Решение № 272 от 24.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Пламен Борисов

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500893 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на ищеца С. СВ. ХР. чрез пълномощника му – адвокат М.С. от ВТАК възвивна жалба е решение № 354/16.10.2020 г. по гр.д. № 562/2020 г. на ГОРС , с което е отхвърлен предявения от него срещу „БП“ ЕООД-С -ППП, иск за отмяна на наложено му със заповед № ЛС 26/27.04.2020 г. на директора на поделението дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение “, с искане за отмяна на решението , уважаване на иска с присъждане на направените по производството разноски. Пълномощникът претендира на основание чл.38, ал.2, ал.1, т.2 ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се свеждат до неточна преценка и незачитане на всички установени със събраните доказателства, обстоятелства/ чл.12, чл. 235, ал.2 ГПК/, значими за признанието на предявеното преобразуващо право , породено от липса на факт на извършено от него дисциплинарно нарушение/ който обратно- съдът е приел за настъпил/.

Препис от жалбата е връчен на другата страна , която чрез процесуалния си представител юрисконсулт в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор, съдържащ доводи за съответствие на решението със събраните доказателства, и съответно – с материалния закон.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК.

В с.з. всеки от представителите на страните съответно поддържа и оспорва 1 жалбата.

Съдът след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът твърди , че работи при ответното поделение на „БТ“ ЕООД на длъжност „*** “. За периода от 06.04.2020 г. до 16.04.2020 г. бил командирован в ЕП К.

Работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време . За времето от 06.04.2020 г. не е имал възможност да упражни правото си на 36 часова седмична почивка , уредено с нормата на чл.153, ал.2 КТ. На 14 април трябвало да се яви на работа в 01.40 часа на гара С поради промяна на типовия график, вместо в 23.55 часа на гара К. Когато се явил на гара С в 01.40 часа машинният диспечер ЙД го уведомил , заедно с другия явил се локомотивен машинист КК , че няма нужда от единия от двамата , поради което някой от тях ще бъде освободен, тъй-като товарен влак № 30642 ще бъде с един локомотив . Понеже се чувствал преуморен и претоварен , предпочел да се откаже от повеската и вместо него да я изпълни колегата му. Работодателят преценил , че този отказ е нарушение на трудовата дисциплина и със Заповед № ЛС-26/27.04.2020 г. на директора на поделението му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Оспорва законността му с отрицание поведението му да съставлява факт на дисциплинарно нарушение поради обстоятелствата, че работодателят не му е осигурил ползването на 36 часова седмична почивка за времето от 06.04.2020 г. до 13.04.2020 г. и с това неизпълнение на задължението си по чл.153, ал.2 КТ му е причинил преумора, не е имало нужда от втори локомотив и е освободен от работа с телефонограма от дежурния депомайстор в депо К –БТ/ молба от 18.08.2020 г. на л. 96 от делото/.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да отмени наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК и по реда на чл. 144 и чл.147 ГПК е оспорил иска с възражения на следните основания:

Неизпълнението от ищеца на възложената му по сменен график работа , свързана с управление /обслужване на товарен влак 30642 е факт на дисциплинарно нарушение.

Дължимото му явяване на 14.04.2020 г. на гара С в 01.40 часа е определено с „Ежедневен план за служба на машинистите..“ за сочената дата , изготвен на 13.04.2020 г. и в т.1 на таблица „К“ – предмет на Заповед № 11-01—123/09.04.2020г. на директора на поделението , знаел е за тази смяна отнапред/ на 12.04.2020 г. вече се е явявал на същата гара, но в 17.20 часа и е обслужвал влак №30652 до К и влак № 30641 в обратното направление/ и не е променян „типовия“ график на 14.04.2020 г. , както се твърди. Товарен влак № 30642 / пристигнал от Р на гара С в 01.37 часа на 14.04.2020 г. / е било предвидено да потегли за К с два локомотива и две локомотивни бригади , тъй-като в обратното направление съгласно горната заповед е трябвало да бъдат върнати два отделни влака № 30651 и № 48120 .

Противно на твърдението в исковата молба и двата локомотива, необходими за изпълнението на дейността по отвозването на влака до К са били налични , но единият е останал неизползван , защото не е имало кой да го управлява.

МЙ -помощник на локомотивния машинист КК не се явил на работа . Дежурният диспечер е бил принуден при тези обстоятелства/ изявление на ищеца че поради преумора отказва да изпълни възложената му работа и неявяването на въпросния помощник- машинист/ вместо да освободи тяхната/ на К и Й/ локомотивна бригада , да сформира само една локомотивна бригада, съставена от К и помощник машиниста на ищеца- ТТ, която отвозила / обслужила товарния влак по разписания маршрут само с един локомотив, като единият 2 от влаковете по обратното направление е останал неотвозен. Противно на твърдението на ищеца, диспечерът ЙД не го е освобождавал от работа и в подкрепа на този извод са обстоятелствата , че вторият е описал случая в Книгата за нередности и нарушения по сигурността на движението и в Дневника за освобождаване и преназначаване на локомотивните бригади , воден от 21.03.2019 г. до 26.04.2020 г. не е вписано такова нещо , при положение , че никъде във вътрешните правила на работодателя не е предвидена хипотеза на освобождаване поради твърдение , че лицето се усеща уморено. Текстът на чл.26 , т.2 на Инструкцията за работа на машинисти , локомотивни и помощник машинисти в „БТ“ ЕООД установява реда по който може да бъде освободен даден машинист , ако поради заболяване или други уважителни причини е възпрепятстван да се яви на работа : длъжен е да се обади на дежурния депомайстор най малко 5 часа преди явяването си и да му съобщи , че е негоден за работа, след което да представи съответния документ, удостоверяващ невъзможността му да работи

За периода 06.04.-13.04.2020 г. му е осигурена почивка между смените, надхвърляща нормативно установената минимална от 12 часа по чл.152 КТ и е ползвал седмична почивка по голяма от нормативно установената минимална от 36 часа седмично съгласно чл.153, ал.2 КТ/ една почивка с продължителност доста над 36 часа и 5 почивки между смените над 20 часа/, поради което твърдението му за физическа преумора от работно претоварване е невярно , щом му е осигурено достатъчно време за възстановяване на силите , още повече , че в обясненията си пред работодателя по реда на чл. 193 КТ не е посочил като причина за неизпълнението на възложената му работа- преумора, а неудобства , свързани с пътуването му , за да се яви на работа, с изчакването до 03.30. часа на машина от влак № 30671 и с преценката му , че дългият престой на гара С свързан с късното тръгване на влак № 30642,биха го поставили в състояние да не може да издържи физически и психически за отвозването на влака до гара К „поради опасност от доспиване/ вероятно имал е предвид „заспиване“/ и главоболие“.

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен иска , с присъждане на направените по производството разноски .

Трудовоправният спор според съдържанието на жалбата / доводите за неправилност на решението произтичат от непризнатите в мотивите му основания за незаконност на дисциплинарното наказание наведени в исковата молба/ подлежи на пълно въззивно преразглеждане – чл. 269, изр.2-ро, чл.270 ГПК.

Съществените по делото положителни факти / обстоятелства от обективно естество / в смисъл: тези които са настъпили , а не – ненастъпили, тъй-като за ненастъпването на факти/ обстоятелства се съди от настъпването на други факти/ обстоятелства / са установени / и преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните множество писмени и гласни доказателства , поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.

Спорно е правното им значение за незаконността / законността на дисциплинарното наказание с оглед противоположната им/ отрицателна – на ищеца и положителна – на ответника / преценка на всяка от страните.

Предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

3

Субективното право на работодателя да наложи на работника или служителя дипсиплинарно наказание «предупреждение за уволнение» с позоваване на някакъв абстрактно предвиден или някакви абстрактно и изрично предвидени в хипотеза/ хипотези на закона поведенчески факт или факти/ действие и/или бездействие/, възниква само, ако на първо място в действителността настъпи/ настъпят съответния факт или съответните факти.

Нарушение на трудовата дисциплина е нежелано от оценъчно гледище на цивилизованите схващания на правовото общество обективно състояние на нещата/ факт/, произтекло от реално осъществено поведение на работника или служителя/ действие или бездействие/ несъответно на / в разрез с / онова негово поведение, установено да бъде правно дължимо за конкретния случай , т.е. неправомерно поведение представляващо виновно / умишлено или небрежно/ неизпълнение на някакви конкретно вменени му по индивидуалното трудово правоотношение и/или закона трудови задължения- чл. 186, чл.124 от КТ.

Следва да се поясни, че вината поне в небрежното й проявление /неположена обичайна според абстрактния модел на добрия стопанин / чл.63 ЗЗД/ грижа за изпълнение от работника или служителя, която обаче е била дължима и е могъл да положи , но без да осъзнава по време на конкретното си поведение това, докато при умищленото неизпълнение осъзнава проивоправния характер на поведението си и иска или допуска неизпълнението / се предполага по общо правило – аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД.

На второ място работодателят следва/ е длъжен/ да покани работника да даде в устна или в писмена форма обяснения по факта или фактите , който/ които първият е убеден, че представлява/ат нарушение/ния на трудовата дисциплина, да изслуша и/или да приеме тези обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл.193, ал.1 от КТ.

На трето място , щом съобрази критериите по чл.189, ал.1 от КТ / тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя въобще / и констатира, че правото му да наложи дисциплинарно наказание не е погасено поради изтичане на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, работодателят следва документално да изяви волята си за налагане на дисциплинарно наказание с писмена мотивирана заповед- чл.195, ал.1 от КТ. Работникът или служителя има право/ съответно работодателят—задължение/ да бъде осведомен ясно и недвусмислено въз основа на кой или кои поведенчески факт/ факти, преценен / преценени като нарушение/ нарушения на трудовата дисциплина работодателят му налага дисциплинарното наказание и защо - арг. от чл.1, ал.3 от КТ, вр. с чл. 56 от КРБ.

От друга страна право да бъде признато за незаконно и да се отмени дисциплинарното наказание , би възникнало за работника или служителя , ако едностранният правен волеви акт на работодателя или 1/ от обективно правно гледище нарушава някое от императивните законови правила , установяващи стриктен процедурен режим за допустимост на издаването му/ чл. 193, чл.195 от КТ/, или 2/ почива на формално позоваване на съществуващо в закона основание / абстрактно очертан в хипотезата на дадена правна норма фактически състав / , което обаче не е настъпило в действителността / истината по случая е друга/, или 3/ е лишен въобще от материалноправно основание в тесен смисъл , т.е. уволнението е наложено поради факт , който въобще не би могъл да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина; или 4/ дори и да съществува формално- юридически нарушението на трудовата дисциплина, неговата конкретна тежест , преценена от гледище на житейската справедливост, изведена от критериите на чл.189 от КТ, въобще не оправдава тежестта на наложеното по вид дисциплинарно наказание / неадекватност между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието/.