Решение № 266357 от 03.11.2021, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

03.11.21г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 07.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 3839/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от З Х. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите: 36 140 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и общо 16 380 лева /имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочените главници за периода – след завеждане на делото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 354а от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена на 10.02.15г. от СГС - 10 с-в по н.о.х.д. № 5346/13г./.

Искът за неимуществени вреди е основателен /до размера на сумата 10 000 лева/:

Принципно – във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във всички хипотези на цитираният законов текст - наличието на претърпени неимуществени вреди следва да се презумира/. В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката – психическото, емоционално състояние /евентуално и физиката – физическото, здравословно състояние/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, близки, приятели, колеги и т.н. С оглед това – председателят на настоящия съдебен състав намира, че събираните в процес като този доказателства /досежно търпените от пострадалия неимуществени вреди/ могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно същото /процесното; релевантното/ обстоятелство.

Процесното обезщетение се определя по размер при условията на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване на: горните принципни съображения /от една страна/ и на /от друга страна/ конкретните /събрани по делото доказателства – свидетелски показания/.

Съдът отчита също продължителността /като цяло/ на наказателното производство във времето, както и наличието на доказателства, че в рамките на процеса срещу подсъдимия е била приведена в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“ /а този конкретно вид мярка - принципно засяга съществено, презумира се, че засяга сериозно в негативен аспект психическото и физическо здраве на обвиняемия/. Председателят на състава съобразява и конкретния период на действие на посочената ограничителна мярка.

Искът за имуществени вреди /заявен за сумата от 560 лева – разходи за адвокатска защита по наказателното дело/ е основателен изцяло:

Посочената сума

/разход/ се явява за ищеца – имуществена вреда /претърпяна загуба/ пряка последица от съществуването и провеждането на наказателното производство, който разход също /на общо основание/ подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ. От друга страна /в същата връзка – досежно тази претенция/: липсва процесуална възможност посочената сума /вреда/ да бъде заявена в рамките на самото наказателно производство /и именно поради тази причина – настоящото производство се явява единствената възможност за репариране на претърпяната имуществена загуба/.

За останалата част

/в размер на сумата общо 15 820 лева – имуществена вреда, пропусната полза/ претенцията е неоснователна:

Тази /горната/ вреда /която е и удостоверена конкретно по размер – с констатациите на приетите по делото експертизи/ принципно /от една страна/ се явява следствие от съществуването и провеждането на наказателното производство /което именно е обосновало фактическото и юридическо отстраняването на ищеца от работа за определен период от време/, но за репарирането й е предвиден друг законов /процесуален/ ред /по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 254 от ЗМВР отм./. Това /само/ обстоятелство в случая налага – отхвърляне на процесната част от иска /за имуществени вреди – пропуснати ползи/.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на: правилата на Наредба № 1, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия, продължителността на производството във времето/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на З.Н.Х. ЕГН ********** сумите 10 000 лева и 560 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди/ на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тези суми от 28.03.17г. до цялостното им изплащане и 462 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове – на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/.

ОСЪЖДА П. на Р.Б.да плати на СГС 350 лева - съдебни разноски /на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите /над присъдените по-горе/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: