Решение № 355 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Варна , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20203100102554 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от К. С. С. против Община Варна иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 лева частичен иск от 70 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и отрицателни емоции от причинените му увреждания изразяващи се във фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост на ръката, настъпили при падането му на 15.09.2015г. от мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№ В 2589 К, при попадане в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в посока база „Петрол“, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на инцидента – 15.09.2015г. до окончателното й заплащане.

В исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че нa 15.09.2015г. около 10:50 часа управлявал МПС мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№ В 2589 К, в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в посока база „Петрол“, когато попаднал в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя, загубил контрол над мотоциклета и паднал. При падането изпитал рязка и силна болка от лявата и от дясната си страна, получил множество фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост. За инцидента бил съставен протокол на ОД на МВР № 303/15.09.2015г., в който било отразено препятствието, в което попаднал мотоциклетът – необозначена дупка. След инцидента ищецът бил откаран в болница и бил настанен на лечение там. Установено било, че в следствие на падането са му причинени множество счупвания на подбедрицата на десния крак, както и на лъчевата кост на лявата ръка, извършена била операция на крака, както и гипсова имобилизация. След изписването му на 23.09.2015г. на ищеца било предписано домашно лечение съгласно издаден болничен за 39 дни за периода от 15.09.2015г. до 1

23.10.2015г. В последствие с решение на ТЕЛК комисия периодът на лечение е бил продължен от 24.10.2015г. до 22.11.2015г., а в последствие поради незадоволителен резултат от лечението и от 23.11.2015г. до 22.12.2015г.

Ищецът твърди, че понесъл тежко случилият се инцидент. В първите няколко дни бил изцяло обездвижен, нямал апетит и отслабнал. След изписването му от болничното заведение след 8 дни, грижите за него били поети от бременната му съпруга. В продължение на повече от 3 месеца и половина не можел да се предвижва сам и не напускал дома си освен при необходимост от прегледи. След инцидента изпаднал и в психическо разстройство – не можел да спи, изпитвал страх, че инцидентът може да се повтори и да изпита отново същите болки. Тежко понесъл и факта, че е в невъзможност да се грижи за бременната си съпруга, както и да я откара до болницата за раждането. Изпадал е депресивни моменти, изпитвал страх и тревожост за бъдещето. Излага, че и понастоящем се налага да живее с железен имплант по протежение на десния си крак, който му създава дискомфорт и възпрепятства нормалния му начин на живот. Независимо от изминалите 5 години от инцидента продължава да изпитва болка в десния си крак, които ставали по-силни и интензивни поти ходене и упражнения. Посочва, че в бъдеще му предстои нова операция по отстраняване на импланта.

Твърди, че пътният участък, в който е настъпил инцидента е общинска собственост и е под ръководството на ответника Община Варна, поради което същият е отговорен и за действията на лицата, на които е било възложено да го поддържат в техническа изправност.

Твърди, че ответникът има задължение да поддържа общинските пътища, а при необходимост във възможно най-кратки срокове да означава и отстранява неравностите по пътя. Моли съда да уважи предявеният иск, като осъди ответника да заплати претендираната сума от 30 000 лева – частичен иск от 70 000 лева като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания ведно със законната лихва върху тях считано от датата на инцидента – 15.09.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва към датата на настъпване на травматичните увреждания на ищеца на посочения пътен участък да е съществувала необезопасена дупка на пътното платно, както и че този участък се стопанисва от Община Варна. Оспорва механизма за настъпване на травматичните увреждания на ищеца. Твърди, че ако размерите и дълбочината на дупката на пътното платно са били достатъчно големи за настъпване на инцидента, то ищецът е следвало да е могъл да я възприеме и да предприеме поведение по избягване на съприкосновение с нея, включително ако се наложи да спре. В случай, че се установи противоправно поведение на служители на ответника, то той оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно висок. Твърди, че е налице съпричиняване на вредата от ищеца, изразяващо се в нарушение на чл.20 от ЗДвП, изискващ водачът да 2 съобрази поведението си с особеностите на пътното платно и движението въобще. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът К.С. чрез процесуалния си представител – адв.П.П. поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на ответника да поддържа пътната мрежа в състояние годно за безопастното й ползване, причиненото му уреждане на 15.09.2015г. и произтеклите от него неимуществени вреди – болки и страдания. Претендира за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, както и за строрените съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв.

Ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност претендира за намаляване на размера на претендираното обезщетение до негови справедлив размер.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на претенцията обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Община Варна за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания причинени от падане на пътното платно при управлението на мотоциклет „Сузуки“, в следствие попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно попадащо в обхвата на общинската пътна мрежа, за поддържането на която в изряден и безопасен за ползване вид отговорен е ответникът.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Следователно основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване на вредата.

3

В настоящия случай ищецът К.С. твърди, че при управлението на мотоциклет на пътното платно на 100м. от понтонния мост в посока база „Петрол“ в района на Аспаруховия мост в гр.Варна на 15.09.2015г. в часовете преди обяд е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътя, загубил е контрол над превозното средство, паднал е и е получил травматични уврежания – множество фрактури на дясната подбедрица и счупване на лъчевата кост на лявата ръка.

Мястото и времето на настъпване на инцидента се установява както от съставения констативен протокол № 303/15.09.2015г. от органите на ОДМВР, сектор Пътна полиция oт св.В.А. в деня на инцидента, така и от показанията на актосъставителя и на св.И.Р. – очевидец на случилото се на 15.09.2015г. в района под Аспарухов мост. Същият посочва, че видял как движещият се срещу него малък мотор /скутер/ попаднал на препятствие – дупка в асфалта с диаметър около 40-50 см. и дълбочина около 10 см., водачът паднал, а кракът му бил видимо счупен под коляното. Свидетелят посочва, че водачът на мотоциклета се движил със скорост не по-висока от 50 км/ч, тъй като ориентировъчно такава била и скоростта на свидетеля.

От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Г.Г. се установява, че мястото на което е настъпил инцидента с ищеца през м.09.2015г. е част от път с идентификатор 139, който е общинска собственост. Механизмът на настъпване на ПТП е реакция на набиване на спирачка и опит за отклоняване на мотоциклета от страна на водача с цел избягване на дупката на пътното платно, което е довело до падане на водача и мотора в насрещното платно, последвано от последвщо плъзгане до окончателното му спиране. Вещото лице посочва, че с оглед скоростта на движение, спецификата на управление на контретния мотоциклет, както и предвид големината и местоположението на дупката на пътя, ищецът е следвало да възприеме препятствието на пътя и да започне маневра по отклоняване поне 20 метра преди нея. Вещото лице посочва, че щом е попаднал в дупката на пътя ищецът не е следил измененията на пътното платно, за да бъде навременна реакцията му, но във всички положения, при невъзможност дупката да бъде заобиколена, преминаването през нея с мотоциклета е щяло да доведе до същия резултат - ищецът е щял да падне и да понесе увреждания.

За установяване на настъпилите травматични и психологични увреждания на ищеца са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение по проведената комплексна Съдебно медицинска и психологична експертиза. От представените амбулаторни листи и епиктиза издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 15.09.2019г. и е бил изписан на 23.09.2015г. с поставена диагноза „Множествено счупвания на подбедрицата, закрито“, във връзка с което е било проведено оперативно лечение – наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Във връзка с необходимостта от възстановителен период на ищеца са издадени болнични листи /л.9,13/ за домашно провеждано лечение в периода от 15.09.2015г. до 23.10.2015г. /39 дни/ и от 4

23.11.2015г. до 22.12.2015г. /30 дни/.

Вещото лице по назначената медицинска експертиза – д-р Р.М. дава заключение, че счупването на лявата лъчева кост на ищеца е обусловило трайно затруднение на движението на крайника за повече от 30 дни, като лечението продължило около 2-3 месеца. Лечението на счупения десен крайник е проведено чрез гипсова имобилизация и е продължило около 6 месеца като е завършило с оздравяване /срастване/ на счупените кости и възстановяване на движенията в съседните стави. Болката и при двата счупени крайника е била много силна непосредствено след инцидента, а след обездвижването е намаляла. Засилила се е отново в момента, в който е започнало раздвижването им, тъй като и при горниия и при долния крайник възстановяването е продължило чрез курсове по рехабилитация и физиолечение – за горния крайник около месец, а за долния крайник около 6 месеца. По отношение на долния десен крайник вещото лице посочва, че предстои операция за изваждане на метала поставен при първоначалната операция на голямата пищялна кост, като възстановяването след тази операция ще отмене около 20-30 дни. След тази процедура вече се очаква ищецът да е в състояние да спортува активно, каквото в момента е невъзможно. Що се отнася до психичното състояние на ищеца, съгласно заключението на вещото лице по съдебнопсихологичната експертиза – М. Р. непосредствено след инцидента и последвалата във връзка с него хирургична интервенция са изиграли ролята на стресогенен фактор свързан с проявили се симптоми на напрежение, нервност, неспокоен нощен сън, загуба на тегло, просължителна нужда от помощ при ежедневното самообслужване, но този фактор не е довел до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения и последствия.