Решение № 558 от 02.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.Г. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Г.Г. Административно наказателно дело № 20221110209852 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на К. Л. Х., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 42- 0001883/05.07.2022г., изд. от Директора на РД”АА” гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал11 от ЗАвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 34, §. 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано, тъй като за посочения период съгласно Удостоверение за дейност по образец съгласно Регламент № 561/2006 е бил в законоустановен отпуск. Иска се от съда отмяната на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с. з. процесуален представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за 1 установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2022г. около 14:45 часа св. И. В. М. изпълнявал служебните си задължения в гр. София на Централна Автогара, когато спрял за проверка К. Л. Х. -водач на автобус марка "ТЕМСА МАРАТОН" с per. №СВ1320ВС, от кат. M3, собственост на фирмата превозвач. Автобусът извършвал обществен превоз на пътници по редовна линия с маршрутно разписание №22301 валидно до 18.04.2026Г. по маршрут от гр. Добрич до гр. София, видно от пътен лист №012229 от 20.05.2022г. с лиценз на Общността - заверено копие №306860037 валидно до 31.12.2026г.г. Автобусът бил оборудван с дигитален тахограф №0000000057720002, на който бил извършена проверка, като била снета информацията от картата на водача. От нея се установило, че липсва информация за периода периода от 21:52ч. на 07.05.2022г. до 12:ЗЗч. на 09.05.2022г, като не били въведени ръчно необходимите данни, когато водачът е бил извън моторното превозно средство.

При така направените констатации бил съставен процесния АУАН , въз осноова на който било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства ,както и и показанията на св. И. В. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД "Автомобилна администрация", определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-0830 от 24.01.2020 г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

2

С жалбата е приложено Удостоверение за дейност по образец съгласно Регламент № 561/2006 , съгласно което в посочения в НП водачът е бил в законоустановен отпуск

Съдът счита, че макар в момента на извършване на проверката водачът да не е представил удостоверението, същото е представено пред съда, който като инстанция по фактите следва да го съобрази. При това положение и след като се установява, че за процесния период водачът е бил в законоустановеен отпуск , съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, по следните съображения:

Съгласно чл. 34, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.

Съгласно чл. 34, § 1, т. 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

Периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv), са съответно:

"друга работа", което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО , както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; "период на разположение" по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по боле ст Безспорно с разпоредбата на чл. чл. 34, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 е регламентирано задължение за водачите да вписват в картата на водача периодите, когато са извън превозното средство и не са в състояние да използват монтирания тахограф поради "друга работа", "период на 3 разположение", прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест.

В случая е безспорно установено, че жалбоподателят не е въвел данни в картата си за периода, когато поради платен годишен отпуск е бил извън превозното средство и не е можел да използва монтирания дигитален тахограф. Неизпълнението на това задължение съставлява противоправно поведение. То обаче не е обявено за наказуемо по административен ред от законодателя.

Разпоредбата на чл. 93в, ал11 от ЗАвП предвижда, че водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв. Тази норма е със смесен фактически състав, който включва както правното поведение, което следва да се спазва от адресатите й (хипотезата), така и санкцията, която се прилага при нарушаване на това поведение. В нея конкретно, изрично и изчерпателно са изброени хипотезите, при които се налага предвиденото там наказание, а именно невъведени данни за периодите "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка". Невъвеждането на данните за периодите, когато водачът е бил в платен годишен отпуск или в отпуск по болест не попадат в обхвата на нормата.

С оглед на това съдът намира, че при липсата на общо препращане към разпоредбата на чл. 34, §. 3, б. "б" от Регламент (ЕС) 165/2014 е недопустимо предвиденото в чл. 93в, ал11 от ЗАвП наказание да се налага и на водачи, които не са въвели данни за периодите, когато са били извън превозното средство поради годишен отпуск или отпуск по болест. Недопустимо е по аналогия да се запълва съществуващата липса на изрична административнонаказателна норма и тя да се тълкува разширително.

Противното ще е в противоречие както на принципа на законоустановеност на престъплението, респективно нарушението и неговата наказуемост, регламентиран се в чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България , така и на изричната забрана да се въвежда наказателна отговорност по пътя на тълкуването на закона, установена от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

В допъление към изложеното следва да се отбележи, че нормативната уредба позволява данните за периодите, когато водачът не е 4 бил в превозното средство поради годишен отпуск да се въвеждат не само в неговата карта, но и да се установяват с удостоверение за дейности. В този смисъл са разпоредбите на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП и чл. 10, ал. 1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта.

Съгласно Регламент /ЕС/№ 561/06 , Директива 2006/22/ЕС и Регламент /ЕС/№ 3821/85 и Тълкувателно разяснение № 5 към тях, при пътните проверки първоизточниците на информация поначало са тахографските записи, като липсата им може да бъде обоснована с горепосоченото удостоверение за дейности, ако поради определени обективни причини /посочени по видове в удостоверението/, съставянето им включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно.

СЕС в свое Решение от 7 май 2020 година по дело C-96/19 при тълкуването на чл. 34, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 165/2014 , приема, че в обхвата на предвидената в него забрана не попада национална правна уредба, която задължава водача на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, при липсата на автоматичните и ръчните записи в тахографа да представи като допълнително доказателство за своите действия удостоверение за действията, издадено от неговия работодател в съответствие с формуляра в приложението към Решение 2009/959 на Комисията от 14 декември 2009 година за изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт.

Съгласноцитираното рещение, о т член 36, параграф 3 от Регламент №

165/2014 следва, че оправомощените служители на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 чрез анализ на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или "ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ", с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба като допълнително доказателство, което им дава възможност да проверят различните периоди на дейност на водача, в случай че те не са отбелязани в дигиталния тахограф на превозното средство и най-вече спазени ли са периодите на управление и на почивка. Именно такъв документ се явава удостоверението за дейности по член 11, параграф 3 от Директива 2006/22това по Решение 2009/959 на Комисията, които се съдържат в рубрики 16, 18 и 19 от формуляра към него, за да се позволи на контролните органи на държавите членки да се уверят по-специално, че са били спазени 5 преследваните с тези регламенти цели за подобряване на условията за труд на водачите и за защита на пътната безопасност /т. 48/ Тълкуване в обратния смисъл според СЕС би накърнило целите, набелязани по-специално с Регламенти № 561/2006 и № 165/2014, по-конкретно целта за безопасността по пътищата и подобряване на условията на труд на водачите. Ето защо според съда подобно тълкуване не само би лишило контролните органи на държавите членки от възможността да се уверят, че са спазвани по-специално предвидените в Регламент № 561/2006 периоди на управление и на почивка на водачите, когато съответните данни не са могли да бъдат записани в дигиталния тахограф, а евентуално би могло и да улесни умишленото невписване на тези данни.

С оглед посоченото в решението на СЕС по дело С - 96/19, настоящата инстанция счита, че представеното след проверката удостоверение може да служи за доказателство при липса на ръчно въведени данни за периода, в който водача е бил в отпуск .

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42- 0001883/05.07.2022г., изд. от Директора на РД”АА” гр.София, с което на К. Л. Х. на основание чл.