Решение № 219 от 30.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 461/2025
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Други актове по делото
- Решение № 147 от 30.04.2026 · Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.261, т.1 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261, т.1 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.434, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.455, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73а · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.2, ал. 1 и ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.2, ал. 1 и ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. Стара Загора, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500461 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на Р.И.П. чрез адв. С. Р. П., вписана в САК срещу постановлението /акта на съдебния изпълнител/, с които са приети претендираните разноски на взискателя по изпълнително дело №20257660400221 по описа на ЧСИ К.А. с рег.№766 при КЧСИ, както и срещу начислените по изпълнителното дело разноски
Жалбоподателят излага, че на 09.05.2025г. е получил покана за доброволно изпълнение по образуваното срещу него изпълнително дело № 20257660400221 по описа на ЧСИ К.А. с рег.№766 при КЧСИ. В същата било отразено, че съдебният изпълнител, е начислил и приел за събиране по изпълнителното дело разноски в размер на 296,20лв., сума в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение на взискателя, сума в размер на 32,40лв. начислена по реда на т.26 от ТТРЧЗСИ, 50,00лв. присъединени публични вземания, както и начислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ такса върху тази сума в размер на 12 лв. с ДДС.
В двуседмичния преклузивен срок, посочен в разпоредбата на чл.436 ал.1 от ГПК обжалвал постановлението, с което съдебният изпълнител е начислил, приел и установил размера на разноските в изпълнението, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., както и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ, а именно: разноските по т.З от ТТРЗЧСИ за извършени справки, разноските за връчване на повече от една покана за доброволно изпълнение, начислени по т.5 от ТТРЗЧСИ, начислената такса по т.11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на задължение, начислената по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на 1 запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и приетите по т.4 от ТТРЗЧСИ разноски, както и приетите по т.31а и т.31к по ТТРЗЧСИ разноски. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да приеме, че всичките тези разноски са недължими в оспорената част, поради факта, че са начислени за неизвършени от страна на съдебния изпълнител действия.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени в обжалваната част начислените в постановения от ЧСИ К.А. с рег.№766 при КЧСИ акт разноски, с който същите са приети и начислени по изпълнително дело № 20257660400221, като присъди такива в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение или изобщо не присъди юрисконсултско възнаграждение, както и моли съдът да намали размера на дължимите разноски начислени по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ до сума в размер на 14,40лв. и да отмени начислените такси, а именно: таксата за връчване на книжа по т.5 от ТТРЗЧСИ за сумата над 20 лв., таксата по т.З от ТТРЗЧСИ за сумата над 5лв., както и моли съдът да отмени изцяло начислените такси по т.4 от ТТРЗЧСИ, таксата по т.9 от ТТРЗЧСИ и таксата по т. 11 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Н.А.П., представлявана от Р.С. - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, чрез юрисконсулт Ц.Т.-К., с което заявяват, че считат подадената частна жалба за неоснователна. Едва след образуване на изпълнителното дело. сумата по Изпълнителен лист от 14.01.2021г., издаден по АНД. №20205530202278/2020г. на Районен съд Стара Загора, била платена по сметка на взискателя Н.А.П., като съдебният изпълнител е уведомен за постъпилото плащане. Предвид направеното плащане към НАП, взискателят подал молба до съдебния изпълнител за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на 50 лв. и същото е било намалено от съдебния изпълнител на 50 лв.
Излагат съображения също така, че изцяло е била дължима и таксата по т.11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискател - а именно за публични вземания към Държавата. В случая изпълнителното дело е образувано за частно държавно вземане, а на основание разпоредбата на чл. 191, ал. 3 от ДОГТК. държавата е присъединена по право за дължими от длъжника публични вземания. Едва след образуване на изпълнителното дело, дължимите от длъжника публични вземания са били платени по сметка на НАП на 09.05.2025 г. видно от Разпореждане изх. №С250024-1250153355/12.05.2025 г., но това действие не влияело на дължимостта на таксата по т. 11 от ТТРЗЧСИ.
Считат за дължими и всички останали начислени такси, свързани с проучване на имущественото състояние на длъжника, връчване на книжа, налагане на запор и т.н. Относно налагането на запор върху трудово възнаграждение, молят съда да има предвид, че още към молбата за образуване на изпълнително дело е приложена справка за трудови договори.
Посочват също така, че в жалбата се твърди, че след получено от длъжника съобщение за изготвени книжа за получаване, пълномощникът лично е получил поканата за доброволно изпълнение, т.е. не се отрича, че от 2 съдебния изпълнител са предприети действия по връчване на документи на длъжника, което потвърждава дължимост на таксите за връчване на книжа.
На осн.чл. 436 ал.3 от ГПК по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А. рег. № 766, с район на действие ОС-Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения за това.
Моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - определените разноски по изпълнението, обективирани в постановление на ЧСИ от 17.03.2025г., инкорпорирани в поканите за доброволно изпълнение с изх.№ 10961/09.05.2025г. и изх.№ 10959/09.05.2025г. в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.) срок, поради което се явява допустима.
В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование.
С писмо с изх.№ 12459/28.05.2025г. и на осн. чл. 436, ал.4 от ГПК, във връзка с чл.261, т.1 и т.4 и чл.262, ал.1 от ГПК на жалбоподателя е даден едноседмичен срок от ЧСИ да отстрани допуснатите нередовности, посочени в три пункта. Същият обаче изпълнява само първото и третото указание, без да внася дължимите на ЧСИ такси по администриране на настоящата жалба като излага своите мотиви за това в молба с вх.№ 10514/09.06.2025г.
Окръжният съд намира, че както държавната такса към Окръжен съд, така и тези на ЧСИ за администриране на жалба се дължат от жалбоподателя.
В случая частния жалбоподател е внесъл 25 лв. ДТ за разглеждане на жалбата му пред ОС-Стара Загора, поради което същата следва да бъде разгледана.
Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни и публични вземания, съгласно чл.2, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ и с оглед на това същия има право да си събере дължимите, но невнесени своевременно от длъжника такси впоследствие.
По същество жалбата е неоснователна.
На осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК по молба с № 4768/12.03.2025г., подадена от взискателя Н.А.П., представлявана от Р.С. изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Ц.Т.-К. е образувано изпълнително дело № 20257660400221 срещу длъжника ЕТ „Р.-Р.П.“ с ЕИК ***, представлявано от Р.И.П. и приложен изпълнителен лист от 14.01.2021г., издаден по Административно наказателно дело № 20205530202278/2020г. по 3 описа на Районен съд – Стара Загора. Със същата взискателят посочва и способ за изпълнение - налагане запор на вземания на длъжника от трудово възнаграждение.
Изпълнителното дело е образувано за следните суми:
- 120.00 лв. - неолихвяема сума, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по Административно наказателно дело 2278/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора;
- 150 лв. - приети разноски за процесуално представителство юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
- 200 лв. - авансови такси, за които е съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 17.03.2025г. - по т.1, т.3 - 5 бр. справки: ТР, за наличие/липса на задължения с вх.№ 4812/13.03.2025г./, НБД Население, НАП-трудови договори и НАП за декларирано имущество с вх.№ 5231/17.03.2025г., т.4 - 1 бр. /с вкл. приключване на изп.д.-изпращане на съобщение за вдигане на запор на труд.възн./, т.5 -4 бр. връчвания: ПДИ и съобщение за приключване на изп.д. на длъжника, съобщение
ТД-НАП Стара Загора с изх.№ 7407/21.03.2025г. за започнато принудително изпълнение и съобщение до взискателя за приключване на изп.д., т.9 - 1 бр. запор на трудово възнаграждение с изх.№ 7408/21.03.2025г. и по т.11 /за присъединяване на Държавата съгласно Удостоверение на НАП ТДПловдив с вх.№ 5232/17.03.2025г./;
- 40.00 лв. - дължим ДДС върху горепосочените авансови такси;
- 27.00 лв. - проп.такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;
- 5.40 лв. - дължим ДДС върху горепосочената проп. такса;
- 8.20 лв. - допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ, за които е съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 17.03.2025г. - по т.З1 а — 1.20 лв. / 1.20 лв. ел. справка ГРАО/ и по т. 31к - 7.00 лв. /пощенски разходи/.
Общата сума за начислените такси и разноски по изп.дело е в размер на 248.20 лв. с ДДС, видно от изготвената сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 17.03.2025г.
На осн. чл.428, ал.1 от ГПК са изготвени покани за доброволно изпълнение с изх.№ 7406/21.03.2025г. и изх.№ 7409/21.03.2025г. до ЕТ и до ФЛ, в които длъжникът - физическо лице е уведомен за наложения запор на трудовото възнаграждение. Видно от отбелязванията на гърба на същите в продължение на един месец длъжникът не е намерен и не е намерено лице, което е съгласно да получи ПДИ /съпругата отказва/, поради което и на осн. чл.47 от на 25.04.2025г. на вратата е залепено уведомление с изх.
№9750/23.04.2025г. В резултат на извършеното залепване на 09.05.2025г, в кантората се явява процесуалният пълномощник на длъжника адв. С. Р. П., която е и негова дъщеря. С молба с вх.№ 8441/09.05.2025г. последната представя пълномощно и заявява, че желае да и бъдат връчени книжата.
Същата лично получава на 09.05.2025г. ПДИ до ФЛ и до ЕТ с изх.№ 10961/09.05.2025г. и изх.№ 10959/09.05.2025г. С ПДИ жалбоподателят е 4 уведомен и за размера на дължимите такси и разноски от ТТРЗЧСИ, както и за приетото юрисконсултско възнаграждение. В същите е уведомен, че на осн. чл.458 от ГПК, във връзка с чл.191 от ДОПК Държавата е присъединен взискател за публични задължения в размер на 50.00 лв., както и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 12.00 лв. с ДДС.
В чл.435, ал.2 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по тьлк.дело № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в ПДИ. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и в издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Видно от ПДИ до длъжника „постановлението за разноските” е инкорпорирано в нея.
Видно от приложеното дело от ЧСИ, адвокат П. многократно е депозирала молби за „разясняване на точния размер на дължимите такси и по кои точки от ТТРЗЧСИ“. В тази връзка по молба с вх.№ 8796/14.05.2025г. е отговорено, че по изп.дело е съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ, в която е отбелязан размера на всяка една от начислените обикновени такси и доп.разноски и тяхното основание. По молба с вх.№ 8829/15.05.2025г. /с идентично съдържание с настоящата жалба/ на длъжника е изпратен отговор с изх.№ 11813/20.05.2025г. Видно от същия са дадени изчерпателни указания, че за изготвяне на протокол по чл.434, ал.2 от ГПК следва да представи доказателства за начина на погасяване на публичните задължения, както и препис от молбата с вх.№ 8829/15.05.2025г. за другата страна. С оглед на представеното от длъжника удостоверение по чл.87 от ДОПК от 13.05.2025г. на НАП - ТД Пловдив, офис Стара Загора, на осн. чл.458 от ГПК отново е изискано с писмо с изх.№ 9125/19.05.2025г. удостоверение от НАП за наличие/липса на задължения. Видно от същото длъжникът вече няма такива.
Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03dd8e12-d0c6-4aac-84d2-a49ae31720e1