Решение № 617 от 09.05.2025, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 617

Силистра, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - IV състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СЛАВОВА

При секретар ВИОЛИНА РАМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СЛАВОВА административно дело № 20247210700092 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. П. П.-П., С. М. П. и Р. П. П., подадена в условията на активно субективно съединяване, чрез представители по пълномощие - за първата адв.П. Й. от АК-Силистра, а за вторите две - адв.Д. Г. от АК-Силистра, срещу Заповед №ЗК-489/18.03. 2024г. на кмета на Община гр.Силистра, с която, на основание чл. 225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: “Сграда с идентификатор:***-лятна кухня“,намиращ се в ПИ:*** по КККР на гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, [улица], като изпълнен в нарушение на чл.137 ал.3 ЗУТ и чл.148 ЗУТ.

С жалбата се твърди, че оспорената заповед била издадена в противоречие с материалния закон, тъй като въпросната сграда била построена преди 1969г. и съответствала на строителните правила и норми, действали към времето на нейното изграждане, което сочело на приложимост на хипотезата от §16 ал.1 ПР ЗУТ и следователно, не подлежала на премахване. Поддържа се, че ответният орган бил допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото имал задължението да изследва въпроса с „търпимостта“ на сградата, както и да установи времето на нейното изграждане, което като не направил, бил постановил заповедта при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг. чл.35 АПК). Счита се, че подаденото възражение срещу Констативен акт (КА) №3/05.03.2024г.,с приложен към същото [нотариален акт], т.II, н.д.№729/27.08.1986г., в който е описана процесната „лятна кухня“ и сочещ несъмнено времето на нейното завършване „… до 7 април 1987г. …“, по разума на §16 ал.1 ПР ЗУТ, не било обсъдено в оспорения акт, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.Това било така, защото ако не е било допуснато, а органът по чл.225а ал.1 ЗУТ беше съобразил факта, че първото отразяване на процесната сграда не е в [НА], том IX, н.д.№2171/1994г., а в представения с възражението (от 27.08.1986г.), би изследвал въпроса с нейната търпимост и вероятно би постановил административен акт с друго съдържание. Развиват се подробни оплаквания, че неоснователно главният архитект на община Силистра, по повод на подадено от оспорващите искане за издаване на удостоверение за търпимост на „лятната кухня“,е изискал представяне на група документи,вкл. нотариално заверено съгласие от съсобственика на терена (който е подал сигнала след 10-годишна съдебна сага за собствеността по отношение на същата и категорично писмено заявил, че се противопоставя на приемането ѝ за „търпим строеж“ щом не е негова собственост).По време на изграждането ѝ, при действието на ЗПИНМ (отм.) и, вероятно на ЗТСУ (отм.), както и на съответните им в темпорално отношение, строителни правила и норми, вкл. Наредба №5/1977г., поземленият имот и сградите в него не са били съсобствени, което изключвало необходимостта от съгласие на съсобствени- ци, защото такива обективно е нямало, а още по-малко подалият сигнала родственик на жалбоподателките, който тогава е бил около 10 годишен. Поддържа се и довод, че през м.януари.2015г. била извършена цялостна проверка на сградите в процесния ПИ, която установила, че част от тях са незаконни и съответно, премахнати по реда на ЗУТ, но тази преценка не била засегнала конфликтната „лятна кухня“. Оттук се извежда аргумент, че същата е била преценена като законно построена или най-малкото - като търпима, което било в пълен контраст със съдържанието на оспорения понастоящем акт. В обобщение се твърди, че било недопустимо след повече от 55 години процесната лятна кухня да бъдела премахната, още повече, че последното ѝ разширение (до обема от 20кв.м.) и подобрения, били извършени от подалия сигнала до община Силистра М. П.. Предвид на тези оплаквания се настоява за отмяна на оспорената Заповед,както и за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.302-л.305) Ответникът - Кметът на Община гр.Силистра, не се представлява и не депозира становище по оспорването.

Производството е по реда на чл.215 ал.1,във вр. с чл.228 от Закона за устройство на територията и чл.145 и сл. от Административнопроцесу-алния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателките доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 168 ал.1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирани лица (адресати на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗК-489 /18.03.2024г., издадена от кмета на Община гр.Силистра,с която,на основание чл.225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ:“Сграда с идентификатор:***.3 - лятна кухня“,намиращ се в ПИ:*** по КККР на Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, [улица].

От административната преписка се установява,че по подадена жалба от М. П. П. с твърдения за незаконно построена сграда в поземлен имот,намиращ се в гр.Силистра,[улица],която не е негова собственост (след решение на съда) и изразено изрично несъгласие сградата да е търпима, е извършена проверка на място и по документи на 18.05.2023г., след уведомяване на жалбоподателките (л.82-л.88), за която е съставен Констативен протокол (л.88), с формиран извод, че сграда с идентификатор: *** - лятна кухня, попада в хипотезите на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ, за строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. За произнасянето на компетентния орган, обаче, работната група е приела, че е необходимо нотариално заверено съгласие от всички съсобственици в ПИ. Със Становище (л.97) относно устройствения статут на сграда с идентификатор:*** - лятна кухня, главният архитект на община Силистра е потвърдил, че строежът попада в хипотезите на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и, за него може да бъде издадено удостоверение за търпимост,след представяне на необходимите документи и в съответствие с чл.241 ал.1 т.1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм.), действал към момента на извършване на строежа ([НА], том IX, н.д.№2171/20.10.1994г. -л.86),в приложимата редакция към ДВ,бр.48/1985г.След справка с отменения ППЗТСУ (ДВ,бр.1/02.01.01г.), се установява, че чл.241 ал.1 т.1 от същия, съдържа в нормения си състав предпоставките за разрешаване на жилищно или вилно застрояване, в съсобствен парцел, без съгласие на всички съсобственици, като се релевира хипотезата, че строежи в съсобствен имот могат да се разрешат по искане на един или повече от съсобствениците без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна сграда, отделен обект в една сграда или други допустими за застрояване обекти, при условие, че строежът може да се осъществи на етапи.

Настоящият състав счита, че в случая разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ,е неприложима,тъй като регламентирания с нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи,изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не попадат във времевия обхват, посочен в разпоредбите на §16 ал.1-ал.3 ПР ЗУТ,след като същите не са отменени със ЗИД ЗУТ (обн.ДВ,бр.82/ 2012г.) и са действащи, в какъвто смисъл е практиката на ВАС. (Вж. Решение №13817/18.12.24г.,адм.д.№7743/24г. на IIО, ВАС).

Не съществува никакво колебание, че за процесния строеж не е одобряван архитектурен проект и не е издавано разрешение за строеж, което априори е изключило възможността да бъдат изпълнени указанията на гл. архитект. Вместо това, с вх.№УТ-149/19.01.2024г., първата жалбоподателка е подала Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на същия строеж (л.36-л.37), с приложени снимки; [НА], том II, н.д.№729/27.08. 1986г., скица; удостоверение за наследниците на П. П. П. и др., по повод на което е получила Писмо изх.УТ№149#1/30.01.24г., подписано от зам.кмет на община Силистра, в което са възпроизведени указанията на гл. архитект. На същата дата, на която е подадено заявлението - 19.01.2024г. е постъпила нова жалба от М. П. П. в РДНСК-Силистра (л.100) и в община Силистра (л.101), в която се посочва, че от 26.06.2023г. бил получил отговор, че сградата е търпима, ако даде съгласие за това, но такова нямало да има и всъщност от 27.04.2023г. очаквал премахването на „лятната кухня“, за което иска нова проверка.

Такава е извършена на 16.02.2024г., видно от Констативен протокол на л.102 от делото, в който отново е изписана непълнотата на представената от оспорващите документация, вкл. липса на нотариално заверено съгласие от съсобствениците на ПИ:*** по КККР на гр.Силистра.С Писмо изх. №СС-25-00-080/23.02.24г. на РДНСК-Силистра до кмета на община Силистра (л.103-л.105) му е указано,че следва да разпореди нова проверка в 10-дневен срок от получаване на писмото с оглед образуване на съответните по ЗУТ производства. На 05.03.2024г. е съставен КА №3 (съгл. чл.225а ал.2 ЗУТ), установяващ, че процесният строеж е незаконен, изграден в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. В КА е генерирана окомерна скица на сградата и е посочено, че същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ЗУТ за премахване на незаконния строеж (чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ). Връчен е на страните в административното производство с писмо изх.К-4106#11/05.03.24г. (л.110-л.112) и на 15.03.2024г., е заведено в община Силистра Възражение, подадено от упълномощен от оспорващите адв.Н.М. (л. 114-л.115). На 18.03.2024г. длъжностните лица Т. М. - ***в дирекция УТ при община Силистра и И. И.- гл.специалист „АТОН“ в същата дирекция, са разгледали възражението, приемайки го за неоснователно, предвид липсата на нови доказателства, удостоверяващи търпимостта на строежа в нормативните хипотези. Потвърдили са заключението, че строежът е незаконен и са посочили изрично становището на главния архитект на общината, обективиращо мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост на същия.За двете служителки в община Силистра са представени длъжностни характеристики (л.192-л.202), видно от които е, че отговарят на изискванията от чл.223 ал.2 ЗУТ, с правомощия да извършват проверки от вида на процесната и да съставят констативни актове съгл. чл.225а ал.2 ЗУТ.

На базата на КА №3/05.03.2024г., изготвен от служителите за контрол по строителството в община Силистра, които определили процесния строеж като такъв от VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, ответният орган, в периметъра на нормативно предоставената му компетентност с чл.225а ал.1 ЗУТ, е издал оспорената по делото Заповед №ЗК-489/18.03.2024г.Преценил е строежа за незаконен,съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и, като такъв за подлежащ на премахване, тъй като е изграден без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Изрично се е позовал на мотивирания отказ на главния архитект на общината за издаване на удостоверение за търпимост. Обсъдил е действията на служителите по чл.223 ал.2 ЗУТ, с оглед спазване на специалните процесуални правила от ЗУТ и, изрично е коментирал като неоснователно възражението, подадено от оспорващите чрез адв.Н.М., обратно на оплакването в настоящата жалба. Приел е за безспорно установен незаконен строеж и е разпоредил неговото премахване, като е адресирал административното задължение до собствениците на „Сграда с идентификатор:66425. 501.2580.3 - лятна кухня“- настоящите жалбоподателки. В процесната заповед са посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта - Констативен акт №3/05.03.2024г., заедно с приложените към него документи, съставен на място и в съответствие с изискванията от чл. 225а ал.2 ЗУТ, поради което изложените в него мотиви и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид ТР №16/31.03.1975г.,ОСГК на ВС. Фактическите установявания на органа кореспондират с доказателствените източници.

Разпечатката съдържа 17 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03d8b87b-7a58-44b3-852c-209fdc0fe871