Акт от 05.07.2019, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- 280/2019
- Подписан
- 05.07.2019
- В сила
- 26.07.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 49 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 56 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал.5 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал.8 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 134 / 5.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......280.......по описа за............2019..................година
Ищцата Н.М. е предявила срещу Р.М. иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК с който иска съдът да прекрати гражданския й брак с ответника М. като съдът да не се произнася относно това кой от съпрузите има вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, като същата ищца е предявила и обективно съединените с горепосочения иск за развод и съответните небрачни искове :
1. искове по чл. 59 ал.2 от СК – с които моли съда да предостави за упражняване родителските права спрямо малолетните им деца С. М. и С. М. родени през време на брака им , на нея като респективно същите да живеят при нея
, като съдът да определи съответен режим на лични отношения на тези малолетни деца с ответника М. – техен баща, който режим на лични отношения ищцата не е посочила в исковата си молба , 2. искове чл. 59 ал.5 във връзка с чл. 143 ал.2 от СК с които моли да бъде съда да осъди ответника М. да заплаща на малолетно си дете С. М. ежемесечна издръжка в размер на по 190 лв. за бъдеще време и на малолетното дете С. М. ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на сумата от 160 лв. , начиная от датата на предявяването на същите искове в КРС до възникване на законни причини за тяхното изменяне или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като същата ищца заявява , че няма претенции по иск по чл. 56 ал.1 от СК – за предоставяне на правото за ползване на семейното жилище находящо се в гр. Куклен , обл. Пловдив като моли същото да бъде предоставено за ползване на ответника тъй като същото е собственост на неговите родители .
Съдът е приел, че така предявеният от ищецът респ. ищцата бракоразводен иск се явява допустим за разглеждане и също такива се явяват и обективно съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – за това кой след развода да упражнява родителските права спрямо малолетните деца С.
М. и С. М. , за режима на личните отношения на тези деца с другия родител и за издръжката на същите деца – исковете по чл. 59 ал.5 от СК във връзка с чл. 143 ал.2 от СК, както и искът по чл. 56 ал.1 от СК – на кого да бъде предоставено за ползване семейното жилище на страните по делото след развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответника М. , като му е указал да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора му ако подаде такъв и последиците от неподаване на отговора и неупражняването от негова страна на указаните му права , като същият в горепосочения срок не е подал писмен отговор по повод предявените срещу него искове , брачен такъв и свързаните с него небрачни искове като по този начин не е изразил становище по същите.
В съдебно заседание ищцата , редовно призована се явява лично като същата чрез процесуалният си представител поддържа така предявените от нея искове.
В съдебно заседание ответникът редовно призован също се явява лично, но не иска да вземе никакво становище по предявените срещу него искове.
В тази същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен граждански брак, издадено от гр. Куклен , обл. Пловдив
, че страните по делото – ищцата Н.З.М. и ответника
Р.М.М. са действително съпрузи, като са сключили граждански брак на 31.05.2008 г. в гр.
Куклен , обл. Пловдив с акт за граждански брак № 10 от 31.05.2008 година , който брак е първи поред и за двамата.
Видно пък от приложените и приети като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на детето С. Р.М. *** въз основа на акт за раждане № 0798 от 03.08.2009 година и удостоверение за раждане на детето
С. Р.М. *** , Общински център Родопи , обл. Пловдив въз основа на акт за раждане № 0038 от 31.08.2015 г. съставен от с.
Браниполе Община Родопи обл. Пловдив е че страните по делото са родители на родените през време на гражданския им брак малолетно дете С. Р.М. – родено на *** година и на малолетното им дете С. Р.М. – родено но *** г. .
Първоначално след сключването на брака им съвместният им живот протичал добре тъй като отношенията между съпрузите били добри и се основавали на взаимно разбиране и уважение, като страните по делото заживели в семейно жилище , находящо се в гр. Куклен , обл. Пловдив собственост на родителите на съпруга заедно с децата си . Впоследствие настъпило неразбирателство между тях , всеки започнал да има свой собствен личен живот и те се отчуждили духовно и физически поради явното несходство в характерите им , като по този начин изчезнала нужната духовна , емоционална и физическа връзка , както и съответното им желание да живеят като едно семейство , като според мнението на настоящия съд същите се разделили , считано от месец юни 2018 година , като ответницата е напуснала семейното жилище заедно с малолетните им деца на страните по делото – С. и С. и заживяла с тях в дома на родителите си находящ се в село Искра , Община Карнобат , а ответника останал да живее в семейното им жилище и оттогава е настъпила и съответната фактическата раздяла между страните по делото и те са прекъснали помежду си всякакви съпружески и физически контакти, като брачната им връзка по този начин се изчерпала изцяло от нужното й съдържание и същата се явява дълбоко и непоправимо разстроена и не може да се санира, както според мнението на страните по делото , така и според настоящия съд. Страните по делото установявайки , че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен за тази цел оттогава не са направили и никакви опити да се съберат и заживеят отново заедно нормално, като едно семейство, като и за в бъдеще същите нямат такива намерения и поради тази причина ищцата е подала и настоящия им иск за развод. Горепосоченото съдът приема за установено , както от твърденията за него обективирани в исковата молба на ищцата , така и от дадената му за това възможност на ответника да ги опровергае , а така също и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Х. С. – майка на ищцата , чиито показания в тази им част като неоспорени от никакви други доказателства по делото , съдът намира същите за напълно достоверни и обективни. Ето защо съдът намира, че брака между страните по делото следва да се прекрати чрез развод на основание чл. 49 ал.1 от СК поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия , без съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака тъй като никой от съпрузите не е поискал това.
В тази връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от настоящия съд , че същият следва да се произнесе и по реда на чл. 59 ал.2 от СК относно това на кого от родителите ще предостави за упражняване родителските права и при кого ще живеят малолетните деца на страните по делото , при положение , че само ищцата по делото прави искания родителските права спрямо същите деца да се предоставят за упражняване на нея. По делото са приложени социален доклад на Директора на Д СП Карнобат и социален доклад на Дирекция СП – Родопи по реда на чл. 21 във връзка с чл. 15 ал.6 от ЗЗДетето в който са подробно описани и обективирани достоверно данните относно положението на горепосочените малолетни деца в които се посочва , че същите малолетни деца живеят заедно с майка си в дома респ. жилището на нейните родители находящо се в село Искра , Община Карнобат , като жилището в което живеят представлява постройка респ. къща на два етажа като първия етаж се състои от една стая , кухня и магазин , а втория етаж се състои от четири стаи – хол, всекидневна , детска стая , трапезария и кухня и сервизно помещение , като детето и майка му ползват втория етаж , като същото жилище е водоснабдено и електрифицирано и в него се поддържат добри хигиенно- битови условия .
В същия този доклад респ. доклади се посочва , че майката полага постоянни грижи за децата като осигурява здравните , образователните и други техни нужди , като ги подпомага активно в тяхното обучение и социализацията им , като затова и към настоящия момент съществува емоционална привързаност между тези деца и ищцата – тяхната майка и такива на децата с баба им по майчина линия Х. С. , като такива са изградени между децата и техния баща – ответникът по делото и отчасти и с родствениците на баща им. По този начин съдът намира, че са посочени условията в които сега живеят и се възпитават децата на страните по делото и че нуждите им са задоволени в един оптимален размер съгласно възможностите на майка им и баща им . При предоставянето на родителските права за упражняване на някой от съпрузите съдът следва да се съобрази и съобразно възрастта на децата , както и съобразно условията на живот на същите и създадената им среда на живот , като едва на следващо място съдът следва да установи дали някой от съпрузите е направил искане в тази насока. Ищцата по настоящото дело – майката на детето е поискала съдът да постанови упражняването на родителските права спрямо родените през време на брака й с ответника горепосочени малолетни деца да бъдат предоставени на нея , като същата е изразила ясно желание същите да живеят при нея , както е и в настоящия момент тъй като тя живее с децата в дома на нейните родители в село Искра , Община Карнобат , което е фактическо състояние, на които искания ответникът не е изразил становище дали същото искане се явява основателно . По този начин съобразявайки се с възрастта на децата , това , че малолетното дете С. е на 10 години , а малолетното дете С. е на 3 години към настоящия момент и че тези деца са от женски пол ,че спрямо същите деца грижи полагат само ищцата и нейната майка-баба на децата и само тя им дава издръжка , а такава се дава отчасти от ответника , факта , че предимно между ищцата и децата има ясно изразена силна емоционална привързаност , въпреки , че такава емоционална привързаност има между същите деца и ответника,факта , че обективно само ищцата може да упражнява родителските права спрямо малолетните деца , както и изразеното искане от ищцата по делото в тази насока на нея да й бъдат предоставени за упражняване горепосочените права , то съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните по делото С. и С. следва да бъдат предоставени за упражняване на майката – ищцата Н.М. .
В случая съдът намира, че местоживеенето на малолетните деца следва да се определи при съответния родител на когото са предоставени за упражняване родителските права спрямо съответните деца , каквото е и сега фактически състоянието към момента .
По делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават извод относно необходимост от определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .
Във връзка с подлежащия за определяне режим на лични отношения на съответния родител с децата ищцата не е направила особени искания , като по този начин ги е предоставила за определяне от съда . Ответника не е направил искане за определяне на по- широк кръг на режима на лични отношения с тези деца . В приложените към делото социални доклади не са отбелязани специфични обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този въпрос. Затова по отношение на режима на лични отношения , съдът приема, че следва да се определи от самия него – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден съответно с преспиване , като бащата лично взема и връща децата от дома на майката им.