Определение № 50 от 04.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 04.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000046 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, представлявано от ю.к. А. С. срещу решение № 74/17.10.2025 година по търг. дело № 20/2025 година на ОС-Добрич, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищцата Т. Г.

Ж. сумата над 25 564,59 евро (равностойността на 50 000 лева) до присъдените 51 129,19 евро (равностойността на 100 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2023г., около 13:00 часа по третокласен път III-96, в участъка от с. Дропла към с.Преспа, на около 1400 м. след табелата за край на населено място с. Дропла, причинено по вина на водача на мотоциклет „*********“, модел „******“, с ДКН ********, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

С въззивната жалба, решението се оспорва като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че изводите на решаващия съд са в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Основните възражения на страната са свързани с размера на определеното обезщетение, който същата счита за прекомерен, определен при незачитане приноса на пострадалата за настъпване на вредата. Нарушението на материалния закон се изразява в неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД и заложения в нея принцип за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди. Счита, че това нарушение се изразява в неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на характера и степента на уврежданията, периода на възстановяване и обективното състояние на пострадалата към настоящия момент. Обезщетение в размер на присъдени 100 000 лева не съответства на претърпените от ищцата вреди, установени от допуснатата СМЕ. Въззивникът излага, че обезвредата следва да компенсира действително претърпени от пострадалото лице болки и страдания, но като се вземе предвид и икономическата ситуация в страната към момента на настъпването им.

С въззивната жалба застрахователят въвежда твърдение за нов факт, осъществил се в хода на производството, а именно заплатено на пострадалата обезщетение в размер от 50 000 лева, за което прилага доказателства. Счита, че дължимото обезщетение не следва да надвишава тази стойност.

По тези съображения, въззивникът претендира отмяна на решението единствено в обжалваната 1 част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна (депозиран през ЕПЕП), в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да се остави без уважение. Пострадалата, чрез пълномощника си по делото адв.М.Я. и адв.В.З. счита, че съдът е взел предвид всички относими факти по делото като е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че от данните по делото (допусната САТЕ и гласни доказателства) се установявало, че ищцата се е возила на мотоциклет, с поставена защитна каска и защитно облекло, а превозното средство не е било с „прикрита“ регистрационна табела. Не се установявало водачът на мотоциклета да е шофирал рисково или незаконосъобразно. /позовава се на данни от досъдебното производство- фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие/.

Отделно от това, странта акцентира на обстоятелството, че ищцата не е собственик на процесното превозно средство, съответно няма как да знае дали моторът е технически изправен. Като причина за настъпване на ПТП се изтъкват несъобразените действия с пътната обстановка на водача на мотоциклета (по данни от САТЕ), застрахован при ответника. Всички тези обстоятелства са взети предвид, коментирани от първата инстанция при изводите за принос на пострадалата. Вследствие на настъпилите увреждания ищцата е претърпяла множество оперативни интервенции, болки и страдания, наложил се е болничен престой. След произшествието ищцата е изпаднала в състояние на остра стресова реакция и депресия (според СПЕ). Поради това, определеното от съда обезщетение напълно съответства на претърпените телесни увреждания.

Настоящият състав на АС-Варна намира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването.

Предмет на обжалване е решението за обезещтението над размера от 50 000 лева до присъдените 100 000 лева. В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

Не се твърдят допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция и/или събиране на нови доказателства. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция, освен приложеното бордеро от 01.12.2026г. за извършено частично плащане.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, представляван от юрисконсулт А. С., срещу решение № 74/17.10.2025 година по търг. дело № 20/2025 година на ДОС, в частта в която застрахователят е осъден да заплати на ищцата Т. Г. Ж. сумата над 25 564,59 евро (равностойността на 50 000 лева) до присъдените 51 129,19 евро (равностойност на 100000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2023г., около 13:00 часа по третокласен път III-96 в участъка от с. Дропла към с. Преспа на около 1400 м. след табелата за край на населено място с. Дропла по вина на водача на мотоциклет марка „*********“, модел „******“, с ДКН ********, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на произнасяне с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

ПРИЕМА приложеното към въззивната жалба преводно нареждане от 01.12.2026г. за извършено от застрахователя частично плащане, на осн.чл.266 ГПК.

2

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано. УКАЗВА на осн. чл.7 ГПК на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД, представляван в производството по делото от ю.к.Ан.С., че на осн. чл.50, ал.5 ГПК следва да посочи в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл.38, ал.2 ГПК. При неизпълнение на посоченото указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената по чл.38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски за изготвяне на служебните преписи по реда на чл.102з ал.3 ГПК. ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 04.03.2026г. от 14.00 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3