Решение № 1297 от 27.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. Т.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110101170 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. T. Н., в която се излагат твърдения, че с „***” EАД е сключен Договор за заем *** №****-******** от 16.10.2025г. като на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с начислената възнаградителна лихва от 163,68 лв., в срок до 16.05.2026г. на 7 месечни вноски. Твърди се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент от 47,28 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 59 %. Изтъква се, че между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем *** №****-******** от 16.10.2025г., с който на кредитополучателя е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути” срещу заплащане на възнаграждение от 722,05 лв., разпределено на равни вноски съгласно погасителния план по договора за кредит. Изтъква се, че с договора за допълнителни услуги се въвеждат разходи по кредита, които не са включени в ГПР като с тях се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави, че услугите се намират в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като с тях кредиторът възлага на потребителя плащане на възнаграждение за действия свързани с усвояване и управление на кредита. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора и да осъди ответника да плати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК и че вземането за допълнителни услуги не следва 1 да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за неговото плащане. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 16.10.2025г. между „***” ЕАД като заемодател и К. Н. като заемател е сключен Договор за заем *** №****-********, съгласно който на последния е предоставена сумата от 1000 лв.

Заемателят се задължил да я върне в срок до 16.05.2026г. заедно с възнаградителна лихва от 163,68 лв., на 7 равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 47,28 %, а ГПР по кредита - на 59 %.

Между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем *** №************ от 16.10.2025г., с който е допълнено главното правоотношение като срещу заплащане на възнаграждение от 722,05 лв., разпределено на равни вноски съгласно погасителния план по договора за заем, на заемателя е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, включващ безплатно внасяне на вноска директно в офис на *** ЕАД, безплатно усвояване на сумата в офис на *** ЕАД или чрез клоновете на Изипей, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разглежданият договор за заем е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. С договора за допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи по кредита от 722,05 лв. за възнаграждение на допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, които не са включени в ГПР и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Услугите се намират в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като с тях кредиторът възлага на потребителя плащане на възнаграждение за действия свързани с усвояване и управление на кредита. От изложеното се установява, че с този договор се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на заема в отделно правоотношение, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с която то е уговорено са нищожни. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва, който към 16.10.2025г. е 59,05 %. Поради изложеното договорът за заем, допълнен с договор за допълнителни услуги, е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като предявеният иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е 2 неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 318,56 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявения иск от К. T Н. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №*, вх.*, ет.*, aп. **, срещу „***” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” № ***, ет. *, че Договор за заем *** №************ от 16.10.2025г., допълнен с Договор за допълнителни услуги към заем *** №************ от 16.10.2025г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „***” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***” № ***, ет. *, да заплати на К. T Н. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №*, вх.

*, ет. *, aп. **, сумата от 318,56 евро /триста и осемнадесет евро и петдесет и шест цента/, представляваща направени по делото разноски

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3