Решение № 95 от 18.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200106 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „ПИК 92" ЕООД против Наказателно постановление 16-003011/ 23.12.2020., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „ПИК 92" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С жалбата и в съдебно заседание се моли за снизходителност към фирмата и отмяна на НП, като се излагат следните съображения:

-фирмата била чисто нова;

-било изключително трудно да се намерят качествени и надеждни работници.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 10.11.2020г. около 12,15 часа в обект на контрол автомивка „Lucky car" в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 90 /на територията на автокомплекс „М."/, стопанисвана от „ПИК 92“ ЕООД, е установено, че Д.Й.Д. работи като ********** - същият е почиствал ръчно лек автомобил. Писмено е декларирал в Декларацията по чл. 402 КТ, че:

- няма сключен трудов договор с „ПИК 92" ЕООД,

-че работи за дружеството-работодател от 09.11.2020г. с установено работно време от 09,00 до 17,00 часа,

- ще получава месечно възнаграждение, но не се е уговорил все още с работодателя за размера му.

На 13.11.2020г. управителят на „ПИК 92" ЕООД е представил в ДИТ Пловдив трудов договор № 003 от 10.11.2020г., сключен с Д.Й.Д., и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП с изх. № 16388203153372 от 10.11.2020г., 13,57 часа.

Управителят на „ПИК 92" ЕООД писмено и устно е обяснил, че трудовият договор е изготвен и сключен с Д.Й.Д. на 10.11.2020г. след извършената проверка в обекта на контрол.

От извършената проверка на 10.11.2020г. в обекта на контрол, както и от представените на 13.11.2020г. документи в ДИТ - Пловдив и дадените писмени обяснения от управителя на дружеството е установено, че към 12,15 часа на 10.11.2020г. в автомивка „Lucky car" в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 90, от страна на дружеството - работодател „ПИК 92" ЕООД е приет на работа Д.Й.Д., ЕГН *********, като ********** /ръчно/, без да е сключен с него преди постъпването му на работа трудов договор.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна 2 доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства- декларация от Д.Й.Д., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложените по преписката Трудов договор № 003/10.11.2020г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ. Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че след предявяването й на актосъставителя се установи, че същата е подписана на датата на проверката -10.11.2020г., 12:15 часа, като посочването на дата 09.11.2020г. в графата за изготвяне се дължи на техническа грешка, поради което за съда не възниква никакво съмнение относно нейната достоверност.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на св. Д., който след предявяване на декларацията по 402 КТ категорично заяви, че декларацията е написана от него, подписа е негов и поддържа заявеното в декларацията като отговарящо на обективната действителност.

По мнение на настоящия състав констатациите в АУАН не само че не се опровергаха, но и изцяло се потвърдиха от непосредствения разпит на свидетеля очевидец- Д., който всъщност е работника, приет на работа без подписан трудов договор.

Така от показанията на св. Д. съдът приема за установено, че на 10.11.2020г. същият се е чул по телефона с ********** на дружеството работодател. Разбрали се, че ще постъпи на работа по трудово правоотношение. Още по телефона договорили работно време, място на работа- в автомивката Lucky car, намираща се на бул. Пещерско шосе № 90, вида и естеството на извършваната работа- почистване на автомобили, което било и основания предмет на дейност на работодателя и получаването на 3 трудовото възнаграждение.

Точният размер на получаваното възнаграждение, обаче не бил договорен по телефона. Между управителя и св. Д. се постигнала договореност същият да подаде документи за постъпване на работа по трудово правоотношение, като договорът следвало да се подпише след пристигането на ********** на обекта. В изпълнение на уговорките с **********, св. Д. подал лична карта и молба за назначаване по трудов договор. В 12:15 часа бил заварен в клетката за миене на автомобили от актосъставителя по време на извършваната проверка.

Тук възниква и основаното противоречие в събрания по делото годен доказателствен материал:

-от една страна са категоричните показания на актосъставителя, че по време на проверката св. Д. реално е полагал труд, като почиствал ръчно един от намиращите се в мивката два автомобила, като на нарочно зададен въпрос от актосъставителя отговорил устно, че е постъпил на работа предходния ден.

-от друга страна са показанията на св. Д., който отрича на 09. 11.2020г изобщо да е ходил в автомивката, а досежно извършваното от него по време на проверката твърди, че само е бил взел водоструйката, за да я пробва, но работа не бил извършвал.

Съдът кредитира заявеното от актосъставителя като обективно, последователно и безпристрастно изложено. Освен това, то изцяло кореспондира с приложената по делото декларация по чл. 402 КТ, която както се спомена, съгласно изричната законова норма представлява годно доказателство по трудови дела.

В тази връзка съдът отчита, че декларацията е попълнена в много по-ранен период от производството- при установяване на нарушението, още преди работникът да е имал възможност да съгласува линията на защита с работодателя, което е гаранция за правдивост на декларираното от него, за разлика от показанията в съдебно заседание, които се дават след изготвяне на жалбата и след като трудов договор с работодателя реално е бил сключен, което е индиция за възможна заинтересованост.

Освен това при поставяне на свидетеля Д. и на актосъставителя в очна ставка, свидетелят Д. призна, че не само е взел водоструйката, за да я пробва, каквито бяха първоначалните му твърдения, но е използвал реално и вода и 4 сапун, което изцяло кореспондира с твърденията на актосъставителя, че по време на проверката Д. реално е извършвал работа, като е почиствал ръчно автомобил.

Допълнителен аргумент за кредитиране на показанията на актосъставителя е и пълното им съответствие с писмените обяснения на св.

Д., представени от самия жалбоподателя с жалбата, в които е посочено, че по време на проверката свидетелят е обслужвал колата на първия клиент.

По изложените съображения, въз основа на кредитираните показания на актосъставителя и декларацията п чл. 402 КТ съдът приема, че свидетелят Д.:

-на 09.11.2020г. е извършил неустановена по съдържание работа в автомивката в продължение на 20 минути;

-на 10.11.2020г, около 12.15 часа по време на проверката от ДИТ реално е работел по трудовото правоотношение, като е почиствал на ръка автомобил в автомивката.

Другото основно противоречие в събрания доказателствен материал касае момента, в който са били уговорени елементите от трудовото правоотношение между Св. Д. и ********** В.:

-според първоначалните показания на св. Д.- когато се чули по телефона само се разбрали да се сключи трудов договор, но конкретните параметри били договорени едва след като ********** дошла на място след проверката от ДИТ;

-в декларацията по чл. 402 КТ е посочено, че към момента на проверката св. Д. е имал вече уговорено място на работа, работно време, и трудово възнаграждение, което да се изплаща месечно , но не бил уговорен само конкретния му размер.

Съдът кредитира заявеното в декларацията по чл. 402 КТ:

-на първо място по вече изложените по-горе аргументи, свързани с момента, когато е попълнена и съществуващите към този момент по-големи гаранции за правдивост на изложеното;

- освен това след предявяване на декларацията, свидетелят Д. изрично призна, че още по телефона са договорили устно споменатите в декларацията параметри.

5

Други съществени противоречия, досежно съставомерни обстоятелства не са налице, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК доказателствата не подлежат на по-нататъшен коментар.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, и се установява от чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.4 т.3 и чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018), както и от приложената по делото Заповед № 3-0058 /11.02.2014г. на изпълнителен директор на ИА ГИТ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 23.11.2020г., а НП - на 23.12.2020г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на управителя на жалбоподателя и лично е подписан от нея. Предоставена е възможност за подаване на писмени възражения, която възможност реално е реализирана, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Преди да се пристъпи към по подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна, следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.

6

От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.

Така изрично Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1541 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 849 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1327 от 13.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1404 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив,Решение № 249 от 08.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3354 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.