Определение № 323 от 02.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. М., 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК.

С Определение от 25.11.2025 г. по ЧНД № 1292/25 г. на Районен съд гр. М. е взета мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на И. Д. В., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 1177/25 г. по описа на РУ на МВР М., като е оставено без уважение искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

В срок срещу горното Определение е постъпил Протест на РП М..

В същия се поддържа, че определението е неправилно, тъй като са налице всички иезисквания на закона за вземане на най-тежката мярка – налице е обосновано предположение обвиняемия да е автор на деянието, а предвид характеристичните му данни и предходни осъждания, налице е и реална опасност да извърши друго престъпление. Иска се отмяна на протестираното определение и вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спряма обвиняемия В..

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява становище за основателност на протеста и моли да бъдат споделени доводите в него.

Защитникът смята протеста за неоснователен. Твърди, че 1 деянието е с невисока обществена опасност, че при всички случаи на досег с правораздавателната система до момента обвиняемият се е явявал при призоваване, поради което първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства и е взел адекватна мярка за неоклонение, която моли да бъде потвърдена.

Във въззивното производство са приети нови доказателства, с цел изясняване предходната съдимост на обвиняемия.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста във връзка с доводите и становищата на страните и провери събраните по ДП доказателства и действията на първоинстанционния съд, намира следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови обжалваното Определение, РС М. е приел, че с Постановление от 23.11.2025 г. жалбоподателят В. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1177/25 г. на РУ на МВР М. за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28, ал. 1 от НК , извършено на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М.; че от събраните по ДП доказателства може да се направи обосновано предположение В. да е автор на деянието; че се касае до тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но не е налице реална опасност извършителят да извърши друго престъпление, въпреки лошата му характеристика и данните за предходни осъждания.

Окръжният съд , след като събра допълнително доказателства и установи предходната съдимост на обвиняемия, след като провери протестираното определение и доводите в него във връзка с изискванията на закона, намира, че Определението следва да бъде потвърдено като правилно по резултат. Съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М. на ул. „Ю.“ № * обв. В. отнел от владението на Ц.Д.К. – Управител на строителна борса на фирма „А.“ ЕООД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, сума от 40 лв. След изясняване на предходната съдимост на обвиняемия, прокуратурата е приела, че деянието е извършено при условията на повторност, след като вече е бил осъждан за подобно деяние с влязла в сила присъда и на 23.11.2025 г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1 , т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.

28, ал. 1 от НК.

2

Съгл. разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В случая, първоинстанционният съд обосновано е приел, че няма опасност обвиняемият В. да се укрие – предвид установеното до момента относно трудовата му ангажираност, социална среда и начин на живот. Не може да бъде споделен обаче довода, че няма реална опасност да извърши друго престъпление. Според свидетелството за съдимост и справката за висящи досъдебни производства от прокуратурата, обвиняемият е осъждан за множество престъпни посегателства срещу собствеността /квалифицирани кражби, извършени при условията на продължавано престъпление/, има и незавършени досъдебни производства за такива деяния. Сочената от прокуратурата присъда за палеж / НОХД № 1378/24 г. на МРС/ е отменена от ОС М., видно от приложеното Решение по ВНОХД №302/25 г., но поредицата предишни кражби и лошата характеристика по местоживеене на извършителя обуславят реалната опасност той да извърши нови престъпни посегателства. В този смисъл упрекът в протеста срещу първоинстанционното определение е основателен.

По мнение на въззивната инстанция, не е налице другата комулативна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „обоснованото предположение обвиняемият да е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода“.

Първоинстанцинният съд е приел, че от събраните и цитирани от него доказателства може да се направи обосновано предположение В. да е автор на настоящето деяние. Но това не е достатъчно да се приеме, че е извършено „престъпление“, което се наказва с лишаване от свобода.

Чл. 9, ал. 1 от НК дава дефиницията за престъпление, а следващите текстове от раздел I, гл. 2 от НК конкретизират случаите, които изключват престъпния характер на определено деяние. Чл. 63, ал. 1 от НК сочи на обосновано предположение, че „обвиняемият е извършил престъпление“, а не че „е автор на престъпление“. Направеното в този смисъл стеснително тълкуване от първоинстанционния съд е неправилно. Събраните до момента оскъдни доказателства сочат, че обвиняемият е „взел“ от рафт в магазина на пострадалия чаша, пълна с монети: според извършителя – на обща стойност 24 лв., а според пострадалия – на обща стойност 40 лв. При това няма данни сумата да 3 е върната, макар извършителят сам да е посочил какво е свършил и да е показал мястото, където е изхвърлил въпросната чаша. Няма данни от деянието да са последвали някакви сериозни последици, противозаконно отнетата сума е твърде малка /25/40 лв./. В рамките на досъдебното поризводство прокуратурата е длъжна да събере всички отнисими и допустими доказателства, за да изясни обективната инстина и даде вярна правна квалификация на извършеното. В този ранен етап на развитие на досъдебното производство, предвид оскъдността на доказателствата, не може да се приеме, че е налице обосновано предположение по смисъла на закона, че е извършена квалифицирана кражба при условията на повторност, независимо от двете предходни осъждания на В. за подобни деяния и данните за криминалистическата му регистрация. Не може да се направи на този етап от развитие на производството не само за „обосновано предпложение“ за повторност на кражбата, но и за хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК.

При положение, че не са налице всички задължително необходими елементи от фактическия състав на чл. 63, ал.1 от НК, искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е неоснователно. Първоинстанционният съд е определил адекватна мярка за извършителя, която грантира нормалното протичане и завършване на процесното досъдебно производство, поради което определението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд град М., постановено на 25.11.2025 г. по ЧНД № 1292/25 г. , с което е взета мярка за неотклонение „подписка“ спрпямо обвинямия по ДП № 1177/25 г. по описа на РУ на МВР М. И. Д. В., ЕГН ********** и е оставено без уважение искането на Районна прокуратура М. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. М., 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК.

С Определение от 25.11.2025 г. по ЧНД № 1292/25 г. на Районен съд гр. М. е взета мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на И. Д. В., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 1177/25 г. по описа на РУ на МВР М., като е оставено без уважение искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

В срок срещу горното Определение е постъпил Протест на РП М..

В същия се поддържа, че определението е неправилно, тъй като са налице всички иезисквания на закона за вземане на най-тежката мярка – налице е обосновано предположение обвиняемия да е автор на деянието, а предвид характеристичните му данни и предходни осъждания, налице е и реална опасност да извърши друго престъпление. Иска се отмяна на протестираното определение и вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спряма обвиняемия В..

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява становище за основателност на протеста и моли да бъдат споделени доводите в него.

Защитникът смята протеста за неоснователен. Твърди, че 1 деянието е с невисока обществена опасност, че при всички случаи на досег с правораздавателната система до момента обвиняемият се е явявал при призоваване, поради което първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства и е взел адекватна мярка за неоклонение, която моли да бъде потвърдена.

Във въззивното производство са приети нови доказателства, с цел изясняване предходната съдимост на обвиняемия.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста във връзка с доводите и становищата на страните и провери събраните по ДП доказателства и действията на първоинстанционния съд, намира следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови обжалваното Определение, РС М. е приел, че с Постановление от 23.11.2025 г. жалбоподателят В. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1177/25 г. на РУ на МВР М. за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28, ал. 1 от НК , извършено на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М.; че от събраните по ДП доказателства може да се направи обосновано предположение В. да е автор на деянието; че се касае до тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но не е налице реална опасност извършителят да извърши друго престъпление, въпреки лошата му характеристика и данните за предходни осъждания.

Окръжният съд , след като събра допълнително доказателства и установи предходната съдимост на обвиняемия, след като провери протестираното определение и доводите в него във връзка с изискванията на закона, намира, че Определението следва да бъде потвърдено като правилно по резултат. Съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М. на ул. „Ю.“ № * обв. В. отнел от владението на Ц.Д.К. – Управител на строителна борса на фирма „А.“ ЕООД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, сума от 40 лв. След изясняване на предходната съдимост на обвиняемия, прокуратурата е приела, че деянието е извършено при условията на повторност, след като вече е бил осъждан за подобно деяние с влязла в сила присъда и на 23.11.2025 г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1 , т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.