Решение № 1224 от 16.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Горна Оряховица, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100798 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът „ЗК Лев инс“ АД твърди, че на 09.08.2019 г. около 13:00 часа в ответникът Д. Д. В. управлявал лек автомобил *** по първокласен път 5, км.104+100 след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, и в резултат на навлизане в насрещното платно за движение, причинил пътнотранспортно произшествие с лек автомобил ***. Твърди, че пътуващата на предната седалка на лек автомобил „Мицубиши Спейс стар“, *** М. П. М. получила травма на главата с мозъчно сътресение, посттравматично стресово разстройство, повърхностна травма на гърдите, контузия на корема с подкожни кръвнонасядания. Ищецът твърди, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил *** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, обективиран в Застрахователна полица № BG/22/118002797325 с период на застрахователно покритие от 28.09.2018 г. до 27.09.2019 г. Твърди, че М. П. М. предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която й било определено такова в размер 3000 лв. Тя предявила претенцията си по съдебен ред, тъй като останала недоволна от този размер на обезщетението. На 09.11.2020 г. било сключено споразумение, по силата на което ищецът на 1

30.11.2020 г. й заплатил обезщетение в размер 5660 лв. Ответникът Д. Д. В. оспорва М. П. М. да е претърпяла посттравматично стресово разстройство, мозъчно сътресение и загуба на съзнание. Признава, че ищецът е заплатил на М. П. М. застрахователно обезщетение в размер 5660 лв., но счита, че размерът му е несъответен на критерия за справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на: 09.08.2019 г., около 13.00 часа, на път ПП I-5 км 104+100 водачът Д. Д. В. на л. а. с рег. № ***, движейки се в посока към гр. Русе, се блъска на изхода на първи тунел, навлизайки в насрещното платно, в насрещно движещия се л. а. ***, в който на предната пътническа седалка се е намирала М. П. М.. В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалата е причинена лека телесна повреда. След установяване на това обстоятелство прокурор при РП-Велико Търново с постановление от 04.03.2020 г. е прекратил частично образуваното наказателно производство по ДП № ЗМ-693/2019 г. по описа на РУ Велико Търново, пр. пр. №1950/2019 г. по описа на РП-В. Търново, в частта му за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК водено срещу ответника Д. В., и е продължил да води наказателното производство за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, т.к. към момента на ПТП-то е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – амефетамин и метаамфетамин, което е установено с техническо средство „Drager DrugTest 2

5000”.

За така извършеното Д.ие при правна квалификация 343б, ал. 3 НК не се събраха доказателства дали е завършило и дали ответникът е признат за виновен в управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но това обстоятелство не беше и оспорено от ответника, поради което съдът намира, че е доказано.

За репариране на претърпените вреди от процесното ПТП е образувано гр. д. № 1371/2020 г. на ВТРС по искова молба, предявена от М. П. М. против ЗК "Лев Инс" АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, което е видно от представеното от ищеца Споразумение № 866/09.11.2020 г.(стр.13). Производството по гражданското делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от исковете, което не е било оспорено от ответника.

Със Споразумение № 866/09.11.2020 г., сключено между ЗК "Лев Инс" АД и М. П. М., във връзка с образуваното гр. д. № 1371/2020 г. по описа на ВТРС и с оглед получените телесни увреждания ЗК "Лев Инс" АД се задължило за сума в размер на 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 660 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса, разноски по образуваното гражданско дело. Сумата от 5660 лв. е платена на 30.11.2020 г.

От разпита на свидетелката М. М. се установява, че през 2019 г. е участвала в ПТП, като причина за настъпването му била, че управляваният от ответника автомобил навлязъл в платното за движение определено за управлявания от съпруга й автомобил. С цел да избегне удара съпругът й отбил леко, но въпреки това ПТП-то между двата автомобила настъпило.

Посочва, че след ПТП-то имала болки в корема, гърдите, дясната ръка, загубила съзнание за няколко часа. Болките според М. продължили доста време. След това изпитвала страх да минава през тунелите в близост до които се случило ПТП-то. Получила страхова невроза, заради която посетила психиатър. Провела трерапии за около 2-3 месеца. М. не помни размера на обещетението - дали е била сумата 3000 лв. или 5600 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, което съда кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че вследствие на настъпване на процесното ПТП на М. М. са 3 причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма, травма на други абдуминални органи без открита рана в корема; травма на междуребрени кръвоносни съдове, изразващи се в наличие на хематом в дясна гръдна половина; в илиоцекалната област на корема вдясно се установили 2 хематома на коремната стена между 2 и 3 см; наличие на дифузна травма на гръдния кош и корема без обективни данни за патологични промени при направените кличнични изследвания; постравматично стресово разстройство; кръвонасядане по предната частна гръдния кош и предната стена на корема. Вещото лице заключава, че описаните травматични увреждания може да са получени по описания по време, място и начин, съобщени от пострадалата и установени в настоящото съдебно производство. Посочва, че на пострадалата било причинено разстройство на здравето, изразяващо се в болка и страдания, и затруднения в движението на снагата за срок между 30-45 дни, а болките са отшумели постепенно между 45-60 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, причинило вредите, когато то е извършило нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявало моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказало да се подложи, или виновно се е отклонило от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и изплащане на обезщетение на пострадалия от страна на застрахователя, което е основание застрахователят, встъпил в правата на увреденото лице, да търси от ответника възстановяване на платените застрахователни обезщетения. По този въпрос пред настояща инстанция между страните няма спор.

Спорен между страните е размерът на присъденото неимуществено обезщетение, като се иска съдът, който разглежда иска на застрахователя срещу делинквента, да изследва отново предпоставките за ангажиране на отговорността му, с оглед размер на вредата. Съдът приема, че като предвижда, че в определени в закона случаи застрахователят може да търси 4

"всичко платено" от причинителя на вредата, вкл. платените от него на увреденото лице лихви и разноски, разпоредбата на чл. 500 КЗ регламентира лимитът, до който може да бъде ангажирана отговорността на делинквента, без да изисква непременно съвпадане между платеното от застрахователя и дължимото от виновния водач. В тези случаи меродавна е не платената, а действителната стойност на вредата. Поради това тя трябва да бъде установена отново, в последващия процес с участието на делинквента, след като застрахователят е пропуснал да го привлече като трето лице помагач и да предяви обратен иск срещу него в делото, заведено срещу самия него от пострадалия. Обемът на правото на изплатилия застрахователно обезщетение застраховател по регреса срещу делинквента се простира до размер на платеното от него /заедно с разноските и лихвите/, т. е. това е крайният предел, който не може да бъде надхвърлен. Поради това, длъжникът може да противопостави възражения, че вредата е в по-малък, различен от заплатения от застрахователя размер, както и че отговорността му следва да бъде ограничена и съответно дължимата сума редуцирана. По изложените съображения в правилно приложение на процесуалния закон, както и на материалноправната разпоредба на чл. 500 КЗ, съдът намира, че възражението на ответника Д. Д. В., относно размера на вредата следва да се подложи на самостоятелна преценка, както чрез изслушване на СМЕ, така и чрез изследване на причинената при ПТП-то телесна повреда на пострадалата М..

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която, както това е разяснено с ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г., не е абстрактно понятие, а е свързано винаги с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са възрастта на пострадалия, характера на увреждането, начина на настъпването му, причинените от него морални страдания и др. Тези критерии, примерно изброени в посоченото Постановление на Пленума на ВС, са доразвити в многобройната практика на ВКС, според която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат преценени още редица обстоятелства, сред които и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

Обективно е установено в делото, че към момента на ПТП пострадалата 5 е била на 43 години, като е претърпяла травми, изразяващи се: в мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма, травма на други абдуминални органи без открита рана в корема; травма на междуребрени кръвоносни съдове, изразващи се в наличие на хематом в дясна гръдна половина; в илиоцекалната област на корема вдясно се установили 2 хематома на коремната стена между 2 и 3 см; наличие на дифузна травма на гръдния кош и корема без обективни данни за патологични промени при направените кличнични изследвания; постравматично стресово разстройство; кръвонасядане по предната частна гръдния кош и предната стена на корема.

Вещото лице посочва, след като е съобразило комплексното лечение на М. в болнични и домашно-амбулаторни условия, че продължителността на възстановителния период, на болка и страдания, и затруднения в движението на снагата в срок между 30-45 дни, като болките са отшумели постепенно между 45-60 дни. През този период пострадалата е имала нужда от помощ в ежедневието и бита. След този период липсват остатъчни явления и М. е пълно възстановена, като се изключи страхът който изпитва, когато преминава в близост до мястото на реализиране на ПТП-то. Следва да се отчете и обстоятелството, че с оглед особеностите на пострадалата е възможно никога да не преодолее страховете си. Всичко изброено няма как да не е дало отражение в качеството на живот на пострадалата. При определяне по справедливост на дължимите вреди съдът съобрази и момента на настъпването на увреждането и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Обсъдените обстоятелства и преживения стрес от нея преди и след инцидента, обосновават извода на съда, че справедливото парично обезщетение за М. П.