Решение № 85 от 12.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500360 по описа за 2023 година

С Решение № 220/14.06.2019 год. по гр. д. № 790/2018 г. Русенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Б. Г. Н. от гр. Русе против Н.

Е. Б. от гр. Русе установителен иск за собственост, основан на давностно владение, върху сграда с ид. *** по КККР на гр. Русе, находяща се в гр. Русе, ул.“Пристанищна“ № 17.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца Б. Г. Н. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Моли съда да го отмени и да уважи предявения иск.

Не е постъпил отговор от ответника Н. Е. Б..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът Б. Г. Н. твърди, че е собственик на сграда с ид.

*** по КККР на гр. Русе в резултат на 10-годишно давностно владение.

Владението е непрекъснато и необезпокоявано от 05.06.1997 г., когато влязъл във владение по силата на предварителен договор от същата дата, до настоящия момент.

Уточнил, че намерението за своене е насочено към всички лица – физически и 1 юридически, които са били собственици на имота или имат претенции за собственост върху него. Държал имота заключен и не допускал други лица да го ползват или владеят. На 12.09.2018 г. чрез услугата „Телепоща“ на „Български пощи“ ЕАД получил известие от Н. Е. Б., в което твърди, че е собственик на сградата, тъй като я закупил през м. август 2008 г. и моли ищеца да я освободи. Ищецът моли съда да установи, че притежава правото на собственост върху имота.

Ответникът Н. Е. Б. не е подал отговор на исковата молба.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

На 05.06.1997 г. между Л. К. Б. като „продавач“ и Б. Г. Н. като „купувач“ е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, състоящ се от дворно място от 600 кв. м. с размери 50/12 м., заедно с построената в него сграда – дървена барака, състояща се от коридор, 2 бр. жилищни помещения с тухлена зидария, 3 бр. стопански помещения, с обща застроена площ 480 кв. м., който имот се намира на ул.“Пристанищна“ № 17, при граници: от север – празно дворно място, от изток – жп коловоз, от юг – яхт-клуб, от запад – кейова стена. Цената е 1 180 000 лв., платени в деня на подписване на договора. Съгласно т. 2 владението върху имота се предава на купувача от датата на сключване на договора.

Считано от 02.10.1997 г. обектът е присъединен към електропреносната система (Разрешение от 02.10.1997 г. от „НЕК“ ЕАД). Разрешението е дадено на Б. Г. Н., в качеството му на ЕТ „Боник“.

От Удостоверение от 20.01.2003 г. се установява, че за имота няма съставен акт за общинска собственост (същото е удостоверено и в Удостоверение от 17.04.2019 г. на Община Русе), но за терена има издаден Акт за публична държавна собственост № 2060/2002 г.

От заключението на техническата експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, се установява, че в кадастралния план на гр. Русе, одобрен със Заповед № 434/02.07.1985 г. сградата, описана в предварителния договор, е обозначена като паянтова сграда, представляваща правоъгълник с размери по графични данни 12,50/41 м. По-късно сградата е получила кадастрален номер 5182.

Според КККР на града, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изп. директор на АГКК, крайбрежната ивица е получила идентификатор на ПИ ***, а сградата е обозначена с ид. ***, има площ от 516 кв. м., предназначена е за складова база и е идентична със сграда с кадастрален номер 5182 по плана от 1985 г.

По делото са представени и приети като доказателства следните актове за държавна собственост:

С Акт № 3225/20.05.1966 г. са одържавени: 1/ водолазни помещения – 2 бр.; 2/ 2 склад № 6 – ремонтна работилница от 318 кв. м.; 3/ масивен склад за горива от 104 кв. м.; 4/ сграда - бивше румънско гише, портови надзор от 14 кв. м. и 5/ сграда, представляваща яхт-клуб на 2 етажа, с пристройка от 1 етаж към нея, общо от 110 кв. м. – масивни, построени през 1938 г. и 1963 г. В акта е посочено, че сградите се предоставят за ползване на Управление „Плавателен път“.

Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 2060/17.12.2002 г. е съставен за имот, представляващ крайбрежна ивица на р. Дунав – от км. 496 до км. 494, 420 и е предоставен на ИА „Пристанищна администрация“ (сега ИА „Пристанищна инфраструктура“) на осн. Заповед № РП-14-05/25.07.2002 г. на МТС. Съгласно тази заповед конкретно описани обекти, публична държавна собственост, се изваждат от активите на „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД и се предоставят на ИА „Пристанищна администрация“ към МТС, като за целта се изготвят счетоводни справки и се подписва протокол за предаване и приемане. В т. 1.2. от заповедта са описани обекти, намиращи се на Пристанище Русе – Запад – централен пътнически кей, представляващ терен с граници и съседи: от изток – оста на източния пешеходен мост срещу ул.“Омуртаг“, от запад – оградата на „Русенска корабостроителница“ АД, от север – р. Дунав, от юг – железопътен коловоз, както и пристанищните съоръжения, разположени върху терена.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната в настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, се установява, че имотът по т. 1.2. от Заповед № РП-14-05/25.07.2002 г. не е бил в активите на „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД и не е бил предаден на ИА „Пристанищна инфраструктура“. За да отговори на въпроса, вещото лице е изследвало данните в инвентарната книга на „Пристанищен комплекс – Русе“ ЕАД към 31.12.2001 г. за имотите, собственост на дружеството и Протокол от 12.08.2002 г. за предаване и приемане на обекти по чл. 107 ЗМПВВППРБ, който е съставен съгласно заповедта. Според тези документи, предадени са само имотите по т. 1.1. от заповедта, собственост на дружеството.

Част от имота, публична държавна собственост съгласно АПДС № 2060/17.12.2002 г. е обособен в ПИ с ид. *** с площ 11 799 кв. м., като сградата – яхт-клуб, описан в т. 5 на Акт № 3225/20.05.1966 г. е обозначен с ид.

*** и за имота е съставен АПДС № 4664/10.08.2009 г. В него сградата е описана като яхт-клуб – административна, масивна двуетажна сграда със застр. площ 161 кв. м., таван с площ 128 кв. м., мазе с площ 12 кв. м., построена 1938/1983 г.

С Акт № 5471/28.04.2014 г. за поправка АПДС № 4664/10.08.2009 г. е допълнен със сграда с ид. *** със застр. площ 516 кв. м., която също се предоставя на ДП „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС.

Допълването е станало въз основа на Писмо № 06-00-17-7/27.03.2014 г. от Мирослав Петров - директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ до Областния 3 управител на област Русе. В писмото е посочено, че се изпращат документи за съставяне на АПДС за сграда с ид. ***, която съответства на посочената в Акт № 3225/20.05.1966 г. сграда по т. 2: „склад № 6, представляващ ремонтна работилница от 318 кв. м.“

От писмо от 26.11.2019 г. на Окръжна прокуратура – Русе се установява, че е образувано ДП № 327/2013 г. срещу неизвестен извършител – за това, че в качеството си на длъжностно лице в Областна администрация – Русе нарушил служебните си задължения във връзка със съставяне и ползване на АПДС № 4464/2009 г. и Акт за поправка № 5471/2014 г., с цел да набави за ДП „Пристанищна инфраструктура“ облага – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК; срещу Мирослав Петров – за това, че в качеството си на длъжностно лице- директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ в кръга на службата си съставил официален документ - Писмо № 06-00-17-7/27.03.2014 г., в който удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван документът при съставяне на Акт за поправка № 5471/2014 г. – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и срещу Румен Попов – за това, че в качеството си на длъжностно лице- Началник на ТЗ „Пристанищна администрация“ и директор на ТП „Пристанище“ – Русе съзнателно се ползвал пред СГКК – Русе от официални документи с невярно съдържание за извършване на промени в кадастралните карти и регистри и за установяване собствеността върху имот – престъпление по чл. 316 НК.

Склад № 6, представляващ ремонтна работилница от 318 кв. м., посочен в Акт № 3225/20.05.1966 г., е бил предоставен за ползване на „Управление за поддържане и проучване плавателния път на р. Дунав“, впоследствие преобразувано в ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“. Намирал се е между склад за гориво от 104 кв. м. и съществуващата от изток ж. п. линия. Бил е ремонтна работилница и след построяването на новата корабна база на управлението през 1991 г., нуждата от него е отпаднала и през 2011 г. е съборен. Склад № 6 не се води като ДМА в баланса на ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“ и не фигурира в кадастралната карта и кадастралните регистри, видно от Справка от 08.12.2023 г. от Изпълнителния директор на ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“.

Процесната сграда с ид. *** представлява хладилна камера с дъсчена обвивка, строена в началото на 40-те години и е бивша собственост на германски поданици, предадена на СССР. Била е ползвана под наем от българско предприятие „Гевеко“ и по силата на спогодба със СССР е предадена на България (Писмо от 29.04.1949 г. на Министерство на индустрията). С ПМС № 20/19.07.1949 г. хладилниците, находящи се на пристанището в гр. Русе, са предадени на Държавно индустриално обединение „Консервна индустрия“ с терена, сградите и всички инсталации, конкретно – на ДИП „Дунавия“. Видно от описа от 05.01.1950 г., приетите активи са сграда № 1 с площ 462 кв. м., сграда № 2 с площ 517 кв. м. и застроено и 4 незастроено място 83х18 м. Според заключението на счетоводната експертиза, процесната сграда, описана като сграда № 2 с площ 517 кв. м. е включена в капитала на ДКК „Дунавия“, продължила дейността си като „Дунавия“ ЕООД, впоследствие „Дунавия“ ООД и „Дунавия“ АД. Няма данни сградата да е отписана като актив от капитала на дружествата.

При справка в търговския регистър по партидата на „Дунавия“ АД (в несъстоятелност) се установява, че „Дунавия“ ЕООД е вписано в търговския регистър с решение по ф. д. № 1/1991 г. по описа на РОС като правоприемник на прекратеното предприятие „Булгарплод“ – гр. Русе и поема всички активи и пасиви на ДФ „ДунавияРусе“.

Видно от отразеното в „забележки“ в АПДС № 4664/10.08.2009 г. и в Акт № 5471/28.04.2014 г., с Решение № 611/22.07.2016 г. на Министерски съвет сграда с ид.

*** е обявена от имот – публична държавна собственост, в имот – частна държавна собственост.

През 2004 г. ищецът Б. Г. Н. е предявил против Държавата отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), че имотът не е публична държавна собственост. По подадената искова молба е било образувано гр. д. № 1138/2004 г. по описа на РРС, в което Българската държава, представлявана от МРРБ, представляван от Областен управител - Русе е предявила насрещен иск по чл. 108 от ЗС за установяване собствеността на Държавата, придобита по приращение на осн. чл. 93 от ЗС. С влязло в сила решение Решение № 400/06.10.2005 г. на РОС по в. гр. д. № 681/2005 г. производството по предявения от Б. Г. Н. иск е прекратено поради недопустимост на иска, а насрещният иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен (Решение № 1492/07/26.11.2007 г. на ВКС по гр. д. № 576/2007 г.). За да отхвърли предявеният от Държавата иск по чл. 108 от ЗС, въззивният съд е приел за недоказано процесната сграда да се намира върху терен, изключен от обсега на действие на изключението по чл. 106, ал. 1 от ЗМПВВППРБ (в редакция към ДВ бр. 54/2007 г. (зоните за съхраняване на товари).

С Решение по гр. д. № 61/2010 г. на РРС, потвърдено с Решение № 668/28.12.2011 г. на РОС по в. гр. д. № 1153/2011 г., е отхвърлен предявения от Б. Г. Н. против Държавата отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че терен с обща площ 743 кв. м., върху който е построена сграда с ид. ***, който е част от ПИ с ид. ***, не е публична държавна собственост. Решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 343/08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 342/2012 г.