Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2629 от 29.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2744/2024
Вид
Решение № 2629
Подписан
29.04.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Наталия Петрова Лаловска, Добромир Стефанов Стефанов, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100502744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Сдружение „Клуб по художествена гимнастика София спорт 2017“, чрез адв. Л., срещу решение № 6977/04.05.2023г., постановено по гр.д. № 68717/2021г. по описа на СРС, 164-и състав, с което по предявените от ищеца „Национална спортна база“ ЕАД, искове по чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е осъден да му заплати сумата 21 727.27 лева, представляваща неплатен към 30.11.2021г. остатък от дължимо наемно възнаграждение за предоставена за ползване тренировъчна зала и 4 бр. съблекални, част от многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ по Договор № 19720-1/05.11.2019г., съгласно издадени фактури с №№ 0010037850/13.12.2019г., 0010038116/17.01.2020г., 0010038313/17.02.2020г. и 0010038812/23.04.2020г., и сумата от 16 068 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от Договор за наем № 19-720-1/05.11.2019г., начислена в размер на 50 % от стойността на дължимата главница по същите фактури.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че през процесния период между страните съществувало валидно наемно правоотношение – по делото не било установено, че ищецът изпълнил договорното си задължение да предаде 1 тренировъчната зала и че същата била използвана необезпокоявано от ответника.

Приложените към исковата молба протоколи за ползвани часове препращали към други съглашения между страните – договори № 19-1429-1/14.10.2019г. и № 18-7461/01.10.2018г., а не към процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. и издадените въз основа на същия 4 бр. фактури. Същото неизгодно за ищеца признание на факти следвало да бъде кредитирано от съда. От съдържанието на тези протоколи не се установявало, че те се отнасяли до тренировъчната зала на адрес гр. София, ул. „Асен Йорданов“ № 1, част от „Арена Армеец София“ или до друга зала. Представените от ищеца по делото данъчни фактури, счетоводна справка от 30.11.2021г. и писма от 04.08.2020г. и от 30.11.2021г. и молба от 21.05.2020г. не установявали договорното изпълнение на ищеца. Същите частни документи не били подписани от ответника и му били непротивопоставими. Фактурите не били приети от ответника, не били подписани от него и също не го ангажирали. От споразумението от 01.12.2020г. ликвидност и изискуемост на претендираната наемна цена не се установявали. От съдържанието на споразумението също не се установявало, че предмет на споразумението била тренировъчната зала на адрес гр. София, ул. „Асен Йорданов“ № 1 и че сумите се отнасяли именно за процесния период. Неправилно съдът ценил изявленията в молба вх. № 19-720-1/21.05.2020г. като признание за конкретно дължими суми и период от предмета на делото. Пълно и главно доказване по делото не било проведено от страна на ищеца, предвид на което искът по чл. 79, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поради това неоснователен се явявал и акцесорният иск по чл. 92 ЗЗД. Освен това неустоечната клауза била недействителна – същата била уговорена в ущърб на ответника в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните по договора. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. ОСГТК на ВКС и съдебна практика, застъпена в Решение № 4/25.02.2009г. по гр.д. № 395/2008г. I т.о. на ВКС, Решение № 74/21.06.2011г. по гр.д. № 541/2010г. на ВКС. Отделно със споразумението от 01.12.2020г. неустоечното задължение било изключено по волята на страните посредством постигнатата със споразумението новация. Моли обжалваното съдебно решение да бъде изцяло отменено, а предявените от ищеца искове – отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец „Национална спортна база“ ЕАД, чрез юрк. Х., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Исковете били основателни и доказани, СРС обсъдил в цялост доказателствата и основал решението си на установените по безспорен начин факти по делото. Съжденията в жалбата били неправилни и необосновани и в значителна степен – ирелевантни. Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за 2 валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Страните не спорят и от представените по делото договор № 18-7461/01.10.2018г., № 19-1429-1/14.10.2019г. и № 19-720-1/05.11.2019г. се установява, че за времето съответно от 29.10.2018г. до 01.03.2019г., от 14.10.2019г. до 22.10.2019г. и от 29.10.2019г. до 01.03.2020г., същите били обвързани от последователно сключени договори за наем, по силата на които ищецът „Национална спортна база“ ЕАД, като наемодател, се задължил да предостави на ответника Сдружение „Клуб по художествена гимнастика София спорт 2017“, наемател, за временно възмездно ползване следните помещения: тренировъчна зала, ведно с 4 бр. съблекални, част от многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“.

С процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г., страните се съгласили гореописаните помещения да бъдат предоставени за периода от 29.10.2019г. до 01.03.2020г., за времето от 09.00 часа до 19.00 часа от понеделник до петък, с два часа обедна почивка, и от 09.00 часа до 14.00 часа в събота, срещу заплащане на наемна цена в размер на 65 лева без ДДС, съответно – 78 лева с ДДС на действително ползван час, за което страните подписват протокол – чл. 2, ал. 1 от договора. Страните се съгласили, че така уговореният наем включва и някои разходи, свързани с ползването на вещта, упоменати в чл. 2, ал. 2 от договора, а за всеки допълнителен час ползване, извън договорените, се дължи наемна цена от 65 лева на час без ДДС. За задълженията за наем ищецът се задължил да издава фактури – чл. 16, ал. 1. Задължил се още да предаде на ответника ползването на посочените в договора обекти с приемопредавателен протокол и в пълна изправност – ел.захранване, водопроводна, канализационна, осветителна, отоплителна, вентилационна и климатична инсталация, както и да осигури на ответника спокойно и безпрепятствено ползване на наетите обекти (ал. 2 и ал. 3 на същия текст).

По делото е представена издадена от ищеца „Национална спортна база“ ЕАД фактура № 0010037850/13.12.2019г. по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. за ползване от ответника на тренировъчната зала на многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ за периода от 05.11.2019г. до 28.11.2019г. за 111 часа на стойност 8 658 лева с ДДС, с посочен падеж на задължението – 18.12.2019г.

Посочените във фактурата 111 часа ползване на обектите подробно са индивидуализирани по дни в двустранно съставен от страните по реда на чл. 2, ал. 2 от 3 договора протокол, находящ се на л. 23 от преписката на делото на СРС. Макар и в заглавната част на двустранно подписания протокол да е посочен номер и дата на сключен между страните наемен договор за ползване на същата зала за предходен период, а именно договор № 18-746-1/01.10.2018г., съдържанието на протокола напълно кореспондира с ползваните 111 часа по издадената по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. от ищеца фактура № 0010037850/13.12.2019г., като детайлно е посочено за всеки ден от периода от 05.11.2019г. до 28.11.2019г. колко часа са ползвани помещенията от ответника. Същият протокол, чието авторство не е оспорено от страните, е подписан от законния представител на ответното сдружение – К.Ш.. Този подписан от законния представител на ответника документ се ползва с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че обектите на наемния договор били надлежно предадени и необезпокоявано ответникът ползвал същите на посочените дати и в посочения брой часове изхождат именно от ответника.

Ето защо възраженията в противен смисъл, изложени в жалбата, въззивният съд намира за напълно неоснователни.

По делото е представена издадена от ищеца „Национална спортна база“ ЕАД фактура № 0010038116/17.01.2020г. по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. за ползване от ответника на тренировъчната зала на многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ за периода от 02.12.2019г. до 24.12.2019г. за 99 часа на стойност 7 722 лева с ДДС, с посочен падеж на задължението – 22.01.2020г.

Посочените във фактурата 99 часа ползване на обектите подробно са индивидуализирани по дни в двустранно съставен от страните по реда на чл. 2, ал. 2 от договора протокол, находящ се на л. 25 от преписката на делото на СРС. Макар и в заглавната част на двустранно подписания протокол да е посочен номер и дата на сключен между страните наемен договор за ползване на същата зала за предходен период, а именно договор № 19-1429-1/14.10.2019г., съдържанието на протокола напълно кореспондира с ползваните 99 часа по издадената по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. от ищеца фактура № 0010038116/17.01.2020г., като детайлно е посочено за всеки ден от периода от 02.12.2019г. до 24.12.2019г. колко часа са ползвани помещенията от ответника. Същият протокол, чието авторство не е оспорено от страните, е подписан от законния представител на ответното сдружение – К.Ш..

По делото е представена издадена от ищеца „Национална спортна база“ ЕАД фактура № 0010038313/17.02.2020г. по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. за ползване от ответника на тренировъчната зала на многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ за периода от 03.01.2020г. до 31.01.2020г. за 126 часа на стойност 9 828 лева с ДДС, с посочен падеж на задължението – 24.02.2020г.

Посочените във фактурата 126 часа ползване на обектите подробно са индивидуализирани по дни в двустранно съставен от страните по реда на чл. 2, ал. 2 от договора протокол, находящ се на л. 27 от преписката на делото на СРС. Макар и в 4 заглавната част на двустранно подписания протокол да е посочен номер и дата на сключен между страните наемен договор за ползване на същата зала за предходен период, а именно договор № 19-1429-1/14.10.2019г., съдържанието на протокола напълно кореспондира с ползваните 126 часа по издадената по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. от ищеца фактура № 0010038313/17.02.2020г., като детайлно е посочено за всеки ден от периода от 03.01.2020г. до 31.01.2020г. колко часа са ползвани помещенията от ответника. Същият протокол, чието авторство не е оспорено от страните, е подписан от законния представител на ответното сдружение – К.Ш..

По делото е представена издадена от ищеца „Национална спортна база“ ЕАД фактура № 0010038812/23.04.2020г. по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. за ползване от ответника на тренировъчната зала на многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ за периода от 03.02.2020г. до 29.02.2020г. за 76 часа на стойност 5 928 лева с ДДС, с посочен падеж на задължението – 30.04.2020г.

Посочените във фактурата 76 часа ползване на обектите подробно са индивидуализирани по дни в двустранно съставен от страните по реда на чл. 2, ал. 2 от договора протокол, находящ се на л. 29 от преписката на делото на СРС. Макар и в заглавната част на двустранно подписания протокол да е посочен номер и дата на сключен между страните наемен договор за ползване на същата зала за предходен период, а именно договор № 19-1429-1/14.10.2019г., съдържанието на протокола напълно кореспондира с ползваните 76 часа по издадената по процесния договор № 19-720-1/05.11.2019г. от ищеца фактура № 0010038812/23.04.2020г., като детайлно е посочено за всеки ден от периода от 03.02.2020г. до 29.02.2020г. колко часа са ползвани помещенията от ответника. Същият протокол, чието авторство не е оспорено от страните, е подписан от законния представител на ответното сдружение – К.Ш..