Решение № 139 от 08.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. ЧавдА. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501214 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 949/04.05.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 660/2023г. С това решение съдът приема за установено по отношение на Н. К. С., ЕГН: ********** от ****, И. М. С., ЕГН: ********** от ***** и Д.

Х., ЕГН: ********** от ****, че Д. Г. Ш., ЕГН: ********** от *****, А. Г. Ш., ЕГН:

******** от ****** и Б. Г. Ш., ЕГН: ********** от ***** са собственици на терен с площ от 101 кв.м., заключен между точки А, Б, В, Г и Д на комбинираната скица на вещото лице Д.

С., приложена на стр.182 по делото, преподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, които 101 кв.м. представляват част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, собственост на Д. Г., Ш., ЕГН: **********, А. Г. Ш., ЕГН: ********** и Б. Г. Ш., ЕГН: **********, но поради грешка неправилно са включени като част от съседния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, собственост на Н. К. С., ЕГН: **********, И. М. С., ЕГН: ********** и Д. Х., ЕГН:

**********. С решението, съдът осъжда Н. К. С., ЕГН: **********, И. М. С., ЕГН:

********** и Д. Х., ЕГН: ********** да заплатят на Д. Г., Ш., ЕГН: **********, А. Г. Ш., ЕГН: ********** и Б. Г. Ш., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 2 105 лева.

Подадена е въззивна жалба от Н. К. С., ЕГН: **********, И. М. С., ЕГН: ********** и Д. Х., ЕГН: ********** чрез адвокат Мима ИвА. от БАК против решение № 949/04.05.2023г. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимите материално-правните норми, на процесуалните правила и е необосновано. Жалбоподателите подчертават, че районният съд е възприел безкритично тезата на ищците, не е обсъдил представените доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Въззивните страни анализират основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза и твърдят, че по делото няма доказателства 1 планът от 1978г. да е приложен. Те подчертават, че действащият кадастрален и регулационен на гр. Бургас, одобрен с протокол № 6/19.02.2004г. на ОС – Бургас е изработен върху кадастралната основа на плана от 1993г. и е приложен. Жалбоподателите твърдят, че районният съд не е обсъдил техните доводи, възражения и твърдения, в резултат на което е формирал необосновани заключения, които не почиват на закона и на доказателствата по делото. Оспорващите анализират фактическия състав на чл.54, ал.2 от ЗКИР, обсъждат показанията на свидетелите и заключават, че материалната норма е приложена неправилно. Според тях, в случая е доказано само прилагането на плана от 1962г., но не и на този от 1978г. и правилно парцелните граници на плана от 1962г. са приети за имотни граници с плана от 2004г., както и правилно са били отразени в кадастралния план от 1993г., станал основа за плана от 2004г. От анализа на доказателствата, жалбоподателите правят извод, че планът от 2004г. не съдържа грешка и отразява вярно имотната граница между двата имота, поради което границата е отразена правилно в кадастралната карта от 2019г. Н. К. С., И. М. С. и Д. Х. искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззивните страни се представляват в съдебно заседание от адвокат ИвА. от БАК, която поддържа възраженията за неправилно решение, въведени в жалбата и пледира за отмяна на решението със следващото от това отхвърляне на иска. Адвокат ИвА. претендира съдебни разноски и представя писмени бележки.

Въззиваемите страни – Д. Г., Ш., А. Г. Ш. и Б. Г. Ш. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Ответниците подчертават, че въззивниците – ищци не са посочили конкретно придобивно основание за спорната част от имота, освен документите, установяващи покупко-продажба, давност и наследяване. Според въззиваемите страни, изводът на районния съд, че при действието на РП от 1978г. праводателите на страните са станали индивидуални собственици на образуваните от съсобствения им до този момент недвижим имот два поземлени имота, е правилен.

Ответниците оспорват оплакването на въззивните страни, че не е доказано към кой момент и в какъв период праводателите им са упражнявали самостоятелна фактическа власт върху отделен имот. Те искат от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение.

Въззиваемите страни се представляват в процеса от адвокат Овагемова от БАК, която поддържа основанията за потвърждаване на съдебното решение, изложени в отговора на жалбата. Адвокат Овагемова пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 100, том IV, дело № 1421/29.05.1969г., издаден от нотариус при Бургаския народен съд, З.П.З. е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит по давност и наследство: празно дворно място, находящо се в чертите на минно селище Черно море, Община Бургас, представляващо имот № 783 с площ от 925 кв. м. по скица и 1 000 кв. м. по декларация при граници: дере – път, Х.З., Н.П. и общинско място.

На 14.10.1969г. З.З продава на М.Г.Ш. 462,50 кв.м. от дворното място (нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 56, том VII, дело № 2226/1969г., съставен от нотариус при БНС). На същата дата, Зафиров продава на Г.Т.Г. останалите 462,50 кв.м. от дворното място (нотариален акт № 57, том VII, дело № 2227/1969г., съставен от нотариус при БНС).

С нотариален акт № 97а, том VI, дело № 1956/1976г., съставен от нотариус при БНС, М.Г.Ш. и Г.Т.Г. са признати за собственици по регулация на следните недвижими имоти:

145 кв. м. празно дворно място в минно селище Черно море при съседи: общински път, пл.№ 2

783 и парцел ХХХII, което се взема от имот с пл.№ 784, собственост на Колю Христов Зафиров и се придава към парцел ХХХII и 35 кв. м. празно място в минно селище Черно море при съседи: улица, имот пл.№ 784 и парцел ХХХII, което се взема от път, собственост на ГНС – Бургас и се придава към парцел ХХХIII. Стойността на придаваемите части е платена.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 39, том I, дело № 127/16.01.1990г., Г.Т.Г. е признат за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел I – 731 в кв.9 по плана на с. Черно море, а именно: празно дворно място от 36 кв.м. при граници: север – улица, изток – имот с пл.№ 731 в кв.9 и запад – парцел ХХХII – 760 в кв.9. Имотът се придава по силата на дворищнорегулационния план на кв.9 в м. с. Черно море, утвърден със заповед № 245/16.06.1978г. на ОбНС – Бургас.

На 27.08.1993г. Г.Т.Г. и М.Г.Г. продават на М.И.С. и Н. К. С. незастроено дворно място, находящо се в землището на м. с. Черно море с площ от 498,50 кв. м., съставляващо парцел пл.№ I-731 в кв.9 по плана на минното селище при граници: улица, улица, парцел II732 и парцел ХХХII-760 в кв.9 С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 62, том III, рег.№ 3552, дело № 404/17.10.2019г., съставен от нотариус с рег.№ 133 в РНК, М.И.С. и Н. К. С. са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: 681/752 кв.м. идеални части от УПИ I-1288 в кв.93 по плана на кв. „Рудник – Черно море“, гр.Бургас с административен адрес: *** при граници: изток, север и запад – улична регулация, юг – УПИ ХХХIV-1321 и УПИ II-1289. Останалата част от 71/752 кв.м. идеални части са собственост на Община Бургас.

М.Г.А. умира на 30.11.2020г. и оставя за наследници синовете си А. Г. Ш., Д. Г. Ш. и Б. Г. Ш.. Съпругът й Г.Д.Ш. е починал преди това – на 04.01.2001г.

М.И.С. умира на 17.11.2019г. и оставя за наследници: Н. К. С.– съпруга, И. М. С. – син и Д. Х. – дъщеря.

На 13.07.2020г. Д. Г. Ш. в качеството си на пълномощник на М.А., подава заявление до СГКК – гр.Бургас за нанасяне на промени в кадастралната карта, изразяващи се в преместване на имотната граница между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, така че площта на ПИ с идентификатор *** се увеличава със 105 кв.м., а площта на ПИ с идентификатор *** се намалява със същите 105 кв.м. Със заповед № 18-11646/27.11.2020г., началникът на СГКК – Бургас одобрява изменение на кадастралната карта, състоящо се в промяна на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Заповедта е съобщена на заинтересованите страни и обжалвана от ответниците Н. С., И. С. и Д. Х.. С решение № 1943/07.12.2021г., постановено по адм. дело № 190/2021г., Административен съд – Бургас отменя заповедта като приема, че констатираната непълнота и грешка в кадастралната карта са резултат от спор за материално право, който трябва да бъде разрешен по съдебен ред.

На 01.02.2022г. Д. Г. Ш., А. Г. Ш. и Б. Г. Ш. предявяват иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, вр. чл.124, ал.1, предл. последно от ГПК против Н. К. С., И. М. С. и Д. Х..

Ищците твърдят, че към датата, на която ответниците са признати за собственици на 681/752 кв.м. идеални части от УПИ I-1288 в кв.93 по плана на кв. „Рудник – Черно море“ е действал регулационен план на квартала, одобрен при действието на Закона за устройство на територията с решение № 6/19.02.2004г. на Общински съвет – Бургас. Имотът на ответниците с идентификатор *** е отразен в кадастралната карта по регулационните граници, очертани с ПУП от 2004г.

Ищците твърдят, че пред 1969г. М.А. и Г.Г. са станали собственици в равни идеални части на имот с пл.№ 783, за който е отреден един парцел – ХХХI-783 в кв.16 по плана на минното селище, одобрен със заповед № 1091/25.07.1962г. С последващо изменение на ПУП, одобрено със заповед № 333/25.05.1975г., за имота на ищците (с пл.№ 783) са отредени 3 два парцела – парцел ХХХIII от север и парцел ХХХI-783 от юг. Впоследствие, А. и Г. придобиват общо 180 кв.м. по регулация, придадени към съсобствения им парцел ХХХIII в кв.16. Със заповед № 245/16.06.1978г. е одобрен нов регулационен план на селището, по силата на който парцели ХХХIII и ХХХI в кв.16 стават съответно парцел I-731 и парцел II732 в кв.9. Без да извършват делба помежду си, А. и Г. установяват фактическа власт върху парцел II-732 и парцел I-731 и ги владеят до 1990г. с намерение за своене по имотните граници, отразени в кадастралната основа, въз основа на която е одобрен ПУП от 1978г.

Според ищците, имотната граница между парцел II-732 и парцел I-731 съвпада с вътрешната регулационна линия. С ПУП от 2004г. за имота на А. - парцел II – 732 в кв.9 е отреден УПИ II-1289 в кв.93, а за имота на ответниците – УПИ I – 1288 в кв.93. С този план е изместена вътрешната регулационна граница между двете УПИ, така че 105 кв. м. от площта на УПИ II-1289 в кв.93 са придадени към УПИ I – 1288 в кв.93 без основание. Ищците подчертават, че подробният устройствен план от 2004г. няма вещно-прехвърлително действие и регулационните граници на УПИ II-1289 в кв.93 не съвпадат с имотните граници. Поради това, ищците искат от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на реално определена част от поземлен имот с площ от 105 кв.м. и че кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-875/13.12.2019г. на изпълнителния директор на АГКК съдържа грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реално определена част като част от ПИ с идентификатор ***, собственост на ответните страни.

Ответните страни представят писмен отговор, в който оспорват твърденията на ищците и изразяват становище за неоснователност на иска. Ответниците заявяват, че границите на реално определената част от 105 кв. м. са определени по заповед № 1811646/27.11.2020г., издадена от началника на СГКК – гр. Бургас, което е недопустимо, тъй като тази заповед е отменена. Те твърдят, че правото им на собственост върху спорната част от имота е установено от представените по делото нотариален акт № 57, том VII, дело № 2227/1969г., съставен от нотариус при БНС, нотариален акт № 97а, том VI, дело № 1956/1976г., съставен от нотариус при БНС и нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение № 62, том III, рег.№ 3552, дело № 404/17.10.2019г., съставен от нотариус с рег.№ 133 в РНК. В допълнение, ответниците посочват, че през 1998г. към техния имот са придадени 100 кв.м. по регулация, за които не е съставен нотариален акт. Ответните страни оспорват твърдението, че е налице грешка в кадастралната карта и заявяват, че площта на притежавания от тях недвижим имот към 2019г. се формира по следния начин: 462,50 кв.м. с покупката от 1969г.; 90 кв.м. – придобити по регулация през 1976г.; 36 кв.м. – придобити по регулация през 1990г. и 100 кв.м. – придобити по регулация през 1998г. Сборът от тези площи, ведно със 71 кв.м. – общинска собственост се равнява на площта на целия имот с идентификатор *** от 752 кв.м. Извън тези факти, ответниците въвеждат твърдение, че са придобили спорните 105 кв.м. идеални части по давност и оспорват възражението на ищците, че законът забранява това. Ответниците искат от съда да отхвърли иска.