Присъда № 126 от 30.04.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 126, постановена на 30.04.2025 г. по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 287 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Д.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на Д.В.Т. за това, че на 11.03.2024 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ:

354715684456556, на стойност 1320, 62 лева (хиляда триста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), собственост на М.Е.М. – престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 30.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. Т., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което впоследствие и на основание разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде редуцирано като размер с 1/3 и чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок.

В своята пледоария в хода на съдебните прения по време на проведеното на 30.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5010 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г, служебният защитник на подс. Т. – адв. К.М. от АК – Варна поставя акцент върху размера на наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен, като изцяло се солидаризира с вида и размера на предложеното от представителя на Прокуратура наказание.

Подс. Д.В.Т. се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява 1 съжаление за престъплението, което е извършил и моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 14:00 часа на 11.03.2024 г. подс. Д.В.Т. се намирал на детска площадка, находяща се на ул. „Невен“ в гр. Варна, като заедно с него на площадката се намирали св. М.Е.М. и св. Д.С.Г..

Подс. Т. помолил св. М. да му услужи за кратко време с мобилния си телефон марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, за да проведе телефонен разговор.

Св. М. се съгласил и дал телефона си на подс. Т., който след като установил владение върху мобилния телефон се отдалечил от площадката и се прибрал с него в жилището, което обитвал в ЦНСТ „Изгрев“, находящо се в ж.к. „Възраждане“ в гр. Варна.

По – късно същия ден, подс. Т. се разпоредил с мобилния телефон, като го продал на св. А.Д.П., с когото се срещнали в близост до магазин „Лидл“, находящ се на ул. „Мир“ в гр. Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. М.Е.М., показанията на св. Д.С.Г., показанията на св. А.Д.П.; изготвената от вещото лице Ст. П. съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за съдимост по отношение подс. Т., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд София.

На първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на самопризнанието, което направи в хода на съдебното следствие подс. Т., че именно той е автора на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, тъй като същото е подкрепено от останалите събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и изготвената съдебно – оценителна експертиза.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. и св. Г., които категорично и недвусмислено заявяват, че в ранните следобедни часове на 11.03.2024 г. св. М. е предоставил мобилния си телефон на подс. Т., който се е 2 отдалечил и не е върнал мобилното устройство.

От показанията на св. П. се установява, че по – късно същия ден (11.03.2024 г.) подс. Т. се е срещнал с него в близост до магазин „Лидл“, находящ се на ул. „Мир“ в гр. Варна и му е продал същия този телефон, който противозаконно е отнел от владението на св. М..

Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, ценовата стойност на инкриминираната вещ възлиза на 1320, 62 лева.

Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 11.03.2024 г. в гр. Варна, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, на стойност 1320, 62 лева (хиляда триста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), собственост на М.Е.М..

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено от подс. Т. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието е мобилен телефонен апарат, марка „Айфон 14“ с ИМЕИ: 354715684456556, на стойност 1320, 62 лева

Субектът на престъпното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК – Д.В.Т. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие, а именно с акта на противозаконното разпореждане с чуждата движима вещ, собственост на св. М., която той владеел.

3

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.

По вида и размера на наказанието.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предходна съдимост на подс.Т., неговото разкаяние и изразеното критично отношение към извършеното престъпление. В тази връзка следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от подсъдимия и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто формално изразено в съдебната зала.

Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, поради което и определи наказанието в осезаем превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Същевременно следва да подчертае, че направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а от НК с 1/3, т.е на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.

Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само доколкото е налице чисто формалната материална предпоставка лицето да не е било осъждано, но и съдът с категоричност застъпва позиция, че за постигане целите на 4 наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен, а е по – удачно наказанието „лишаване от свобода” да бъде отложено с минимален изпитателен срок в размер на три години. Още повече, че по този начин ще бъде осигурена възможност на подсъдимия да полага труд и евентуално да генерира доходи по напълно законен и общественоприемлив начин.

По отношение веществените доказателства и разноските.

Съдът постанови веществените доказателства 2 бр. магнитен носител СД, находящи се в кориците на досъдебно производство № 287 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да останат за съхранение в кориците на НОХД № 5010 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.

Д.В.Т. да заплати сторените разноски по делото в размер на 69, 97 лева.

Разноските следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото са сторени в хода на досъдебната фаза на наказателното производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 126 гр. Варна, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски

Съдебни

Георги Ат. Казаков заседатели: К.а В. Манасиева Д. при участието на секретаря Мария Ст. Миланова и прокурора С. Д. Б. като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Наказателно дело от общ характер № 20243110205010 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. Т. – роден на * в гр. София, живущ в *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН:

**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 11.03.2024 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефонен апарат, марка „Айфон -14“ с ИМЕИ: 354715684456556 на стойност 1320,62 лв. (хиляда триста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки), собственост на М. Е. М. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и НАЛА ГА на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. В. Т., с ЕГН ********** (със снета по делото самоличност) да заплати направените разноски по делото в размер на 69,97 лева 1

(шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) в полза на ОД на МВР гр.

Варна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Веществените доказателства 2 бр. магнитен носител CD, находящи се в кориците на досъдебно производство № 287 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна да останат за съхранение в кориците на НОХД № 5010 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и/или протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд – Варна.

Председател: _______________________