Решение № 48 от 28.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000083 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260021/ 15.10.2024 г., изменено в частта за разноските с Определение № 260034/ 22.01.2025 г., постановено по т.д. № 279/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено, по претенцията на „М лизинг“ ЕАД, ЕИК 131306380, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1407, район Лозенец, ж.к. „Хладилника“, бул. „Черни връх“ № 53, представлявано от Кирил Валентинов Георгиев, против „Еврокапитал България“ ЕАД (н), ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, че ответното дружество дължи предаване на ищцовото на недвижим имот, предоставен по Договор за лизинг № 004572-001/ 24.03.2008 г., а именно: поземлен имот с идентификатор № * съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: гр. В., с площ от 468 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ *, ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № *.3, съгласно кадастралната карта и кадастралните 1 регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/ 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. В., с площ от 409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова сграда, със стар идентификатор № *.1., а съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* г. по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Районен съд - Варна, вписан в СВ – Варна с вх. рег. № * г., акт № 3, том *, дело № * г. урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. В., при граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2.

Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3 кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и всички подобрения и приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени Заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.10.2017 г. и допълнителна Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.01.2018 г. по частно гражданско дело № 7155/ 2017 г. по описа на Районен съд – Бургас.

2

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров, Асен Василев Ягодин, Ангел Антонов Матеев – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, като правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК 204987121 – трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Еврокапитал - България“ ЕАД (н), представлявано от синдика Десислава Николова, в която същото се обжалва като нищожно, недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Претендира се обезсилването му, с връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или, при отхвърляне на това искане, отмяната му, с постановяване на нов съдебен акт по същество, с който претенцията бъде отхвърлена.

Изтъква се, че решението е постановено от незаконен състав, по съображения, че е произнесено от същия състав, който е постановил решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н). При позоваване на съдебна практика, се сочи, че по отношение на настоящото производство по чл.422 ГПК са в сила правилата на чл.694, ал.6 ТЗ и то е следвало да бъде разгледано от друг състав на съда, различен от този, разглеждащ производството по несъстоятелност.

Излагат се доводи за наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съответна недопустимост на обжалвания съдебен акт, с аргументи, че след възобновяване на спряното производство по делото не е бил конституиран като самостоятелна страна синдикът на несъстоятелното дружество, а вместо това същият незаконосъобразно е заменил длъжника, който е следвало да участва в исковото производство чрез органните си представители, независимо че техните правомощия са прекратени.

По отношение правилността на решението, се сочи, че по делото безспорно е било доказано, че вноските по процесния договор за лизинг № 004572 – 001/ 24.03.2008 г. за периода от 1.09.2016 г. до 1.08.2017 г. са 3 заплатени, поради което не са били налице условията за издаване на Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.10.2017 г., Допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.01.2018 г. и Изпълнителен лист от 30.01.2018 г. Инвокират се оплаквания, че съдът неоснователно е ценил основното заключение по съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ) по отношение неизпълнението.

Развити са аргументи, че въпреки осигуряване на нужните суми за погасяване на задълженията по процесния договор за лизинг на всяка падежна дата, лизингодателят незаконосъобразно по своя преценка ги е използвал за погасяване на задълженията по Договор за лизинг № 004572 – 002/ 25.06.2008 г., като според вещото лице – т.3 от допълнителното заключение, при отчитане на представените по делото платежни нареждания, се установява, че сумите са били достатъчни да покрият задълженията на дружеството – въззивник до 1.10.2017 г.

Заявява се, че до 1.01.2014 г. въззивникът не е изпадал в просрочие, а след сключване на Анекс № 2 на 27.12.2013 г. лизингодателят преднамерено и неправомерно е разполагал със сумите по сметката на въззивника, като същите не са разнасяни за погасяване на задълженията по процесния договор и умишлено е създаден предсрочно изискуем дълг, въз основа на който са били издадени процесните изпълнителни основания. Оспорва се изводът на съда от първа инстанция, че въззивникът е бил в забава и е било налице основание за прекратяване на договора за лизинг.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „М лизинг“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, двете дружества с адрес за връчване: гр. София, ул. „Позитано“ № 7, ет.2, офис 5-6 - адв. С. Р.. В него се изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за валидност, допустимост и правилност на обжалваното с нея решение. Претендира се потвърждаването му.

Твърди се, че съдията – докладчик, постановил обжалваното решение, не е бил едновременно и докладчик по делото за несъстоятелност на „Еврокапитал – България“ ЕАД през целия период, през който т.д. № 279/ 2018 г. на Окръжен съд Бургас е било на негов доклад, включително към датата на постановяване на обжалваното решение и на администриране на 4 въззивната преписка.

Обосновава се неприложимост на разпоредбата на чл.694, ал.6 ТЗ и липса на идентичност между процесния иск и иска по чл.694 ТЗ. Сочи се, че в конкретния случай предметът на иска не е установяване на парично вземане, а на вземане за връщане на вещ, собственост на „М Лизинг“ ЕАД.

Оспорват се наведените във въззивната жалба оплаквания за наличие на процесуални нарушения. Изразява се позиция, че доколкото искът, по който е образувано настоящото производство, не попада в изключенията по чл.635, ал.3 ТЗ, правилно след възобновяване на делото „Еврокапитал България“ ЕАД се е представлявало от синдика.

Поддържа се, че от събраните по делото доказателства и приетите заключения от ССЕ и допълнителни ССЕ, безспорно е установена забава за плащане на суми по процесния договор за лизинг от страна на „Еврокапитал – България“ ЕАД (н), даващи основание за разваляне на същия от страна на лизингодателя, като, считано от 29.08.2017 г., след отправяне на нотариална покана, връчена на длъжника на 21.08.2017 г. и изтичане на дадения в нея седмодневен срок за изпълнение, договорът е развален.

Като неоснователно се оспорва възражението във въззивната жалба, че част от плащанията, извършени от лизингополучателя, са били неправилно осчетоводени от лизингодателя по друг договор за лизинг, с позоваване на разпоредбите на чл.10 от Анекс № 2 от 27.12.2013 г. и чл.5.7. от ОУ на договора за лизинг, като се изтъква, че дори и тези суми да биха били взети предвид, то отново би останал неиздължен остатък, обосноваващ развалянето на договора.

Сочи се също, че крайният срок за плащане на всички суми по договора за лизинг, ако не беше развален, е 13.04.2023 г., т.е. настъпил е в хода на производството по делото, като до тази дата длъжникът е следвало да плати пълния размер на главницата от 3 157 002,40 евро, както и дължимите лихви и такси, като дори и при вземане предвид всички плащания, за които въззивникът е представил доказателства, независимо от посоченото в тях основание, на стойност 6 315 828,09 лв., и при изчисляване на договорната лихва в по- нисък размер, пак би останал неиздължен остатък от дълга.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на 5 изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Без основание се поддържа във въззивната жалба, че постановеният от първата инстанция съдебен акт е нищожен, като произнесен от незаконен състав, тъй като съдията – докладчик е бил докладчик и по делото за откриване на производството по несъстоятелност на „Еврокапитал –

България“ ЕАД (н), и по съображения за аналогия на настоящото производство, с правно основание чл.422 ГПК, с производството по чл.694, ал.1 ТЗ. Настоящото производство е образувано по установителен иск за признаване съществуване правото на връщане на ищеца на предаден по договор за лизинг имот. Съдът не е бил сезиран с иск за установяване съществуването на парично вземане, по отношение на който е относима цитираната от въззивника съдебна практика, приравняваща правния режим на установителните искове по чл.422 ГПК и чл.694, ал.1 ТЗ. Идеята зад това процесуално разрешение е да не се допуска един и същи състав да се произнася в две самостоятелни производства по въпроса относно дължимостта на търсени в несъстоятелността за удовлетворяване вземания.