Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 261 от 25.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 83/2025
Вид
Определение № 261
Подписан
25.07.2025
В сила
08.07.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Валентин Димитров Бойкинов, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 3402/22.04.2025г., подадена от адв.

С. Г., процесуален представител на въззивника ищец „Б ***“ООД, и с вх.№ 4925/10.06.2025г. на въззивника ответник „К Иг“ООД, с които молби на основание чл.248, ал.1 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските.

Пловдивски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено на „Б ***“ООД на 08.05.2025г., а молбата била е депозирана на 22.04.2025г. и че срокът да се допълване по см. на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и настоящата молба е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Б ***“ООД е основателна :

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца „Б ***“ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл.88 във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД е бил отхвърлен за сумата от 180 000 лева, формиран от фактура № 441/29.10.2020г. на стойност 60 000 лева и фактура № 442/ 29.10.2020г. на стойност 120 000 лева, като вместо него е постановено друго, с което искът е бил изцяло уважен и ответникът по въззивната жалба К Иг“ООД е осъден да заплати тази сума. По този начин предявеният от ищеца иск с правно основание чл.88 във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД е изцяло приет за основателен 192 480 лева в пълния предявен от ищеца размер, поради което и последният съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК има 1 правото да претендира заплащането на всички сторени от него съдебно-деловодни разноски за производството и пред двете съдебни инстанции. В случая въззивният съд е присъдил на ищеца само сторените в производството пред въззивната интанция разноски в размер на 16 060 лева, но е пропуснал да стори същото и по отношение на разноските направени от него в производството пред първата инстанция. Този пропуск следва да бъде отстранен в производството по реда на чл.248, ал.1 ГПК като само се редуцират вече присъдените от първоинстанционния съд по съразмерност разноски в размер на 1435,83 лева – до общия размер от 20 709,17 лева.

Неоснователно е възражението на ответника по въззивната жалба на „Б ***“ООД, „К Иг“ООД за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд, позовавайки се в т. ч. и на Решение на СЕС по дело № С-438/22 от 25.01.2024г. Съгласно приетото в практиката на касационната инстанция- така напр. Определение № 2995/13.06.2024г. по гр.дело № 777/2024г. на ВКС, ГО, което виждане се споделя напълно и от настоящия състав на съда, националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.78, ал.5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба №1/09.07.2004г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Ето защо и зачитайки решението на СЕС всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78, ал.5 ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

А в настоящия случай за такова надценяване не може да става дума, с оглед фактическата и правна сложност на спора в производството пред първата инстанциясъбраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, също и изслушани експертни заключения по искане на процесуалния представител на „Б ***“ООД, както и депозираните от него писмени становища по хода на делото и в производството по размяна на книжа.

Поради това и не може в никакъв случай да се счита, че трудът на адвоката е съществено надценен с оглед спецификата и сложността на правния спор между страните.

Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 15 000 лева освен, че е обичайно за пазара, е и приблизително до минималните размери, съобразно Наредба №1/09.07.2004г.

Това от своя страна изключва извода за липса на фактическа и правна сложност на спора, което да представлява предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. с т.6 от Наредба №1/9.07.2004г. и претендираното от „Б ***“ООД адвокатско възнаграждение пред първата инстанция следва да бъде присъдено в пълен размер.

По молбата за изменение на решението в частта за разноските подадена от „К Иг“ООД съдът намира следното :

Решението по настоящото дело е връчено на „К Иг“ООД на 14.05.2025г., молбата е депозирана на 10.06.2025г., т.е в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна поради следните съображения :

2

С оглед изхода на правния спор и правилото на чл.78, ал.1 ГПК апелативният съд е възложил всички направени от въззивника разноски, в т.ч и за адвокатско възнаграждение да са в тежест на ответника „К Иг“ООД. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава изцяло на възражения на ответника за това, че заплатеното и присъдено от съда в полза на „Б ***“ООД адвокатско възнаграждение е прекомерно като несъответветстващо на действителната фактическа и правна сложност на производството пред въззивната инстанция, като е обосновал възраженията си с това, че е проведено само едно съдебно заседание в което са изслушани само устните становища на представителите на страните без да се е налагало събирането на нови доказателства.

Такова възражение за прекомерност за заплатеното адвокатско възнаграждение се прави обаче за пръв път едва по повод на настоящото производство по чл.248 ГПК, като видно от протокола от с.з проведено на 19.03.2025г. процесуалният представител на „К Иг“ООД изрично е заявил, че не оспорва списъка за разноски на противната страна и че няма да прави възражение за адвокатския хонорар на противната страна. Възможността да се намали размера на претендиранато възнаграждение поради прекомерност на същото не може да се предприеме служебно от съда, а само по възражение на страната, каквото в случая в рамките на съответните процесуални срокове- най-късно до приключване на устните състезания не е било своевременно упражнено. Следователно възражението за прекомерност се явява преклудирано и като такова то не следва да бъде обсъждано, а молбата за изменение на решението в частта за разноските от „К Иг“ООД се явява неоснователна само на това основание без да се обсъждат доводите действително е налице прекомерност на адвокатско възнаграждение на въззивника ищец.

Предвид горното молбата на „К Иг“ООД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските подадена от ответника по въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените съображения Пловдивски апелативен съд, 3 състав, Търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК Решение № 125/22.04.2025г. на Апелативен съд Пловдив по търг.дело № 83/2025г., както следва :

ОСЪЖДА „К Иг“ООД, ЕИК ******* да заплати на „Б ***“ООД, ЕИК ****** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 20 709,17 лева, представляваща разноски пред първата инстанция съобразно крайния изход на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 4925/10.06.2025г. на „К Иг“ООД за изменение на Решение № 125/22.04.2025г. на Апелативен съд Пловдив по търг.дело № 83/2025г., като неоснователна.

3

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4