Решение № 15 от 18.02.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Златоград, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20245420100309 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от М. М. П., ЕГН **********, с. В. Д., общ. Н., ул.

„Д. В. д.“ № *, чрез адв. Е. М. В. от АК – С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.

С.и“ № * срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат ***, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивана давност в периода от 1986 г. до 30.09.2024 г. - датата на предявяване на иска, на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Н., обл. С., местност „Ш.“, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 590 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девет, стар номер 005187 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***; ***; 51319.84.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че има процесния имот от баща си от 1986 г., а преди това и неговите праводатели са обработвали процесния имот като свой, като през годините е засаждан с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница заедно със семейството си.

В имота ищецът има изградена масивна с селскостопанска сграда построена през 87-89 г., служеща за отглеждане на животни и плевня.

При направена справка ищецът установил, че процесният имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога да го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от 1 правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. В периода от 1986 г. до настоящия момент, вкл. ищецът не е прекъсвал и не са губил владението върху процесния имот. Постоянно явно и необезпокояван от никого имотът е владян от него като негов, с оглед на което го придобил по давност. Към владението, което е осъществено от ищеца, следва да се присъедини и това на неговия баща, който е владял имота от 1950 г., като през 1986 г. го дава на него.

При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, сочи, че следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици, в този смисъл е цитираното от него Решение № 21 от 04.02.2011 г., по гр. д. № 1327/2009 г., ГК, Второ г.о. на ВКС.

Излага още съображения, че в случая е придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.

На следващо място процесния имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г. с което се Обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. На 1.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.).

Твърди също така, че за вещите - частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г. но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен, което решението било обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022 г. и влиза в сила от същата дата и гласи: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.

Сочи още, че освен това КС изрично постановил, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

Тоест, ищецът е придобил процесния имот на оригинерно правно основание, доколкото същият е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1986 г. до настоящия момент, което е релевираният период съгласно горното TP, а именно: и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 4 март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл 2 срока на придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г., вкл.(при спиране на срока за периода от 01.06.2006 г. – 07.03.2022 г., вкл.)

Молба, вх. № 20/03.01.2025 г., съгласно дадени указания от съда с Разпореждане № 641/09.12.2024 г., ищецът чрез пълномощника си адв. В. уточнява, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия положително установителен иска за имота – предмет на делото и че в случая, видно от представените по делото доказателства – скицата на имота, същият е записан като земи по чл. 19 ЗСППЗ, собственост на ответната община и вписването на имота като общински такъв е налице правен интерес от водена на настоящото дело, доколкото на ищците се оспорва претендираното им право. Извежда правния интерес от липсата на документ за собственост на владения от него имот и предвид формалното легитимиране на ответника като собственик на процесния имот по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ дори и без акт за общинска собственост е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо, че процесният имот не е бил в категорията на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и че спрямо него не е налице забрана за придобиване по давност и с оглед на заявеното с петитума на исковата молба – налице е оригинерно правно придобиване на правота на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О. Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. В., като поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д, която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция..

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го 3 признае – да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска.

Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.