Решение № 304 от 21.09.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Лом, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102116 по описа за 2024 година

Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила съдебно решение № 178/29.05.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между съделителите: Ц. И. Й. с ЕГН **********, от гр. **** К. Т. Б. с ЕГН **********, от гр. **** Р. Т. Р. с ЕГН **********, от гр. ******, и Д. Ж. А. с ЕГН **********, от гр. ******, обл. ***, ул. „*******'* №2А, по отношение на следния съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

******, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на позамления имот: гр. ******, с предназначение на територията: земеделска, категория на земята: трета, НТП: нива, площ 23086 кв. м., с номер по предходен план: 223160, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***********, при права, както следва: Ц. И. Й. с ЕГН ********** – 1/12 ид. част, К. Т. Б. с ЕГН ********** – 1/12 ид. част, Р. Т. Р. с ЕГН ********** – 1/12 ид. част; Д. Ж. А. с ЕГН ********** – 9/12 ид. част.

С оглед горното производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като поради задължението на съда служебно да събере доказателства относно актуалната действителна пазарна стойност на делбения 1 имот, съгласно член 349, ал. 4, изречение второ от ГПК, при започване на фазата по извършване на делбата, е била допусната съдебно-техническа експертиза и делото е насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.

На мястото на починалия ищец Ц. И. Й. са конституирани нейните наследници Р. Т. Р. и К. Т. Б. с определение от 16.01.2026 г., които са заявили желание да останат и в общ дял.

По реда на чл. 346 от ГПК, във фазата по извършване на делбата, преди първото заседание след допускане на делбата, ищците с първоначална молба с вх. № 12209/05.12.2025 г. /л.186/ и уточняваща молба с вх. № 2790/13.03.2026 г. /л. 210/, предявяват искания по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3, пр. 1 от Закона за собствеността срещу съделителя Д. Ж. А.. След уточняващата молба е прието за разглеждане /л.214/ искане по сметки за осъждане на ответника да заплати на ищците: за делбения имот с ид. № **** - получена равностойност на рентата за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. – 692,52 лв. за К. Б., равно на 354,07 евро, и 692,52 лв. за Р. Р., равно на 354,07 евро, за същите стопански години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на искането /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите. Ответникът по искането по сметки оспорва същото.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Р. Б. от МАК, с което не възразява по изготвеното експертно заключение от вещото лице по СТЕ. Допълнително представя скица–проект за изменение на КККР касателно делбения поземлен имот. Поддържат искането по сметки.

В съдебно заседание ответникът Д. Ж. А. се явява лично и с адв. П. П. от МАК и не излага възражения по изготвеното експертно заключение по СТЕ.

Оспорва искането по сметки по отношение неговия размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

Страните се легитимират като съсобственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата. С влязло в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имота, страните и техните права в съсобствеността. След 2 решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и ценова експертиза, която да се произнесе относно цената на допуснатия до делба земеделски имот и обособяването на дялове от него, чийто брой да е съответен на броя на съделителите. Вещото лице е дало заключение, че имотът е поделяем, като е обособило два реални дяла, съобразени с квотите на съделителите, респективно с полагащата им се част от общата делбена маса.

Впоследствие, в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, изготвеният проект за делба е одобрен и заверен от АГКК. От заключението на вещото лице В. В., неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 27696 лв., като той може да бъде поделен на два реални дяла, със самостоятелни идентификатори: ДЯЛ І с площ 5772 кв.м. и пазарна цена 6924,00 лв. и дял ІІ с площ 17314 кв.м. и пазарна цена 20772,00 лв.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът прави следните правни изводи:

Крайната цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от вещи. По правилата на ГПК първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността.

В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях върху процесния имот е установено с влязло в сила решение, постановено от ЛРС на основание чл. 344 вр. чл. 341 от ГПК . Настоящото делбено производство се намира във втората фаза. В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК.

Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен 3 способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изборът на способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

В конкретния случай е налице един имот – представляващ нива, земеделска земя, допуснат до делба между две групи съделители /ищците в общ дял и ответника/, които не са с равни дялове. Същият би могъл да се подели в два имота с характеристиките на делбения имот според експерта по делото. В този смисъл е представена и скица-проект, издадена от СГКК – ***.

При тези данни съдът взе предвид, че съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т.5. а) разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

Съставянето на разделителен протокол настоящият състав на съда намира за неприложимо, тъй като в случая посочените предпоставки не са налице. До делба е допуснат единствен имот с идентификатор № **** по КККР. От него могат да се обособят два дяла, колкото са и съделителите /групирани/, респ. всеки би могъл да получи реален дял. Правата на страните обаче, определени с решението по допускане на делбата, са в размер на 3/12 ид.ч. и съответно 9/12 ид.ч., поради което тегленето на жребий би било невъзможно. В този аспект е ориентирана и съдебната практика, която застъпва становище, че тегленето на жребий е невъзможно, когато: до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност; частите на съделителите са различни; се извършва делба по колена.

Освен това тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно 4 разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете, тъй като, ако в дял на страна с права 3/12 ид.ч. напр. при тегленето на жребий се падне имот, съответстващ на права от 9/12 ид.ч., ще се стигне до необосновани усложнения по уреждане на сметки и уравняване на дялове, което съдът намира за ненужно. (Така и ППВС 7/73; Решение №397/24.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499/2010 г. на I ГО на ВКС;

Решение №832/06.07.2011 г., също по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 219/2010 г. на I ГО на ВКС).

Тегленето на жребий съдът намира за неудобно и защото липсва спор по това кой от имотите да бъде поставен в дял на всяка от страните, като приложения проект е съобразен с правата им в съсобствеността.

Наред с това от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че съществува възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла от допуснатия до делба имот, чието стойностното изражение на дяловете на съделителите съответства на правата им в съсобствеността.

Ето защо съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК. По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на жребий е невъзможно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя разделителен протокол. (така Решение № 140 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7627/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това е така и защото разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК е самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

В тази насока съдът основава решението си на изготвеното и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът цени с доверие.

При предложения вариант от вещото лице отделните дялове получават имот на стойност, равна на правата им в съсобствеността, поради което не е необходимо уравняване чрез пари. Процесният недвижим имот е поделяем между страните при спазване на изискванията на закона, съобразно квотите, при които е допусната делбата и съдът следва реално да го подели между 5 страните в това производство, по начина, предложен в заключението на експерта. Така изготвения вариант за проект за делба съдът намира, че е максимално справедлив, тъй като характеристиките на двата обособени имота са еднакви според вещото лице, като цената им се определя по една и съща методика и е съобразена с правата на страните в съсобствеността.

Достигайки до горните правни изводи, съдът възприема и оценката на имота, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г., това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се доверява.

Експертното заключение и впоследствие изпълнената административна процедура пред АГКК предвиждат следните дялове:

ОБЩ ДЯЛ на К. Т. Б. с ЕГН **********, от гр. **** и Р. Т. Р. с ЕГН **********, от гр. ******, притежаващи общо двамата 3/12 ид.ч. от общото имущество - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор номер № *******, в землището на гр. ******, обл. ***, с проектна площ 5772 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория трета, при съседи с идентификатори: *******40, *****, *******66, ********************, обособен в дял І /ПЪРВИ/ по заключението на вещото лице, с площ на този дял 5772 кв.м. и пазарна цена 6924 лв., равняващи се на 3540,18 евро, като имотът е образуван от имот № ****.