Протоколно определение № 169 от 21.12.2022, Районен съд - Гълъбово

ПРОТОКОЛ

№ 169 гр. Г., 20.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело № 20225550100255 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Е. Н. И., уведомен в предишно съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, явява се лично и с адв. В. Ц. от АК Стара Загора, редовно упълномощена от по-рано.

ОТВЕТНИЦАТА Е. И. Д., уведомена от предишно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Д. К. от АК Стара Загора, редовно упълномощена от по-рано.

АДВ. Ц.: Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ОТ СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК: Съдът констатира, че е допусната техническа грешка при прикачването файла на доклада от делото.

Прикачения файл касае друго дело, с други страни.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРАВИ доклад по делото.

СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК: Искът е предявен от Е. Н. И. от гр. Д. срещу Е. И. Д. от гр.Г.. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родило детето С. И. - родено на 17.04.2018 г. В първите години след раждането на детето страните са живели като семейство и заедно са се грижили за сина им в Р.Ч.. Ответницата е 1 напуснала жилището им в Ч. заедно с детето и се е завърнала в България. От този момент отказвала да осигури контакт на бащата с детето. Ищецът твърди, че синът му е силно привързан към него. В малкото време, през което успявал да се чуе с него, детето с болка говорило колко много го обича, колко му липсва и как иска да бъде с него. Действията на майка му, с които тя ограничавала контактите и вижданията дори чрез интернет връзка между баща и сина, силно разстройвали крехкото му съзнание и рефлектирали върху отношенията между родител и син. Ищецът считал, че действията на ответницата са целенасочени, за да създадат отчуждение, което не е желано от когото и да било и вредяло на израстването на сина им. Ищецът твърди, че продължава да работи в чужбина и не живее в България, но имал желание да поддържа редовни контакти със сина си и да участва в неговия живот. За ищеца не било възможно спазването на традиционния режим на лични контакти с детето, докато работел в чужбина, тъй като не бил в състояние да пътува, за да се вижда с него два пъти в месеца. Контактите му с детето могли да се осъществяват пряко само, когато той е в България. В останалото време желанието му било да може да осъществява връзка с него, чрез видеоконтакт по телефона или чрез социалните мрежи - Скайп, Вайбър или Месинджър.

Ищецът твърди, че многократно е изразявал това свое желание пред ответницата, но тя категорично отказвала да съдейства за връзка по какъвто и да е начин между него и сина му. Ищецът заявява, че не възразява родителските права над детето да се упражняват от неговата майка.

Излагайки тези обстоятелства ищецът моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете С.

И. да бъде предоставено на майката и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия адрес; за Коледа всяка четна година бащата да взема детето от 10:00 часа на 24.12. (двадесет и четвърти декември) до 18:00 часа на 27.12.

(двадесет и седми декември), като го връща в дома на майката; за Нова година всяка нечетна година бащата да взема детето от 10:00 часа на 30.12.

(тридесети декември) до 18: 00 часа на 02. 01., като го връща в дома на майката; за Великден всяка четна година Е. Н. И. да взема детето от 10:00 часа на Велики петък до 18:00 часа на понеделника след Великден, като връща детето в дома на майката; двадесет дни през летния период на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в случай на непостигане на съгласие между родителите за периода, през който ще бъде осъществяван личен контакт, то Е. Н. И. да взема детето от 10:00 часа на 01.07. и да го връща в 18:00 часа на 10.07., както и от 10:00 часа на 20.08. до18:00 часа на 30.08; Да се задължи ответницата да осигури на детето възможност за аудиовизуален контакт, т.е. да се чува и вижда с Е. Н. И. по телефон, или чрез интернет по взаимно съгласие на страните, а когато това не се постигне - всеки четен ден от месеца от 18:00 до 18:30 часа българско време.

Не представя доказателства, не прави доказателствени искания и не претендира разноски.

В законоустановения срок ответницата Е. И. Д. е подала писмен отговор, с който заявява, че искът е допустим, но частично основателен.

2

Възразява срещу претендирания режим на лични отношения на бащата с детето.

Ответницата Е. И. Д. е подала искова молба срещу ищеца, по която е образувано гр. дело № 260/2022г. по описа на РС Г., присъединено към настоящото производство. В исковата молба се твърди, че малолетното дете С. И., роден на 17.04.2018 г. е нейн и на ответника син. С Е. са се запознали преди шест години в гр. П.. С течение на времето, след раждането на сина им, между тях започнали скандали, които водели и до физическа саморазправа.

Твърди, че Е. й е изневерил с жена на име Д. и поради тази причина тя си тръгнала заедно с детето им. Прибрала се в България при нейния баща. Не можела да понася повече психически и физически тормоз. Към момента ответникът живеел заедно с Д. и двете й деца в Ч.. Живеели заедно, приемал нейните деца, като свои и се грижил за тях, но не и за своето си дете. Моли родителските права над детето да бъдат присъдени на нея, тъй като бащата се е дезинтересирал от детето си. Синът им не можел да живее в среда с други непознати за него лица, които можели да навредят на детската му и крехка психика.

Моли съдът да постанови решение, с което да й бъдат предоставени за ефективно упражняване родителските права над детето им С. И., с местоживеене – адресът на майката. Моли да бъде определен ограничен режим за лични отношения между детето и баща Е. И. всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 10:00 часа до 18:00 часа на всеки от посочените дни, без право на приспиване на детето в дома на бащата, като режима да се осъществява по местоживеенето на детето и майката. Моли съдът да осъди Е. И. да заплаща за сина си С. И., чрез нея като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лЕ.), считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на установените в закона причини за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.

Моли, с решението си съдът да разреши да бъде издаден паспорт на С.

И., както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Е.

Н. И., синът им С. И., придружаван от нея или от изрично упълномощено от нея лице, да пътува без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват в държавите членки на Европейския съюз до навършване на 18-годишна възраст на детето, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок Е. Н. И. е подал писмен отговор, с който оспорва всички изложени в исковата молба твърдения за упражнен физически или психически тормоз спрямо ищцата, че имал лошо отношение към детето и че не проявявал необходимата родителска обич и отговорност. Твърди, че бащата и детето са силно привързани един към друг. Не възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, но не е съгласен с посочения от нея режим на лични контакти. Заявява, че е съгласен с искания размер на издръжка, но не е съгласен да бъде дадено заместващото му съгласие за пътувания на детето извън границите на България, тъй като това ще го лиши от физически контакти с детето и възможността да полага грижи за него. Моли съдът да остави без уважение 3 предявения от Е. Д. иск по чл.127а, ал.2 от СК, като неоснователен.

От така подадените искови молби съдът намира, че са предявени искове с правна квалификация чл.127, ал.2, чл.127а, ал.2 от СК и чл.143, ал.2 СК за определяне режим на лични отношения на детето С. И. с родителя, на когото не са предоставени родителските права, издръжката на детето и въпросите за пътуванията на детето в чужбина.

Двете искови молби са редовни и допустими и не са налице процесуални пречки за разглеждането им в открито съдебно заседание.

АДВ. Ц.: Нямам възражения по доклада. Водим двама свидетели – Д. Г..

Я. и Н.К. И., които моля да разпитате.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ намира, че следва да допусне в качеството на свидетели да и разпита в днешното съдебно заседание лицата Д. Г.. Я. и С.К. И., предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА в качеството на свидетели лицата Д. Г.. Я. и Н.К. И..

СЪДЪТ пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

Сне се самоличността на свидетеля Д. Г.. Я..

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Г.. Я. – родена на *** в гр. Монтана, местожителство ****, адрес в България: ***, българка, български гражданин, в момента по майчинство, със средно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, без родствени връзки със страните. Предупредена за отговорността, която носи по чл.290 от НК, за даване на неверни показания и за затаяване на истината, обещава да говори истината.

Познавам Е. и Е.. Е. го познавам от 10 години, а Е. от година и половина. Имат общо дете – С., което е на 4 години и половина.

В момента те не живеят заедно. Е. живее в П., а Е. е с детето в гр. Г..

Не са били винаги разделени. Живееха заедно до м. Март 2022г., ако не се лъжа, докато Е. не си тръгна с детето за Г.. Доколкото знам Е. не знаеше, че тя си тръгна. Те имаха някакви семейни неприятности и тя редовно си събираше багажа, но този път беше решила, че си тръгва.

Когато живееха заедно обитаваха едно жилище. Аз многократно съм посещавала това жилище. Детето ужасно беше привързано към баща си, даже повече от колкото към майката и обича баща си достатъчно много. Баща му се грижеше главно за него – финансово, морално. Той му звънеше по няколко пъти на ден, за да го чуе и вида на камера, дори и когато е на работа. След като Е. напусна семейното жилище, Е. се чувстваше съкрушен към детето.

Той правеше многократни опити да се свърже с детето след като те си заминаха. От там се отговаряше, като Е. Д. по едно време се молеше да се върне, но той с детето контакти почти нямаше. Тя не му дава.

Аз съм присъствала на много разговори с тях, Е. освен да крещи и пищи по телефона, да псува и да кълне, друг никакъв разговор не се водеше.

Разговора на Е. с детето беше „Здравей, тати!“ и повече от такъв разговор 4 нямаше. Е. правеше връзка да се свърже с детето си главно по телефона, защото той е на много километри от него. Е. се чувстваше много зле от тази ситуация. Той и сега е много зле. Той държи на детето си и иска да осъществява контакт с него.

Отношението на детето с баща му отначало беше, че детето питаше майка си може ли да каже на баща си, че го обича. След това детето започна да заплашва баща си с чичовците си – как щели да го бият. Детето агресираше към бащата. Главно всичко идва от майката. Детето чува какво говори майката и го повтаря. В момента Е. не може да се чуе с детето си по телефона.

Не са се чували сигурно от два месеца. Не може и да види детето по някакъв начин.

Когато аз се запознах с Е., тя не работеше. Мисля, че вземаше последно майчинство и след това не работеше. Не зная тук в България какво работи. Не се интересувам от нея.Ние с Е. и Е. бяхме семейни приятели.

Аз живея с Е. от пет месеца. Когато заживяхме заедно Е. си беше заминала месеца преди това. Мисля, че Е. си замина м. Март. Ние с Е. и Е. бяхме семейни приятели. Ходих често на гости. Казах, че често присъствам на контакти с бащата и детето, но между тях няма разговор. Да, чух, че Е. настройва детето като започва да пищи, да крещи, да вика и да затваря телефона. 95% съм присъствала на тези контакти. От начало бащата пращаше пари на детето, докато имаше някакъв минимален контакт. От начало, когато Е. си замина пращаше пари, но колко месеца е пращал 3 или 4 няма представа. Не знам какви суми, защото аз тогава нямах контакт с него и не съм му гледала банковата сметка. От 5 месеца, от както сме заедно, не знам да е пращал пари. Няма контакт с детето и поради тази причина не праща пари.