Решение № 635 от 02.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Монтана, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102035 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД.

В условията на евентуалност, в случай, че договора е действителен, да се обяви разпоредбата от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност, да се обяви разпоредбата на договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР%, като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищцата, Ц. Б. Д., ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.Монтана, обл. Монтана, ЖК ,,Младост“ 23, вх. В, ет. 6, ап. 56, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Х., вписан в САК, е предявила иск СРЕЩУ „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София 1408, р-н Триадица, ЖК "Иван Вазов" ул. Балша № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Иванов Николчев.

В исковата си молба твърди, че на 31.10.2024 г. между Ц. Б. Д. и ,,Изи Финанс“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 514259 (наричан по-долу ,,Договора“) за сумата от 1 000.00 лв., но тъй като Ищцата не разполага с екземпляр от него, са направили искане в т. ІV от настоящата искова молба същият да бъде предоставен от ответното дружество. Ц. Б. Д., като заемател е заплатила сумата от 1 215 лв.

В процесния случай - смятат, е налице потребителски спор. Между 1

"Изи Финанс" ЕООД като заемодател и Ищеца като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Всичко това обуславя извода, че - освен изложените в настоящата молба доводи за нищожност на процесния договор за паричен заем, съдът следва служебно - съгласно новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители.

На първо място, нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно предвидената неустойка в чл. З, ал. 2 от договора, сключен от потребителя с "Изи Финанс" ЕООД, което следва да бъде включена в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

По силата на горепосочената допълнителна разпоредба "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално – застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е 2 разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

С оглед изложеното намират, че Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т.10, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК, която предвижда, че в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място приложената по договорите възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. Договорената лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което прави клаузата, уговаряща размер й нищожна. В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.

По-нататък, договорът е недействителен и на друго основание, а именно-липсва информация за начина, по който се прилага лихвения процент.

3

Не е ясно при какви условия се прилага договореният лихвен процент - на база целия размер на отпуснатата сума или на база остатъчната главница по кредита. Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между ,,Изи Финанс“ ЕООД и доверителката ни се явява недействително на основание чл.

22 ЗПК и като такова не може да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

Уговорената в договора за паричен заем неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска, вземането за неустойка е следва да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, сумата в размер на 215. 58 лв. се явява недължимо платена и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Моли съда да постанови решение, с което се обяви Договор за потребителски кредит № 514259, сключен между Ц. Б. Д. и ,,Изи Финанс“ ЕООД за недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност, в случай, че договора е действителен, да се обяви разпоредбата от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

4

Отново при условията на евентуалност, да се обяви разпоредбата на договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР%, като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК да се осъди ,,Изи Финанс“ ЕООД да заплати на Ц. Б. Д., сумата в размер на 215.58 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 514259 , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното и изплащане.

Да и се присъдят сторените съдебни разноски.

Ответникът, “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ...., с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Иванов Николчев – управител чрез юрк. А. Г., в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.

І. По редовност:

Подадената искова молба е редовна, поради следното: