Решение № 130 от 19.05.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 245/2025
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Цанка Георгиева Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20252230200245 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. П. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен против НП № 24-0804-006465 от 26.07.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага становището си в тази насока.
В с.з. административнонаказващият орган, представител, който да изрази становище по жалбата. не изпраща процесуален
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1236896 против жалбоподателя за това, че на 09.07.2024 год. в 15,20 часа в гр. Сливен, бул. „Шести септември” до № 55 в посока „В и К – Сливен“ управлява лек автомобил „Мерцедес“ В класа с рег. № *****, собственост на „Е.М.“ ЕОД, като при извършената проверка се установило, че лицето не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано 1
МПС. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.07.2024 год. (л. 6 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-006465 от 26.07.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 29.01.2025 год.
(л. 7 от делото).
От приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че за дата 09.07.2024 год. в системата ВОДПК няма запазени и налични записи от камерите ( CAR и BODY) на служебните автомобили на РУ – Сливен, както и че записите от камерите на автомобилите се пазят за срок от 30 дни (л. 51 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че на датата, посочена в него – 09.07.2024 год. около 15,20 часа в гр. Сливен жалбоподателят е управлявал лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Възражението посочено в жалбата на жалбоподателя, че не ставало ясно къде точно било извършено твърдяното нарушение е неоснователно. Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и изрично в наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на 09.07.2024 год. около 15,20 2 часа в гр. Сливен, бул. „Шести септември” до номер 55 при управление на лек автомобил в посока „ВиК Сливен“, т.е посочени са описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че доверителят й, поради липсата на запазени записи от боди камерите и липсата на указанията и правилата за работа с тях, бил лишен от пълна защита на своите права е неоснователно. Към настоящия момент в ЗДвП не е предвидено, че изготвените с персонална полицейска камера видеозаписи са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Ето защо и същите не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която изрично предвижда данните за нарушенията да се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвени от АТСС.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че актосъставителят бил превишил своите правомощия като напуснал патрулно-постовата си дейност и бил извършил проверка, която не му била вменена в задълженията, е неоснователно. По безспорен начин в настоящото производство е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП.
Полицейските служители след като са констатирали това нарушение са били длъжни да вземат отношение по случая и не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство поради какви причини са били на това място за контрол. Освен това следва да се отбележи, че видно от показанията на свидетеля по акта, на посочената в акта дата същите са извършвали патрулно-постова дейност именно в кв. „Клуцохор“, т.е. там където е било установено извършеното от жалбоподателя нарушение.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят е подал възражения срещу съставения му АУАН, което не е отразено в издаденото НП. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил лично акта и НП и го е обжалвал в законоустановения срок, поради което не е налице ограничаване правото му на защита.
Съдът намира за неоснователно и възражението в жалбата на жалбоподателя, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай не са налице данни, от които да се приеме, че тежестта на нарушението не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в 3 сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и правата и задълженията на участниците в движението, като целта е да бъде опазен живота и здравето на същите.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-006465 от 26.07.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на С. П. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4