Решение № 6612 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6612 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

НЕ. С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100502985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № II-55-20077955 от 25.03.2021 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 50336/2020 г. е признал за установено, че Е. Г. В. дължи на по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.149 ЗЕ сумата от 4 683,64 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 49, находящ се в гр.София, жк ******* за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 42,23 лв.-цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2016 г.-30.04.2019 г. ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за доставена топлинна енергия за горницата над присъдения размер да пълния заявен от 4 911,75 лв., като погасен по давност; на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415

, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД534,90 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 29.11.2019 г., както и сумата от 8,47 лв.-лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.12.2016 г.-29.11.2019 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна 1 енергия над присъдения размер до пълния заявен от 586,03 лв., като погасен по давност.Решението е постановено при участието на „Н.И.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

С определение № 20002762/11.01.2022 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 50336/2020 г. е оставил без уважение искането на Е. Г. В. за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователно.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Е. Г. В. в частта, с която исковете срещу нея са уважени с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение.Въззивницата твърди, че в частта с която съдът е признал за установено вземане за дялово разпределение и за лихви върху забава върху главницата за дялово разпределение решението е недопустимо, тъй като ищецът е предявил чуждо право и моли в тази част същото да бъде обезсилено, а предявените искове да бъдат оставени без разглеждане.Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че тя е собственик на процесния имот и като такава дължи заплащане на суми за доставена до имота топлинна енергия, тъй като липсват доказателства, че тя е била собственик на имота и преди учредяване на договорна ипотека.Неправилно е определена и цената на топлинната енергия, липсват и доказателства за начина на определяне на таксата за дялово разпределение.Твърди, че не са представени доказателства за публикуване на интернет страницата на ищеца на процесните фактури.Излага доводи за неравноправност на клаузи от Общите условия на ищеца, въз основа на които се претендира обезщетение за забава /чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г./.Моли съда да обезсили обжалваното решение в частта, в която е установено вземане за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, като прекрати производството по делото в тази част, а в останалата обжалвана част-да отмени решението и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, като твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Н.И.“ ЕООД не взема становище по въззивната 2 жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 12.12.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Г. В. за сумата от 4 911,75 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот на адрес: гр.София, жк *******, *******, аб.№ *******; 586,03 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-29.11.2019 г.; сумата от 42,23 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2016 г.-м.04.2019 г. и сумата от 8,47 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.12.2016 г.-29.11.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 72174/19 г. по описа на СРС, 55 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и му е указано за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на &1, т. 2а от ПЗР на ЗЕ, който гласи, че битов клиент е който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребитЕ. за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребитЕ.те на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.Твърди, че съгласно ОУ от 2016 г.

3 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството, като се начислява лихва върху само изравнителни сметки след.Ищецът твърди, че от 12.03.2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни да дължимите суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Н.” ЕАД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми: 4 911,75 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот на адрес: гр.София, жк *******, *******, аб.№ *******; 586,03 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-29.11.2019 г.; сумата от 42,23 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2016 г.-м.04.2019 г. и сумата от 8,47 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.12.2016 г.29.11.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с възражение, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като няма писмен договор с ищеца, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск за дялово разпределение.Оспорва исковете по размер.Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3091054/12.12.2019 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Г. В. за процесните суми.На 14.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 72174/2019 г.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 09.09.2020 г.Исковата молба е подадена на 12.10.2020 г.

/понеделник/-в срока по чл.415 ГПК/.

На 17.09.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „*******“ е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Н.И.“ ООД.

4

На 26.09.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк „******* ******* и „Н.И.“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство.

Видно от нотариален акт № 91 от 30.07.2018 г. по н.д.№ 418/2018 г. Е. Г.

В. е учредила договорна ипотека върху апартамент № 49 в гр.София, жк „******* ******* , ет.7.При съставяне на документа са представени договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, удостоверения за наследници на Г.В.Г. и М.К. Г..

Представени са и съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., както и талони за отчет на уреди за дялово разпределение за периода 2016-2019 г. и изравнителни сметки.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Т.К. е установено, че през процесния период технологичните разходи са приспадани за сметка на ищеца.Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване през периода 2016-2019 г.Общият топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.За абоната е разпределяна топлинна енергия по данни от 4 броя разпредЕ.тЕ., за БГВ по данни от един брой водомер и за сградна инсталация по методика.От ФДР са представени един брой редовен отчет за 2017 г. и 2 броя констативни протоколи за липса на достъп в имота за отчет от 2018 г. и 2019 г.Изчислението на сградна инсталация е извършвано съгласно чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007 г.Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.Размерът на потребената в имота топлинна енергия през процесния период възлиза на 4 730,69 лв., от която 2 864,82 лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 1 865,87 лв.-за БГВ, като в сумата не са включени предишни неплатени и просрочени суми.

От заключението на приетата ССчЕ на вещото лице М.В. е установено, че не са установени плащания за процесния период.Сумата за разход за отчитане на уредите за дялово разпределение възлиза на 42,23 лв.Размерът на мораторната лихва върху сумата за топлинна енергия от начална дата, следваща дата на падежа възлиза на 586,03 лв., а на мораторната лихва върху сумите за главница за дялово разпределение-8,47 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК 5 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на имота, за който през исковия период е ползвана топлинна енергия, като е уважил направеното възражение за погасителна давност.Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за неравноправност на клаузи, съгласно които падежът настъпва след публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца, тъй като същите касаят ОУ на ищеца от 2014 г., които не са приложими към исковия период.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателствата ответницата да е възразила срещу ОУ в предвидения срок.