Присъда № 4 от 18.01.2023, Районен съд - Хасково

мотиви

Към присъда № 4 / 18.01.2023 година, постановена по

НОХД № 565/2021 година по описа на ХРС

Районна прокуратура / РП / - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия М.

Ш. М. с ЕГН **********, роден на 05.06.1978 г. в гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Бяла Слатина" № 30, турчин, български гражданин, с основно образование, осъждан, разведен, безработен, за това, че на ******** в гр. Хасково в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление (с влязло в сила на 20.11.2020г. Наказателно постановление № 19-1253-000491/14.10.2019г. на началник група към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция" Хасково) извършил такова деяние управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил „*********" с per. № *****, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство - престъпление по чл. 343в, ал 2 от НК.

В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства и по точно от показанията на полицейските служители и от писмените доказателства. Според прокурора в съдебното следствие се събрали две групи свидетелски показания. Първата, от които е на служителите на РУ–Хасково, които са установили престъплението, които са извършили действията по задържане на подсъдимия. Техните показания, били привнесени в досъдебното производство по един не особено коректен начин, но в хода на съдебното следствие се изяснила цялата фактическа обстановка от гледна точка на действията на полицаите. Освен техните гласни доказателства са събрани и писмени такива, а именно на самото задържане и оказване на съпротива, гонитба и прилагане на физическа сила и помощни средства по отношение на подсъдимия, са надлежно документирани още на процесната дата ********, за което по делото са приложени нужните писмени доказателства приобщени в съдебно заседание. Втората група показания, а именно свидетелите В. М. и К. П., били тотално дискредитирани. това било така защото разстоянието от което тези свидетели са наблюдавали случващото се било около 80 метра. Тези 80 метра били много субективно разстояние, относно способността за възприемане на факти и обстоятелства. Към разстоянието следвало да се има предвид и и часът, в които те са възприели факти, които са предмет на доказване по настоящото дело.

Часът е около 23:00 часа. Двамата свидетели, нееднократно твърдят, че са се движили в посока бул. „България“ към бизнес центъра, като използват различни ориентири.

Автомобилът на подсъдимият е бил спрян на паркингът, който се намира зад сладкарница „Наслада“ в гр. Хасково, като предницата е била ориентирана към реката. След това идва спирането на полицейската кола до автомобила. По отношение на този факт са безпротиворечиви събраните доказателства, включително и от свидетеля сочен от подсъдимия, свидетелят Ю., че полицейският автомобил е спрял, зад автомобила на подсъдимия и целта е изяснена от служителите на РУ– Хасково, а именно да му попречат да избяга. Полицейският автомобил бил джип и бил по-висок от автомобила на подсъдимия.

Тоест полицейският джип ограничавал видимостта към автомобила на подсъдимия. На следващо место показанията на тези двама свидетели В. М. и К. П. не можело да се приемат за верни, тъй като те изключително точно помнели и посочвали многократно точно от коя врата е слязал подсъдимият, но не помнят той да е гонен от полицията, както и заддържането, и събарянето на пътното платно и използването на помощни средства, по отношение на подсъдимия. Последният факт, бил в състояние много повече да привлече нечие внимание отколкото спряла кола от която слиза човек. По отношение на показанията 1 на свидетеля Ю., той се е намирал доста по-близо, от първите двама свидетели до мястото, но което се е разиграла ситуацията. Тук наблюдателността на св.Ю. според прокурора също е избирателна, тъй като е видял с детайли точно от коя врата кой слиза и липса на нещо друго, което да привлече вниманието, а именно гонитбата и ареста на подсъдимия. Тоест и показанията на този свидетел не можели да се кредитират така както и на първите двама свидетели. За разлика от показанията на горните свидетели, показанията на полицейските служители С.Т. и А.А., които извършили фактическото задържане и са установили подсъдимия М., в хода на съдебното следствие били без противоречиви, последователни и представяли една картина, която сочи, че подсъдимият не само е управлявал автомобила, а и след това всячески се е противопоставял на действията на полицията спрямо него. В този смисъл, обвинението било доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид изложеното, според прокурора не са събрани никакви доказателства за наличието на многобройни или на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а напротив.

В този смисъл, прокурора иска съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по правилата на чл. 54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 2/два/ месеца, при първоначален „общ“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 800 лв. В този смисъл, моли за съдебен акт.

Адв.Р. защитник на подсъдимия пледира съдът да постанови съдебен акт, с който да признаете подсъдимия за невинен. Според защитата, както сам прокурорът отбелязал, процеса на доказване в първата фаза на производството бил твърде нестабилен.

Доказатествените средства, които били събрани били изключително оскъдни и несигурни, и затова и прокуратурата се позова основно на събраните факти и обстоятелства в хода на съдебното следствие, без това да бъде формулирано ясно и категорично. Според защитата неправилно било твърдението, че едва ли не защото свидетелите са посочени от подсъдимия то те лъжат и техните показания не следва да се кредитират. В процеса на доказване, освен установяване на факти и обстоятелства, с годните способи на доказване, било и установяване на взаимовръзките между факти, а също така и съобразяване с факти, които биха могли да бъдат установени, обаче не са. Още при разпита си в досъдебното производство, единият полицай – свидетел е заявил, че има камери в близост до мястото на инцидента и че на тези камери ще се види всичко. Въпросът с камерите е разискван и в съдебната фаза на процеса, но изключително късно, защото, както стана ясно записите от камерите се пазят два месеца. Тук идва риторичният въпрос, защо на досъдебното произвоство не са събрани записи, като годно, безпротиворечиво и необходимо почти доказателство, записите от тези камери и да се види, кой твърди истината. Още тогава подсъдимият заел позиция, която по-късно развива в съдебно заседание. Според защитата това е станало нарочно. В досъдебното производство са събрани показанията на полицаите.

Ни най-малко било положено усилие да се съберат и други доказателства, които да бъдат в полза на защитната теза на подсъдимия. Според защитата също в съдебно заседание са събрани две групи гласни доказателства, като по количествен критерии, тези които са в полза на подсъдимия били много повече и всички те стояли срещу показанията на двамата полицаи, относно основият и важен за процеса факт, от коя седалка е слязъл подсъдимият от паркирания автомобил. Прокуратурата твърдяла, че показанията събрани в съдебната фаза на процеса на двамата полицаи са безпротиворечиви, последователни, и затова съдът трябвало да стъпи на тях като достоверни. Това, обаче не било така. В проведено съдебно заседание от дата 13.10.2021г., единият полицай С.Т., твърдял че автомобилът е бил спрян от тях и установяването му от движение се е било извършило на паркинга, за който говори прокурора, до реката. Другият свидетел - полицай, който в същият момент, на същото място, по същия повод е бил там, и е част от патрулиращия автомобил, твърдял, че са спрели автомобила на отсрещната страна на пътното платно, в посока бизнес центъра, при посока на движение към съда, където е била установена тяхната кола и колата на подсъдимия е била спряна пред тяхната кола. Тоест тук имало съществено разминаване на показанията на 2 двамата свидетели – полицейски служители С.Т. и А.А.. Много противоречия се откроили и в проведените последно по делото очни ставки. Къде е била колата, дали е била в движение, дали е била спряна, дали е била пусната сирена. Гонен ли е подсъдимия, прилагани ли са технически средства, имало ли е сирена с която да спрат подсъдимия или са го спрели, със стоп палка и най-важното къде е била установена колата. Останалите свидетели, освен полицейските служители твърдели, че подсъдимият е слезнал от дясната страна на автомобилът си, което кореспондирало с неговите обяснения дадени в съдебното следствие.

Не без значение бил и личният мотив посочен от подсъдимият, а именно че той е съдил конкретни полицаи в Административен съд – Хасково. Последното бил един мотив да не се вярва на служителите на реда. Защитата обяснява и защо останалите свидетели не са възприели гонитбата на подсъдимия и неговият арест. В тази връзка като се имало предвид множество гласни доказателства, които подкрепяли версията на подсъдимия, адв.Р. моли съда да приемете, на първо място, че деянието не е извършено, но ако счете, че има данни, че е извършено, то все пак не е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 304 от НК, за да бъде постановена осъдителна присъда.. Ето защо, защитата моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признавам за виновен, твърди, че не извършил описаното в обвинителният акт престъпление. Твърди, че на въпросната дата бил в казино „Дупката“, така му казвали, до зеленчуковия пазар в гр.Хасково. Излезнал и отишъл до колата, която била паркирана на паркинга до сладкарница „Наслада“, но нямал спомен дали бил излязъл да си взема пари или цигари. Отишъл до колата, седнал от дясната страна, отворил жабката на колата и през това време дошла полиция. Поискали му документи. Той дал личната си карта. Поискали да представи и шофьорска книжка и документи за колата. Той ги представил. Полицаите попитали, защо кара колата и започнали да свалят номерата на колата. Колата била паркирана и той не я управлявал. Не, защото не съм извършил това престъпление. Моли съдът да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На ********, свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А. - младши инспектори в група „Охрана на обществения ред" при РУ на МВР – Хасково и нощна смяна. Те изпълнявали служебните си задължения, като били на бул.“България“ в гр.Хасково, до зеленчуковият пазар от страната на малкия Бизнес център. Малко преди да навлезнат в кръстовището на бул.“Съединение“ и бул.“България“ видели по моста на същото кръстовище да се движи лек автомобил „*********" с peг. № *****. Те подали светлинен и звуков сигнал и последният автомобил след като завил наляво по бул.“България“ в посока съда, спрял на паркинга до сладкарница „Наслада“. Почти веднага след спирането на последният автомобил, перпендикулярно зад него спрели и свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А. със служебният си автомобил, джип „Грейт Уолл“ с рег.№СВ7250МТ. Свидетелите слезли от автомобила си и отишли от двете страни на автомобила „*********" с peг. № *****. Установили при проверката на водача, че последният автомобил се управлява от подс. М. Ш. М. с ЕГН **********. Последният бил сам в управлявания от него автомобил, без други пътници в превозното средство. В този момент подс.М. слезнал от шофьорската врата на автомобила си и се опитал да избяга и да осуети проверката. Бил настигнат на няколко метра от автомобила си и задържан с помощта на помощни средства. При тази проверка подсъдимият не представил свидетелството за управление на МПС, като заявил, че не притежавал такова. Действително при извършената последваща справка в масивите на МВР, се установили, че подс. М. Ш. М. бил неправоспособен водач. На полицейските служители направило впечатление, че подс.М. мирише на алкохол и обяснили, на подсъдимият, че ще бъде тестван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. След като свалили номерата на автомобила на 3 подсъдимия, свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А. със служебният си автомобил отвели подс.М. в РУ МВР-Хасково за тестване за алкохол с техническо средство Дрегер. На место в сградата на РУ МВР Хасково, за оказване на съдействие бил изпратен св. Ж. К. И. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция" ОДМВР Хасково. Подсъдимият М.М. обаче категорично отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Дрегер за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. На подс. М. бил издаден талон за медицинско изследване с № 0051159/********, но същият отказал да даде и кръвна проба за анализ. При така създалата се ситуация, след като полицейските служители вече били установили, че обвиняемият М. не притежавал свидетелство за управление на моторни превозни средства, за допуснатите от него нарушения на чл. 150 от ЗДвП и на чл. 174, ал.З, пр. 1 от ЗДвП, св. Ж. К. И. съставил на М. Ш. М., акт за установяване на административно нарушение № 321909/23.11.2020 г., серия „GA". Със Заповед за задържане №1970зз509/******** подс.М. е задържан за двадесет и четири часа. Междувременно в хода на извършваната проверка било установено, че с наказателно постановление № 19-1253000491/14.10.2019г. на началник група към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция" Хасково, влязло в законна сила на 20.11.2020г., на М. Ш. М. е било наложено административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 150 от същия закон, тъй като управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, т.е. без да е правоспособен водач. Междувременно действията на полицейските служители по извършваната проверка на подсъдимия от момента на подаването на спирането на полицейският автомобил зад автомобила на подсъдимия и последващите действия на полицаите били възприети в определени части и от св.Юс. С. Юс., св.В. М. М. и св.К. Т. П.. Първият от тези свидетели е бил в парка пред малкия Бизнес център в гр.Хасково, като се е намирал на алеята която води от пешеходната пътека на бул.“България“ до заленчуковия пазар, към големия Бизнес център в гр.Хасково. Свидетелят Юс. С. Юс. се намирал на тази пътека малко по-навътре в посока от пешеходната пътека на бел.“България“ до заленчуковия пазар големия Бизнес център. Той бил там заедно с още няколко човека с които си разговарял и видял автомобила на подсъдимия и автомобила на полицаите вече спрели един до друг. Възприел и разправията и задържането на подсъдимия. Свидетелите В. М. М. и К. Т. П. по същото това време се движели по бул.“България“ и били в близост до казиното под малкия Бизнес център. Именно тогава покрай тях преминала полицейската кола със свидетелите С. Т. Т. и А. Г. А. и спряла зад автомобила управляван от подсъдимия. Свидетелите В. М. М. и К. Т.