Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 399 от 28.09.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 623/2026
Вид
Решение № 399
Подписан
28.09.2026
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500623 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 605 от 27.04.2026г. по гр.д.№ 7914 / 2025г. Плевенски районен съд ДОПУСКА на основание чл.341 от ГПК вр. чл.34 от ЗС да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д. С. П., ЕГН **********, съдебен адрес: адв.П. И. К. от САК, с адрес: *** и А. Р. М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес : ***, адв.К. Д., на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***,община Плевен, област Плевен със Заповед №РД-18-309/ 15.05.2019 г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 674 кв.м. по кадастрална скица, а съгласно разписен лист и предходен документ за собственост е с площ от 660 кв.м, квартал: 75, парцел XV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***. Постановил ОТ ДОПУСНАТИЯ до делба недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ

674 равни дяла, разпределени между съделителите, както следва : за Д. С. П., ЕГН ********** – 594 дяла, а за А. Р. М., ЕГН ********** – 80 дяла.

НАЗНАЧИЛ съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот и неговата поделяемост, при възнаграждение в размер 250 евро, вносими от ищцата в едноседмичен срок от влизане на решението в сила. ОПРЕДЕЛИЛ за Вещо лице инж.С.С..

Това решение е било съобщено на А. Р. М., ЕГН ********** чрез пълномощника и адв.К. Д. на 15.05.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 29.05.2026г.

1

На 27.05.2026г. , т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. Р. М., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв.К. Д. срещу решението на РС-Плевен.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК ,поради което като редовна и допустима е била насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 268 от ГПК. Със жалбата не са представени нови писмени доказателства ,нито се прави искане за събиране на други нови доказателства в хипотезата на чл. 266 от ГПК.

На противната страна по делото - Д. С. П., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв.П. И. К. е бил връчен препис от въззивната жалба,но не е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК.По този въпрос има и изрично протоколно определение на ПлОС от съдебното заседание на 24.09.2026г. по повод на постъпилия едва на 23.09.2026г. писмен отговор.

Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение на РС-Плевен в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче действително се нуждае от прецизиране по отношение на разпределението на дяловете между двамата съделители.

ПлРС всъщност е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка ,която съдържа следните елементи :Според нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, от 1966год.- л.4 от делото,

Р.Г.Т. е станал собственик на процесния недвижим имот;според удостоверение за наследници /л.5/ същият е починал на 15.08.2018год., като негови наследници са останали преживяла съпруга З.Т./която също е починала на 08.12.2029г/ и двете му дъщери- Р. П. и А. М.; според нотариален акт от 31.07.2012год., ищцата Д. П. е придобила чрез покупка от дядо си и баба си Р. и З. Т. 500/660 ид.части от УПИ ***, в КВАРТАЛ 75 по плана на с.***, с площ 660 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда с пристройка към нея,едноетажна масивна стопанска сграда и едноетажна масивна стопанска сграда с пристройка към нея/л.6 от делото/.

Според нотариален акт от 02.10.2025год. Р. П. е продала на дъщеря си /ищцата в процеса/ 80 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** в с.***, с адрес :с.*** ,***, целият с площ 674 кв.м.

Въз основа на тази правилно установена фактическа обстановка ,но без да направи изричен анализ какви точно права са придобили страните по делото от процесния недвижим имот ,ПлРС е посочил ,че „приема , че правата на страните в съсобствеността са посочените именно от ищцата в исковата молба . „ Заедно с това ,ПлРС не е отчел както следва и разликата между посочената в нотариалните актове площ на имота ,която е 660 кв.м. и площта на имота, посочена в представената по делото кадастрална скица на поземления имот – 674 кв.м. ,с каквато площ процесния имот е описан и в последния нотариален акт от 02.10.2025г. с който Р. П. е продала на Д. П. 80 кв.м. от поземления имот ,целият с площ от 674 кв.м., което е дало основание на съделителката А.

2

М. да подаде процесната въззивна жалба с която всъщност се иска обяснение от съда какво се е случило с разликата от 14 /674 ид.част и от имота и защо те са се озовали в патримониума на ищцата след като тя не ги е придобивала нито чрез правна сделка ,нито по наследяване от Р. и З. Т..

По този въпрос следва да се има предвид, че реалната площ на делбения имот е тази по кадастралната скица /674 кв.м./, а не тази по разписен лист и по старите нотариални актове /660кв.м./ , като посочената разлика от 14 кв.м. не следва да се третира като останала отделна и самостоятелна обща собственост на Р. и З. Т.,която тепърва да подлежи на прехвърляне или наследяване и не следва да се „разпределя“ отделно между съделителите, каквато теза се развива във въззивната жалба.

В случая се касае за т.нар. „естествена погрешност“ допускана при замерванията в миналото, поради което по-новата и по-прецизна кадастрална карта просто установява действителния размер на същия този имот на терена.

В такъв случай се приема , че старите нотариални актове и новата кадастрална скица описват един и същ имот в неговите реални граници на място. Разликата от 14 кв.м. не е някакво "ново парче земя", което е възникнало в патримониума на наследодателите или на прехвърлителите на имота , а е резултат от по-точни съвременни геодезически измервания за разлика от старите измервания ,отразени по разписен лист . Тази площ не остава отделна съсобственост. Съделителите притежават целия имот от 674 кв.м. в същите идеални части /пропорции/ , каквито се установят според посочените по горе документи за собственост. Ако например двама съделители имат по 1/2 идеална част, те притежават по 1/2 от целия реален имот (т.е. от 674 кв.м.), а не от 660 кв.м. плюс някакъв остатък. Как следва да се приложи тази логика към конкретния случай ?

С нотариалния акт от 31.07,2012 г. Р. и З. Т. са прехвърлили на ищцата 500/660 ид.ч. от целия имот и са запазили за себе си останалите 160/660 ид.ч. от целия имот. Именно и само тези 160/660 ид.ч. са останали в наследството им и са били наследени поравно от двете им дъщери Р. и А. - по 80/660 ид.ч. за всяка от тях. Това обстоятелство изрично се признава и от самата въззивница, която в жалбата си сочи, че ищцата е придобила общо 580/660 ид.ч. от имота - 500/660 ид.ч. от Р. и З. Т. и 80/660 ид.ч. от Р. П., и че наследствените части на двете сестри са равни.

Сборът от идеалните части на всички правоимащи - 500/660 (на ищцата Д.

П. по сделката от 2012 г.) + 80/660 (на Р. П. по наследство,които по-късно са продадени на ищцата) + 80/660 (на въззивницата А. М. ,които тя има по наследство) е точно 660/660, т.е. това формира цялото право на собственост.

Не съществува някакъв „остатък“, който да е останал непрехвърлен в патримониума на наследодателите.

С Нотариален акт № 69, том 25, per. № 10863, дело № 5700 от 02.10.2025 г. Р.

Р. П. е прехвърлила на ищцата наследената от нея идеална част от имота80/660 ид.ч, с което е престанала да бъде съсобственик.За това ,към датата на предявяване на иска и към датата на постановяване на решението единствени съсобственици на имота са именно ищцата и ответницата и в т.см.

3 делбата е допусната между всички съсобственици и не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 ГПК,каквато теза се развива на първо място във въззивната жалба.

Тъй като делбения имот следва да бъде допуснат до делба и посочен съобразно актуалната му и точна квадратура според кадастралната скица на имота , то това налага и квотите на съделителите следва да бъдат изразени като съотношение спрямо цялото , спрямо тези 674 кв.м., като се съобразят идеалните части на двете съделителки въз основа на придобивните основания по документите за собственост .За ищцата това съотношение е следното 580/660 ид.ч. , са равни на 29/33 а за ответницата - 80/660 ид.ч. ,които са равни на 4/33 . Това съотношение : 29/33 ид.част за ищцата и съответно 4/33 ид.част за ответницата следва да бъде приложено и към общата площ на имота- 674 кв.м. при което ще се получи ,че ищцата има 592 кв.м. ,а ответницата 82 кв.м. с известно закръгление на тези числа .Същият резултата се получава и ако горното съотношение се приложи и само към „спорните „ процесни 14 кв.м.следва да бъдат разпределени между двете съделителки съобразно посоченото по-горе съотношение . Оставащите 14 кв.м трябва да се разпределят пропорционално на сегашните дялове на двете съделителки в общата собственост (която първоначално е била 660 кв.м). Изчисляване на пропорционалните дялове на Д. П.: нейната част е 580/ 660 ид.части от имота това отговаря на 29/33 . За А. М.: нейната част е 80/660 или 4/33 .При това от въпросните т.н.„допълнителни“ 14кв.м за Д. П. се полагат 12,3030 кв.м или закръглено на 12 кв.м. , а за А. М.: се полагат 1,6970 кв.м. или закръглено 2 кв.м. По този делът на Д. П. става 592 / 674 ид.части от имота , а делът на А.

М. става 82 / 674 ид.части , което дава общия сбор от 674 / 674 ид.част .

Именно при тези квоти следва да се допусне делбата на тези 674 равни дяла между двете съделителки, а не при тези ,които е посочил ПлРС ,нито пък при тези,които се сочат във въззивната жалба.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното решение № 605 от 27.04.2026г. по гр.д.№ 7914 / 2025г. на Плевенски районен съд САМО В ЧАСТТА МУ с която са разпределени дяловете между съделителите,както следва : за Д. С. П., ЕГН ********** – 594 дяла, а за А. Р. М., ЕГН ********** – 80 дяла,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

РАЗПРЕДЕЛЯ дяловете между съделителите ,както следва : за Д. С. П., ЕГН ********** – 592 дяла, а за А. Р. М., ЕГН ********** – 82 дяла.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5