Решение № 1415 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20251100902347 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Сити Билд Студио“ ООД срещу Министерство на образованието и науката кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл.266 вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 16329.03 евро (31936.80 лева) – неплатено възнаграждение по договор от 31.05.2023г., по силата на който е изпълнил по възлагане на ответника СМР на обект Национална търговско-банкова гимназия – гр.София, приети от възложителя на 06.12.2024г., за което е издаден фактура № 2263/09.07.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.12.2025г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 318.70 евро (623.32 лева) за периода 06.10.2025г. – 03.12.2025г.

Ищецът твърди, че след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка е сключил с ответника Договор от 31.05.2023г. с предмет: Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на Националната търговско-банкова гимназия в гр.София. Пояснява, че срокът на договора, както и обхватът на СМР били изменени с допълнителни споразумения от 30.06.2024г., 06.12.2023г. и 04.07.2024г., като промяната се наложила поради възникването на непредвидени работи, без чието изпълнение не е 1 било възможно извършване на възложената работа. Поддържа, че с последното споразумение срокът за изпълнение на СМР бил продължен до 27.12.2024г. Твърди, че е изпълнил работата точна, вкл. допълнително наложилите се, като е предал работата на възложителя на 06.12.2024г. с констативен протокол образец № 15. Сочи, че при предаването не е имало забележки, поради което е издал процесната фактура за остойностените работи, предадена на възложителя на 05.09.2025г., но същата не била платена на падежа 05.10.2025г. и до днес. Предвид изложеното, предявява искове за осъждане на ответника да заплати дължимата главница и лихва за забава върху нея за периода 06.10.2025г. – 03.12.2025г., както и законна лихва върху главницата от 04.12.2025г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния договор от 31.05.2023г. , изменен с допълнителни споразумения, нито оспорва точното изпълнение по договора относно количеството и качеството на изпълнените и приети СМР. Счита, че изпълнителят е изпаднал в забава по отношение на срочното завършване на обекта, тъй като срокът бил определен на 180 дни, считано от подписването на протокол образец 2а за определяне на строителна линия и ниво и откриване на строителната площадка, който срок заявява, че е изтекъл на 27.11.2024г., тъй като протоколът бил подписан на 31.05.2024г. Отрича с допълнителното споразумение от 04.07.2025г. страните да са постигнали съгласие за продължаване на срока до 27.12.2024г., както твърди ищеца. Поддържа, че е налице забава в изпълнението от 9 календарни дни, поради което и на основание чл.43, ал.2 от договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,2 % от стойността на договора, но не повече от 20 % от нея. Пояснява, че за срока на просрочие натрупаната неустойка е 1.8% от цената по договора с ДДС – 960000 лева, поради което дължимата неустойка е 17280 лева. Заявява, че е поканил ищеца да прихване насрещното вземане на възложителя по договора за неустойка и да издаде фактура за разликата от 14656.80 лева, но последният не е сторил това, поради което и поради липса на фактура не е извършил плащане. Разликата от 14656.80 лева признава за дължима. Предвид изложените факти заявява възражение за съдебно прихващане на сумата от 17280 лева с вземането на ищеца за главница – предмет на спора.

Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва доводите на ответника и поддържа следните възражения срещу насрещното вземане и в следната поредност:

1. Не е изпадал в забава, тъй като срокът за завършване на СМР бил продължен до 27.12.2024г. с оглед допълнително възникналите СМР;

2. Евентуалната забава е по вина на възложителя, тъй като при възникналата нужда от допълнителни СМР изпълнителят е изпратил на МОН оферта още на 05.06.2024г., но тя била приета от възложителя едва на 04.07.2024г., като в този 2 срок изпълнителят не е имал право да извършва работата, докато не бъде одобрена офертата от МОН;

3. Забавата е незначителна с оглед изпълнената работа;

4. Уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е изчислена на база стойността на целия договор, а не само върху неизпълнената в срок работа;

5. Уговорената неустойка е прекомерна;

6. Приемането на работата без възражение означава, че същата е изпълнена срочно.

Във връзка с наведените доводи ищецът пояснява, че допълнителните СМР са наложени от необходимостта от промяна на ВиК връзки и отоплителната инсталация в сутерена на сградата, за да се направи асансьорната уредба, което не било в обхвата на заданието, поради пропуск на възложителя да ги отрази, а и тези работи били скрити и не е могло да се предвидят. Подчертава, че същите били допълнително възложени след калкулирането им, което е довело до продължаване на срока за завършване на работата по обекта, и приети без възражения.

Възложителят от своя страна поддържа с допълнителния отговор, че срокът за завършване на всички работи, вкл. допълнително възложените, не е променян.

Оспорва акцесорното задължение по основание с твърдение, че е бил готов да изплати възнаграждението на изпълнителя по процесната фактура, намалена с мораторната неустойка, но изпълнителят не е издал фактура за по-ниската стойност, поради което срокът за плащане не е започнал да тече.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят и се установява, че на 31.05.2023г. са сключили договор № BG16RFOP001-3.002-0016-C02-S-25, по силата на който Министерство на образованието и науката е възложило на „Сити Билд Студио“ ООД проектирането и извършването на строително-монтажни работи на Националната търговско-банкова гимназия в гр.София, които работи се финансират по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Работата включвала изработката на инвестиционен проект във фаза технически проект и изпълнение на заложените в него и одобрени СМР , ведно с упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на строителството – чл.1, ал.2 от договора. Възнаграждението било определено на 960000 лева с ДДС, асрокът за изпълнение – до 31.10.2023г. от подписване на договора до въвеждането му в експлоатация – чл.2, ал.1. Същевременно в чл.2, ал.2, т.7 било посочено, че срокът е 180 дни от откриване на строителната площадка с подписване на протокол образец 2а по Наредба № 3/31.07.2003г. и завършва с подписване на констативен акт образец 15 по същата наредба за установяване годността за приемане на строежа. Било договорено заплащането на аванс за работата, както и междинни плащания по време 3 на извършване на строителството, а окончателното такова било предпоставено от подписване на окончателен протокол образец 19 и издаване на фактура за остатъка от плащането, но едва след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация – чл.4, ал.2, т.3 от договора. Задължение на възложителя било да осигури необходимата изходна информация за обекта – чл.5, ал.1, да следи за правилното разходване на средства, за приеме изпълнената работа, когато изпълнението е точно, и да заплати дължимото възнаграждение. Просрочието в плащането било скрепено с неустойка.

Неустоечно задължение било предвидено и в чл.43, ал.2 от договора, в който било предвидено, че забавата в изпълнението влече начисляване на мораторна неустойка за изпълнителя в размер на 0,2% на ден върху стойността на възложените СМР, но не повече от 20 % от цената по договора. Проектирането и изпълнението на СМР е по задание на МОН.

Представено са три броя допълнителни споразумения към договора, както следва:

ДС от 30.10.2023г., с който страните са приели, че крайният срок за изпълнение на работите е 30.06.2024г.;

ДС от 06.12.2023г., предвиждащо възможност за 100 % авансово плащане при обезпечаване на сумата по договора;

ДС от 04.07.2024г., с което на изпълнителя са възложени допълнителни дейности, непредвидени по договора, а именно: 1.) частично преработване на ВиК и ОВК инсталации в сутерена на сградата и ремонт на решетките на фасадата на гимназията, съгласно оферта на изпълнителя № 30/05.06.2024г., и 2.) ремонт на решетките по фасадата на сградата. В текста на споразумението е посочено, че дейностите са наложени от липсата на информация за наличието на тръби на ВиК и отоплителна инсталация в сутерена на сградата в стъпката за изграждане на асансьорната шахта, което е било непредвидимо за страните по договора Отразено е съображението, че се налага коригиране на срока за завършването на работата, тъй като 180-дневният срок изтича на 27.11.2024г., а е необходимо предвиждането на 30-дневен срок за въвеждане на обекта в експлоатация. Предвид изложеното, в чл.2, ал.1 от договора е въведено изменение, като промяната гласи, че срокът за изпълнение на поръчката е до 27.12.2024г.

Допълнителните споразумения са двустранно подписани и не са били оспорени в процеса. За изясняване на обстоятелствата, които са довели до подписване на последното от тях по делото са приложени: Оферта на изпълнителя от 05.06.2024г. с обосновка на видовете, количеството и цената на СМР, необходими за изместване на ВиК и ОВК връзките за изграждане на асансьорната шахта в сутерена на сградата, както и оферта от 07.06.2024г.за ремонт на металните решетки по фасадата на сградата.

4

Приет е протокол за приемане на извършените допълнително възложени СМР с дата 14.11.2024г., видно от който тези работи са на стойност 50434.18 лева с ДДС.

Протоколът е двустранно разписан и не е оспорен в процеса.

Представен е констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа от 06.12.2024г.

Приложено е и Разрешението за ползване на сградата № СТ-05-220/28.04.2025г. на ДНСК.

Приети като доказателства са следните фактури и платежни нареждания:

Фактура № 0000001925/11.12.2023г. на стойност 960000 лева, заплатена от МОН с платежно нареждане от 22.12.2023г.;

Фактура № 400000062/01.11.2024г. на стойност 47941.16 лева, заплатена от МОН с платежно нареждане от 16.12.2024г.;

Фактура № 0000002263/09.07.2025г. на стойност 31936.80 лева, издадена на основание протокола за приети СМР от 14.11.2024г., представена за плащане пред възложителя на 05.09.2025г. (така автоматично генерирано съобщение за получен документ). Същата не е била заплатена от възложителя, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Именно сумата по тази фактура е предмет на предявения главен иск.

Приети са писма, представляващи разменена между страните кореспонденция, от която е видно, че изпълнителят е заявил искане за плащане на сумата по последната фактура за допълнителните СМР, а възложителят е настоял стойността да бъде коригирана, като се прихване начислената от МОН неустойка в размер на 17280 лева по чл.43, ал.2 от договора за забава в изпълнението им с девет календарни дни, в резултат на което да се издаде фактура за окончателно плащане в размер на остатъка от 14656.80 лева, с което условие изпълнителят не се е съгласил, подчертавайки, че е предал работата преди изтичане на срока за това, определен в ДС от 04.07.2024г. В кореспонденцията изрично е признато от възложителя, че допълнителните работи са наложени, поради несъобразяване на трасето на тръбите за отвеждаща отпадните води канализация и за отоплителната инсталация при изготвяне на заданието, съответно липсата на изходни данни за тях, но счита, че срокът за изпълнение и на тези работи е бил до 27.11.2024г. при тълкуване на текста на споразумението от 04.07.2024г., което предвижда, че срокът се удължава до 27.12.2024г., като се има предвид 30-дневния срок за издаване на РП, което означава при тълкуване, че срокът за предаване на обекта от изпълнителя остава 27.11.2024г. Именно това тълкуване не се споделя от изпълнителя.