Определение № 429 от 16.10.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 274/2025
- Вид
- Определение № 429
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Пламен Александров Александров, Боян Бойков Ешпеков, Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429 гр. К., 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500274 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 от ГПК.
С определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч. гр. д № 1107/2025 г., Районен съд – К. е обезсилил изцяло, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената в полза на Н. А. Н. Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И. срещу Ж. Г. Г. и е прекратил производството по делото.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател Н. Н.. В подадената от последния частна жалба се сочи, че заповедта за изпълнение е издадена на 02.04.2024 г. и е връчена на Г. Г. – баща на длъжника, който е упълномощил защитник. Жалбоподателят изразява становище, че липсва валидно пълномощно между Ж. Г. (длъжника) и Г. Г., тъй като представеното пълномощно не отговаря на чл. 32 и сл. от ГПК. В тази връзка се отбелязва, че липсва подпис на Г. Г. на пълномощното, не е вписан номера на делото, както и че пълномощното датира от 2006 г., т.е. преди да „излезе“ ГПК през 2008 г. В жалбата е отразено, че чл. 35 от ГПК предполага оттегляне на пълномощие, т.е. законодателят е предвидил, че за да има пълномощно, следва да се посочи номера на делото и дали то е валидно до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Счита, че не би могло да има оттегляне на пълномощно, тъй като Ж. Г. може да не знае за образуваното дело. Точно затова важен реквизит на пълномощното бил 1 вписаният номер на конкретното дело. В жалбата се сочи също, че са дадени указания, който не са изпълнени, но е входиран нов вид възражение, което е недопустимо, тъй като не е подадено в срок. При тези доводи жалбоподателят моли въззивния съд да отмени Определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1107/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено, и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
В дадения срок другата страна Ж. Г. Г. не е подал отговор.
Окръжен съд – К., при извършената проверка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбоподател, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В Районен съд – Д. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Н. А. Н. от гр. В., във връзка с което е образувано ч. гр. д. № 395/2024 г. по описа на същия съд. Предвид направените отводи от всички съдии от РС – Д., производството е прекратено и изпратено на Окръжен съд – Х. за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото.
С определение № 294 от 26.03.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 238/2024 г. по описа на Окръжен съд – Х., делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – И., където е образувано ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на същия съд. В хода на последното на 02.04.2024 г. е издадена Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. Г. Г. от гр. Д..
Издадената заповед е изпратена до длъжника на адрес гр. Д., ул. “З.З.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, и същата е връчена на Г. Г. – посочен като баща на длъжника, на 09.04.2024 г. На 02.05.2024 г. в Районен съд – И. е подадено възражение от името на Ж. Г. Г.. Предвид констатирана нередовност в подаденото възражение, с Разпореждане № 78 от 22.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 45/2024 г., връчено на процесуалния представител на длъжника – 2 адв. В. К. от АК – Х., на 29.05.2024 г., Районен съд – И. е указал да бъде уточнено кой е подписал подаденото възражение. На 30.05.2024 г. в Районен съд – И. е внесена уточняваща молба с приложено към нея възражение от 30.05.2024 г.
Заповедният съд е приел, че установената нередовност е отстранена в срок и с определение № 115 от 01.08.2024 г. е указал на заявителя Н. Н., че има право да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Със същото определение е указано на заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иск в указания срок издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло. Определението е връчено лично на Н. Н. на 13.08.2024 г. С определение № 172 от 24.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 45/2024 г., Районен съд – И. е обезсилил Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и е прекратил производството по делото, поради непредявяване на иск срещу длъжника Ж. Г. в едномесечен срок, изтичащ на 13.09.2024 г.
Цитираното определение № 172 от 24.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И. е обжалвано от Н. Н. с частна жалба, на основание на която е било образувано в. ч. гр. д. № 39/2025 г. по описа на Окръжен съд – К., на който делото е изпратено от Апелативен съд – П. за разглеждане.
С определение № 64 от 21.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 39/2025 г., Окръжен съд – К. е отменил определение № 172 от 24.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И., с което е обезсилена заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото, като делото е върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените указания, а именно – за установяване на обстоятелството дали пълномощника, подал възражението, е баща на длъжника.
Поради направени отводи от съдиите от съдебния район на Окръжен съд – Х., с определение № 330 от 11.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 417/2025 г. на Апелативен съд – П., е определен Районен съд – К., на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, да разгледа делото, което е образувано под № 1107/2025 г. на Районен съд – К..
С обжалваното определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч.
3 гр. д № 1107/2025 г., Районен съд – К. е обезсилил изцяло, на основание чл.
415, ал. 5 от ГПК, издадената в полза на Н. А. Н. Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И. срещу Ж. Г. Г. и е прекратил производството по делото. Съдът е изискал служебно справка от НБД „Население“ и след установяване на обстоятелството, че Г. И. Г. е баща на длъжника Ж. Г. Г., е прекратил производството по делото, като е приел, че в определения от закона срок е подадено надлежно възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и в указания едномесечен срок заявителят Н. Н. не е подал иск срещу длъжника Ж. Г..
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК, когато заявителят не предяви иска в посочения едномесечен срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. В тази връзка, установява се, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено от пълномощник възражение от името на длъжника Ж. Г. (същото е датирано на 29.04.2024 г. и заведено на Районен съд – И. на 02.05.2025 г.). Към същото е представено и заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 12.06.2006 г., с което Ж. Г. Г. е упълномощил Г. И. Г. (баща на упълномощителя, което се установява от направеното от районния съд служебно справка от НБД „Население“) да го представлява пред различни институции, включително и пред съдебни инстанции (т. 3 от пълномощното).
Установява се също така, че Г. И. Г. е преупълномощил адвокат В. К. с правата си по пълномощното.
С определение № 115 от 01.08.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя Н. Н. да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, както и че ако не представи доказателства, че е предявил иск в указания срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло. Определението е връчено лично на Н. Н. на 13.08.2024 г., като в указания срок, изтичащ на 13.09.2024 г., иск за установяване на вземането не е предявен.
При това положение, правилно районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.
415, ал. 5 от ГПК.
Във връзка с гореизложеното, неоснователни са доводите на частния 4 жалбоподател, че посоченото пълномощно (нотариално заверено пълномощно от 12.06.2006 г.) не отговаря на чл. 32 и сл. от ГПК , поради липсата на подпис на упълномощения и липсата на вписване на номера на конкретното дело.
Упълномощаването е едностранна сделка и няма изискване за валидността на пълномощното последното да е подписано и от упълномощеното лице, както и процесуалния закон не поставя изискване в самото пълномощно да е посочено конкретното дело. Упълномощаването може да е общо, каквото е в настоящият случай, като пълномощника може да извършва всички действия, освен такива, за които се изисква изрично упълномощаване. Следва да се посочи също, че непосочването в пълномощното на адрес и телефон на пълномощника не е в състояние на опорочи упълномощаването.
Ето защо, частната жалба на Н. Н. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 9427/20.08.2025 г., подадена от Н. А. Н. от гр. В., ж. к. „М.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, с ЕГН **********, против определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч. гр. д № 1107/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е обезсилена изцяло, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената в полза на Н. А. Н. Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И. срещу Ж. Г. Г. и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429 гр. К., 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500274 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 от ГПК.
С определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч. гр. д № 1107/2025 г., Районен съд – К. е обезсилил изцяло, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената в полза на Н. А. Н. Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И. срещу Ж. Г. Г. и е прекратил производството по делото.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател Н. Н.. В подадената от последния частна жалба се сочи, че заповедта за изпълнение е издадена на 02.04.2024 г. и е връчена на Г. Г. – баща на длъжника, който е упълномощил защитник. Жалбоподателят изразява становище, че липсва валидно пълномощно между Ж. Г. (длъжника) и Г. Г., тъй като представеното пълномощно не отговаря на чл. 32 и сл. от ГПК. В тази връзка се отбелязва, че липсва подпис на Г. Г. на пълномощното, не е вписан номера на делото, както и че пълномощното датира от 2006 г., т.е. преди да „излезе“ ГПК през 2008 г. В жалбата е отразено, че чл. 35 от ГПК предполага оттегляне на пълномощие, т.е. законодателят е предвидил, че за да има пълномощно, следва да се посочи номера на делото и дали то е валидно до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Счита, че не би могло да има оттегляне на пълномощно, тъй като Ж. Г. може да не знае за образуваното дело. Точно затова важен реквизит на пълномощното бил 1 вписаният номер на конкретното дело. В жалбата се сочи също, че са дадени указания, който не са изпълнени, но е входиран нов вид възражение, което е недопустимо, тъй като не е подадено в срок. При тези доводи жалбоподателят моли въззивния съд да отмени Определение № 1011 от 14.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1107/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено, и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.