10,00 часа до 18.,00 часа и всяка година през м. юли – 7 дни ,от 10 часа първия ден до 12 часа на седмия ден ,като са отхвърлени исканията за определяне на по-разширен режим на лични отношения-включващи два уикенда месечно с преспиване на детето в дома на ищеца ,както и искането за контакти новогодишните празници ,по време на великденските празници пред четните години и личните празници на дядото –рожден ден и имен ден.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е неправилно и необосновно .

На първо място се твърди ,че определеният режим не защитата по найдобрия начин интересите на детето.След загубата на *****та на детето в найранна възраст ,за нормалното израстване на детето е изключително 1 необходимо да има пълноценен контакт с дядо с като най-близък родственик по майчина линия.Определеният контакт е недостатъчен за поддържане на 1 сгабина .Така ще бъде невъзможно запазването на обогатени спомени на детето за ***** му ,както и да се поддържа изградената привързаност и доверие на дядо и внучка,чевството за родова принадлежност на детето,защото едновременно с *****та детето е загубило и жизненото си пространство-дома ,в който са живели двете преди смъртта на *****та .В този дом са създадени много добри битови условия и топла семейна среда за отглеждането и пребиваването на детето.Доколкото е налице негативно отношение на бащата на детето и неговите родственици към бабата и дядото по майчина линия ,разредените контакти ще доведат до отчуждение на детето и разпад на връзката му с нейния дядо.Изтъква се ,че след обявяване на решението по делото на първата инстанция детето видимо променило поведението и е показало признаци на отчуждение и страх.Затова въззивникът счита ,че бащата тенденциозно цели заличаване спомена за *****та на детето и времето ,прекарано с нея/в какъвто смисъл са и показанията на свид. И.-***** на ответника/.

В продължение на 4 години дядото е участвал ежедневно в обгрижването и задоволяване нуждите на детето ,като активно се е включвала и неговата спътница –свид. А..Заедно с били сплотено семейство ,за да може малката да расте като щастливо и обичано дете .В това време детето/когато е живяло с дядото / детето е изградило приятелски връзки със свои връзници,поради което по-продължителен престой лятото ще му се отрази добре.

Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и определяне на по-разширен режим на лични отношения,с оглед исканията на въззивника.Моли се присъждане на направените разноски.Не се сочат нови доказателства и обстоятелства .

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

Постъпила е и въззивна жалба на В. Г. И. –ответник по делото –против решението в частта ,с която е удовлетворено желанието на ищеца детето да преспива в неговия дом ,както и в частта ,с която е осъден да заплати разноски по делото ,направени от ищеца..

2

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд ,че не били доказани твъренията на ответника ,че не било доказано ,че поведението на ищеца 2 поставя в риск здръвето на детето ,както и че не била доказана безотговорността на дядото по отношение на детето и че са пренебрегвани от него мерките за опазване на здравето му.Не се споделят и изводите ,че дядото и съжителката му /към която детето било трайно привързано / създавали топла семейна среда за детето и че двамата имали родителски капацитет и създали благоприятни битови условия за престой на детето в дома им .Не отговаряло на истината и приетото от съда ,че между дяото и детето имало силна емоционална привързаност и създадена съществуваща връзка.

Всъщност се твърди ,че между двата няма емоционална привързаност ,защото ищецът никога не е бил участник в живота на детето .Докато родителите на детето са живели заедно ,те са отглеждане детето сами ,а дядото е живял в с. *** и не е имал връзка с внучката си ,нито е имал впечатления за състоянието на детето .След като *****та се е разболяла ,а родителите са се разделили,когато се е налагало *****та да бъде на терапии и да отсъства ,за детето се е грижилл единствено ответникът,с помощта на неговите родители .През цялото това време ищецът е отсъствал от ангажиментите и грижите за детето .Поради отказ на дядото да участва в живота на детето приживе на ***** му , не е имло емоционална привързаност между внучка и дядо .Освен това счита се ,че не е исктина твърдението че ищецът живее на съпружески начала със свид. А. /подчертава се противоречието с показанията на свид. П./,поради което не може да е истина ,че детето е привързано към нея.Твърди се ,че двамата никога не са се грижили за детето и нямат представя за неговите нужди и проблеми ,както и че ищецът просто демонстрира една показност и парадност в стремежа си да докаже ,че това дете го интересува.

Счита се за доказано твърдението на ответната страна ,че поведението на ищеца поставя в риск здравето на детето ,като се излагат подробни аргументи в тази връзка ,обсъждайки и показанията на разпитаните по делото свидетели за състоянието на детето ,след като се е върнало след 4-дневната почивка с дядото /.

Подробно се излагат аргументи ,че определеният от съда режим на лични отношения с детето не е в негов интерес,както и че най-адеквател е 3 предложеният от ответната страна режим на лични отношения ,без 3 преспиване при дятото ,като се подчертава ,че никога бащата не е отказвал свиждане на детето с дядо му .

Атакува се решението и в частта относно разноските ,с което ответникът е осъден да заплати разноски за делото на ищеца ,като се излагат подробни доводи и се подчертава ,че се касае до спорна съдебна администрация .

Моли се за отмяна на решението в атакуваните части .Моли се допускане до разпит на свидетел за установяване сочените във въззивната жалба факти .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищецът по делото оспорва въззивната жалба на ответника и счита ,че при постановяване на атакуваното решение в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.Съобразено е обстоятелството ,че детето трябва да се среща с дядо си ,за да бъдат запазени и обогатени спомените за ***** му ,за да бъде съхранена и стимулирана съществуващата преди и намаляващата понастоящем емоционална връзка .Изложени са убедителни съображения ,че това е в интерес на детето .Връзката между дядо и внучка била доказана от показанията на свид.А. и П. ,както и от изготвения социален доклад .Оспорват се твърденията на ответника ,че след раздялата с *****та на детето предимно той се е грижил за него .От доказателствата единствено показанията на свид.

И. са в посока ,че с поведението си дядото проявява нехайство към нуждите на внучката си и поставя в риск здравето й,но тези показанията противоречат на останалите доказателства ,поради което правилно съдът е счел тези твърдения за недоказани .Поведението на ответника /който е блокирал изцяло контактите си със семейството на *****та на детето поради лошите си чувства към покойната ***** / изцяло противоречи на изложените твърдения във въззивната му жалба .действията му са насочени към разрушаване на близостта с внучката на ищеца и заличаване спомените за родната й ***** .Затова и правилен е изводът на съда ,че недобрите отношения между страните не следва да служат като основание за ограничаване възможносттта на детето да прекарва в дома на дядо си ,включително с преспиване .Правилна е и преценката ,че интересите на детето са съгхранени и поради създадената топла семейна среда в дома на дядото и че дедето е привързано и към 4 живеещата с дядото свид.А..

Моли се за отхвърляне въззивната жалба на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е по реда начл. 128 ал. 1 от ГПК ,като е образувано по повод молба на И. А. И. от гр. *** за определяне на конкретно посочен по времетраене режим на лични отношения с ********** си внучка Г. В. И.

/ро.на **.**.20** г. /,чиито родители са ответникът В. И. и дъщерята на молителя –А. И. ,починала на 11.04.2021 г.В молбата си И. И. твърди ,че е налице силна емоционална връзка между него и внучката му и е необходимо определяне на режим на лични контакти с нея ,предвид нуждата на детето от често общуване с дядото ,чрез когото да се поддържа споменът за покойната ***** на детето ,както и предвид осигурените от дядото добри битови условия за живот на детето .

Ответникът –бащата на детето ,не е оспорил молбата по основание и е твърдял ,че никога не се е протипоставял на контактите на дядото и внучката му.Предвид лошите грижи ,които молителят и приятелката му полагат за детето обаче ,както и нежеланието му да общува с дядо си по майчина линия ,исканият от дядото разширен режим на лични контакти не е в интерес на детето .

При тази фактическа обстановка и като е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания и социален доклад , първоинстанционният съд е приел ,че са налице предпоставките на чл. 128 ал.

1 от СК за уважаване на молбата –че е налице интерес за детето Г. да се вижда често с дядо си И.,че не следва да бъде отраничавана възможността му да прекарва повече време с него в дома му ,включително и с преспиване ,за да бъде съхранена съществуващата преди и понастоящем намаляла близост между двамата .Интересите на детето били съхранени и поради създадената топла семейна среда ,създадена в дома на дятото ,живеещ на съпружески начала с Г. А. ,към която детето било изградило трайна привързаност.Затова е определен режим на лични констакти всяка втора събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 ч. в неделния ден с преспиване на детето в дома на дядо му И.;всяка четвърта събота от месеца 5 от 10,00 часа до 18,00 часа ,като ржимът не се прилага през м. август от годината ;на 15.03 всяка година от 17,00 ч.до 19,00 часа ;всяка година през м. юли -7 дни от 10,00 часа на първия ден до 12,00 часа на седмия ден ;всяка четна каледнална година –от 10,00 часа на 24,12 до 12,00 ч.на 25.12 ;всяка нечетна календарна година – на великден от 10,00 часа до 18,00 часа .

И двете страни са изразили недоволство от така определения режим на лични контакти между детето и дядо му –като молителят настоява за разширяване на режима на контактите ,така както е поискан и в молбата ,а ответникът атакува решението в частта ,с която е определен режим на лични отношения с преспиване в дома на молителя ,както и в частта ,с която в негова тежест са присъдени и направените от молителя разноски по делото пред първата инстанция .

Настоящият съдебен състав счита ,че първоначално трябва да изложи следното :

Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.