Решение № 4196 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4196 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330113025 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по договор за потребителски кредит от ****г.

В исковата молба от И. А. М. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.78%. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията на чл. 9, ал.2 от Общите условия към договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 118.58 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Посоченият фиксиран лихвен процент счита, че не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към възнаградителната лихва. Поради повисокия лихвен процент нараствал и ГПР, но той не бил обявен на потребителя.

Договореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Сочи, че още със сключване на договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Така формулирано това задължение имало за цел единствено получаване на допълнително парично плащане по договора от потребителя, уговорено 1 изначално, водещо до нарастване на погасителната вноска по кредита. Твърди, че непредставянето на обезпечение само по себе си не води до претърпяването на вреди от кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя. Задължението било уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на уговорената санкция. Твърди, че неустойката не притежава присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, което води единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя. Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява разход по кредита, поради което посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в ГПР. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11 от договора, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор №**** от **** г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 400 лева. Изложени са подробни съображения за неоснователност на исковете. Твърдяната от ищеца съдебна практика била неприложима към процесното договорно правоотношение, тъй като същата била постановена при различно социално-икономическа обстановка. Не бил налице нито субективен, нито обективен елемент на заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Обезпечението на задължението било съществен елемент при преценка на носения от кредитора риск. Сочи, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята на потребителя, като чрез непредставянето на обезпечение потребителят едностранно и без оглед волята на кредитора е увеличил носения от последния риск. Твърди се, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, след като изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение. В ГПР били посочени всички допускания, като неправилно се твърдяло, че в ГПР следвало да се включи и неустойката. Не било налице неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора била посочена общата сума за плащане в размер на 420.42 лв. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № **** към искане № **** от от *****г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и И. А. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 400 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 49.78 %.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според 2 което с уговорената в чл.11 от договор за потребителски кредит № ******г. неустойка в размер на 118.58 лв. за непредоставено обезпечение, предоставеният кредит се оскъпява с 29,645 %.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на ***** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **** към искане № ****, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на И. А. М. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 400 лв., която е следвало да бъде върната в срок до *****г. с плащането на 11 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 118.58 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 118.58 лв. – чл.11 от договора. Така, както е уговорена, 3 неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за договор за кредит от **** г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 140 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса и 90 лв. депозит за ССчЕ, а на пълномощника му – сумата от 480 лв. с включен ДДС адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11 в договор за потребителски кредит № **** към искане № **** от ***г., сключен между И. А. М., ЕГН ********** от с.К. К., ул. „**“ № ** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н. П.

4

П., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н. П. П. да заплати на И. А.

М., ЕГН ********** от с.К. К., ул. „**“ № ** сумата в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н. П. П. да заплати на адв.

Е. И., вписана в АК – П., ул. „****“ № * на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.