Акт № 6509 от 28.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6509 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100105997 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

ИЩЕЦЪТ - Б. Г. П., ЕГН **********, чрез адвокат Н. А., твърди, че през 2012 г. е образувано ЗМ № № 2331/2012 г. по описа на 5 РПУ- СДВР, пр. пр. № 27079/2012 г. по описа на СРП за извършени престъпления по чл. 212 и чл. 311 от Наказателния кодекс. От края на 2012 г. до месец август на 2013 г. ищцата била разпитвана като свидетел за нейни действия, извършени в качеството й на помощник-нотариус, както и за действията на клиент на нотариалната кантора, в която работи. На 19.08.2013 г. на ищцата било предявено обвинение, че през месец декември на 2012 г., в качеството й на длъжностно лице - помощник-нотариус по заместване с няколко отделни деяния е извършила различни престъпления, квалифицирани по чл. 310 и 311 от НК. Предвиденото от закона наказание за тези престъпления е било лишаване от свобода до пет години, както и лишаване от права по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. Спрямо ищцата била взета мярка за неотклонение - подписка. На 06.11.2014 г. на ищцата било предявено ново обвинение, с което към престъпленията по чл. 310 и 311 от НК било добавено и престъпление - документна измама, чийто предмет е в големи размери по смисъла на чл. 212, ал. 4 от НК, за което предвиденото в закона наказание било лишаване от свобода от 3 до 15 години. В края на месец януари на 2015 г. Софийската районна прокуратура внесла в съда обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1367/2015 г. по описа на СРС, 22 състав. В обвинителния акт се твърдяло, че с действията си в качеството й на помощник-нотариус ищцата е извършила документна измама в големи размери по смисъла на чл. 212, ал. 4 от НК, както и 1 продължавано документно престъпление, за което се твърдяло, че е извършено с три отделни деяния, по смисъла на чл. 311 от НК. През 2018 г. след провеждането на множество съдебни заседания, в които ищцата участвала лично, съдебното производство било прекратено и делото било върнато на прокуратурата поради пропуски на обвинението. През месец септември 2018 г. СРП внесла същия обвинителен акт в съда, без да извърши никакви корекции в съдържанието му. По така внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 15245/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 22 състав. На 08.11.2022 г., след като по делото били проведени 14 открити съдебни заседания, в които ищцата участвала, съдът постановил присъда, с която ищцата била оправдана по всички пунктове на предявеното й обвинение. С мотивите съдът приел, че извършените от ищцата действия са законосъобразни и представляват точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, които има като помощник-нотариус. По жалба на частната обвинителка и по протест на прокурора срещу оправдателната присъда, било образувано в.н.о.х.д. № 2127/2023 г. по описа на Софийския градски съд, III въззивен състав. На 27.11.2023 г., след проведени две открити съдебни заседания, Софийският градски съд постановил решение, с което потвърдил изцяло оправдателната присъда и решението влязло в сила в деня на постановяването му. По този начин в периода от 19.08.2013 г. до 27.11.2023 г. срещу ищцата било налице обвинение в извършване на умишлени престъпления, едното от които тежко по смисъла на закона, производството за което завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Според ищцата е налице основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, предявила и поддържала обвиненията срещу нея в наказателното производство. Неоснователно воденото срещу ищцата наказателно производство се отразило негативно на живота й в личен и професионален план. Доброто й име в обществото и професионалната й репутация били увредени за продължителен период от време - десет години. Наказателното производство сериозно накърнило и личните й чест и достойнство. Наложи й се да обяснява пред роднини, познати, приятели и колеги, че е изпълнявала съвестно задълженията си и не е извършвала вменените й престъпления. Необходимостта в продължение на цели 10 години често да участва в съдебни заседания, правило тези обяснения неубедителни. Сред познати и непознати членове на юридическото съсловие в града, включващо нотариуси, адвокати, съдии и др., тръгнали слухове, че участва в престъпни схеми. Хората, с които обичайно поддържала отношения започнали да избягват контакта с нея. Ищцата заявява, че не можела да спи, изпитвала притеснение, че ако я осъдят съществува реална възможност да влезе в затвора, без да е извършила нещо нередно. Съществувала и реалистична възможност да загуби работата си и да не може да практикува професията си повече. В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от обвиняването й в периода от 19.08.2013 г. до 27.11.2023 г. в извършване на тежко умишлено престъпление, като наказателното производство завършило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Представя писмени 2 доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва исковете изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан, тъй като не са налице доказателства, които да установят действително търпяни вреди, като пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение. Оспорва да са налице комулативно изискуемите се предпоставки за възникване ФС на отговорност за ответника по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Не са налице посочените от ищеца хипотези на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ, като основание за предявяване на иск срещу ответника - ПРБ. Оспорва да са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди по - големи от обикновените такива, както и пряка причинно следствена връзка, т.е. твърдяните в ИМ по - големи неимуществени вреди /засягане здравословното състояние на ищцата - физическо и психическо, доброто й име, авторитет и професионална реализация/ както и наличието на изискуемата се пряка и непосредствена причинно следствена връзка с неоснователното обвинение. Оспорва вида, характера и интензитета на заявените в исковата молба неимуществени вреди. В наказателното производство, по което е постановена оправдателна присъда, на ищцата е била определена марка за неотклонение „подписка“, като нито в хода на досъдебното производство, нито в съдебното производство мярката е била заменяна с по-тежка. Освен това счита за невярно твърдението на ищцата, че е била наказателно преследвана за тежки умишлени убийства, доколкото престъпленията по чл. 310, ал. 2 и чл.

311, ал. 1 НК не са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Счита претендираното обезщетение за прекомерно и не съобразено с факта, че в този период от 10 години е включено и съдебното производство, за продължителността на което не следва да бъде в тежест спрямо ПРБ. Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като неоснователна. Оспорва като недоказана предявената срещу Прокуратурата на РБ искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Счита, че ищеца не е представил доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. Липсват годни доказателства /медицински документи/ установяващи каквото и да било засягане на психиката на ищеца, още по - малко може да се обсъжда въпроса за причинно - следствена връзка, щом не са доказани по делото заболявания на психиката на ищеца, т.е липсва неимуществена вреда.

Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева като прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост. Оспорва дължимостта на акцесорната претенция за законна лихва, поради неоснователност на главния иск, както и момента от който се дължи. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се в 3

НОХД № 15245/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 22 състав, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищцата наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свид. П.Т.К.Г.-П., твърди, че ищцата тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът за неимуществени вреди срещу Прокуратурата с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен.

От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в изисканото и приобщено НОХД № 15245/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 22 състав, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищцата наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.

Възраженията на ответника срещу размера на претенцията са неоснователни. За съда остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите.

По делото се установи от свидетелските показания, че ищцата тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство, била психически затормозена, съсипана.

Повдигнатото обвинение срещу нея, която е била помощник-нотариус, сензационният вид на наказателното преследване, изкуствено създаден от неиздържано обвинение, сериозно са накърнили доброто име и честта на ищцата като професионалист. Причиненият й силен стрес, унижението от обвинението за тежко умишлено престъпление, болките и страданията й от обвинението, отричащо професионалната й дейност, не може да има паричен еквивалент. В друга област на реализация ищцата не би претърпяла толкова силен психически стрес, толкова остро чувство на унижение и потъпкано достойнство от неоснователните обвинения. Когато се повдига обвинение срещу лице, което е юрист, то следва да бъде особено внимателно преценено, не прибързано, оскъдно от доказателства (или съставено от негодни такива), образувано на всяка цена, а да бъде прецизирано до максимална степен, защото ноторен факт е, че юристите са със силно развито правосъзнание 4 и когато то е болезнено засегнато от несправедливостта, особено когато тя е целенасочена, пораженията върху психиката на юриста са в пъти повече, отколкото при обикновения човек, извън професията. Естеството на упражнявана професия многократно е изострило чувствителността към несправедлив процес, особено, когато несправедливостта е насочена срещу самата личност, упражняваща професията юрист. Нараненото чувство за справедливост е нанесло пораженията, които са сринали ищцата психически, видно от събраните гласни доказателства.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03de04ca-f000-4e18-9ef0-943f20b3b9ce