Решение № 88 от 12.10.2023, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 83 гр.

Габрово 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.

ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар Мариела

Караджова, като разгледа материалите по адм. дело № 137 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.

213, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Делото е образувано по жалба, подадена от Х.М.П. ***, против Заповед № 1752з-185/ 11.07.2023 г. за отнемане в полза на държавата на иззето огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от началника на Районно управление – Габрово при Областна дирекция на МВР – Габрово. Към съда жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен, за което излага своите съображения. Твърди, че процедурата по издаването на ИАА е опорочена, тъй като административният орган не е обсъдил и не е взел предвид възраженията му относно възможността за прехвърляне собствеността върху иззетите оръжие и боеприпаси, тъй като е изявил такова намерение, но бил обективно възпрепятстван да го реализира поради наличие на заболяване и проведено лечение. Сочи, че към момента на издаване на процесния ИАА, срокът за прехвърляне все още не бил изтекъл, позовавайки се на чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Претендира присъждане на разноски.

Обжалваният акт, ведно с преписката по издаването му, са изпратени от ОД на МВР – Габрово със съпроводителното към жалбата писмо, вх. № СДА-01-1305/21.07.2023 г., подписано от юрк. И.С. съгласно приложено по делото пълномощно за процесуално представителство /л. 2/.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Д.Ц. от ГАК, съгласно договор за правна защита и съдействие № 021181/14.09.2023 г. и пълномощно от същата дата /л.43/. Поддържа жалбата по подробно изложените в нея мотиви, които доразвива в писмени бележки, вх. № СДА-01-1599/20.09.2023 г. Моли съда да отмени обжалвания акт като необоснован, непълен и немотивиран. Претендира разноски.

Ответната страна – началник на РУ – Габрово към ОД на МВР – Габрово, не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от упълномощения си представител юрисконсулт И.С., оспорваща жалбата с искане за отхвърлянето ѝ като недоказана. Подробно развива доводите си в представена по делото писмена защита, вх. № СДА-01-1639/26.09.2023 г., като счита, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а неговото прилагане е съобразено със спецификата и особения режим на осъществяване на регламентираните с нормативния акт дейности. Моли съда да потвърди заповедта и присъди на ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 08.06.2023 г. до началника на РУ – Габрово е подадено уведомление /л.31/ от ст. разследващ полицай при ОДМВР – В.Търново за това, че на същата дата по досъдебно производство № ЗМ-62/2021 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, Х.М.П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В тази връзка в РУ – Габрово е направена справка в Единен автоматизиран регистър за контрол на общоопасните средства /ЕАР-КОС/, при която е установено, че П. притежава четири броя дългоцевни огнестрелни оръжия за ловни цели, за което притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160183084/17.02.2021 г. с валидност до 16.02.2026 г.

Изготвена е докладна записка до началника на РУ-Габрово, № 1752р-12382/10.06.2022 г. /л.28/, за предприемане на необходимите мерки по ЗОБВВПИ.

С оглед на установеното и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ на 09.06.2023 г. в РУ – Габрово е започнало административно производство по издаването на ИАА – заповед за отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК Х.П. е получил уведомление № 1752р-7990/17.06.2022 г. /л.27/, връчено му лично на 20.06.2022 г., с което му е предоставена възможност да направи писмени искания и възражение в тридневен срок. На 24.06.2022 г., след изтичането на този срок, е издадено решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 175200-8350 /л.25/ на началника на РУ – Габрово, връчено на адресата на 27.06.2022 г., като при връчването същият е предал разрешението си и притежаваните от него оръжия и боеприпаси, съгласно изброяването в ИАА. Те са приети за съхранение в РУ – Габрово с приемо-предавателен протокол № 1752р-13610 от 27.06.2022 г. Няма данни това Решение да е обжалвано.

Видно от приложена по делото докладна записка /л.21/, на 14.06.2023 г. П. *** протокол от открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2022 г. по НОХД № 124 по описа на Районен съд – Велико Търново. От него е видно, че на 10.11.2022 г. е влязло в сила определение на ВТРС по цитираното НОХД за одобряване на постигнато споразумение с Районна прокуратура – В.Търново, с което за извършеното деяние на основание чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б „Б“ от НК, на подсъдимия е наложено наказание пробация за срок от шест месеца, а производството по делото е прекратено.

Предвид така изложеното и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ на 14.06.2023 г. е започнало административно производство по издаването на ИАА – Заповед за отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На 20.06.2023 г. П. е уведомен за началото му с уведомление по чл.

26, ал. 1 от АПК, № 175200-7122/ 15.06.2023 г. /л.20/, получено лично от него на 20.06.2023 г. На 22.06.2023г. той е депозирал в РУ – Габрово възражение, като е приложил медицински документи, че в периода 15.06.2022 г. – 16.10.2022 г. е бил в отпуск по болест в следствие претърпяно хирургично лечение. Счита, че неправилно е определен срокът, в който има право да се разпореди с иззетите вещи.

Със Заповед № 1752з-185/11.07.2023 г. на основание чл.

213, ал. 5, във вр. с чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ – Габрово при ОД на МВР – Габрово е разпоредил отнемане в полза на държавата на четири броя дългоцевно оръжие и боеприпаси, подробно описани в издадения ИААА, същите - собственост на жалбоподателя П.. Издаденият ИАА е връчен на адресата лично на 12.07.2023 г., видно от разписката, съдържаща се в акта и положения подпис на лицето.

Недоволен от заповедта, Х.П. я оспорва по съдебен ред с жалба до АС – Габрово, подадена чрез административния орган, издал ИАА, заведена при него на 13.07.2023 г. с вх. № 175200-8728 по данни от съпроводителното към преписката писмо.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество счита същата за неоснователна по следните съображения:

Обжалваната Заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.

213, ал. 5 във вр. с чл.

155, ал. 1 от ЗОБВВПИ – началникът на РУ на МВР по постоянен адрес на физическото лице. Отделно от това, безспорно е, че от момента на предаването на оръжието и боеприпасите на 27.06.2022 г. до датата на издаването на обжалвания административен акт оръжието и боеприпасите – предмет на разпореденото отнемане в полза на държавата, са се съхранявали в РУ-Габрово, което обстоятелство също определя Началника на тази структура като компетентен орган да издаде процесната заповед.

Между страните не се формира спор по установената фактическа обстановка. Не е спорно, че жалбоподателят

П. е притежавал валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие, както и описаните в ИАА оръжие и боеприпаси.

Жалбоподателят не оспорва и фактите за привличането му като обвиняем по досъдебно производство за престъпление от общ характер по НК, нито извършеното по законоустановения ред отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и боеприпаси, които той доброволно е предал в РУМВР с протокол.

Спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните норми относно продължителността на срока, в който Х.П., като притежател на иззетото оръжие и боеприпаси, е могъл да се разпореди с тях.

Според жалбоподателя, този срок е едногодишен, позовавайки се на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за което е изложил своите доводи както във възражението до административния орган, така и в жалбата си до съда. Сочи също, че заявил намерение за прехвърляне на собствеността, но поради здравословни причини това не било сторено в едногодишния срок.

Административният орган не приема възражението, че П. се е намирал в обективна невъзможност да се разпореди с иззетите вещи, т.к. заявленията освен писмено, могат да се предявят и по електронен път. Разпорежда отнемане в полза на държавата на иззетите оръжия, като относно срока за разпореждане, приема същият за тримесечен на основание чл. 213, ал. 3 във вр. с чл. 155 и чл. 152 от ЗОБВВПИ.

Материалноправната уредба, регулираща административното правоотношение, възникнало между страните в производството, се съдържа в ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 213, ал. 1 от приложимия закон, при издаване на решение за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето, органите по чл. 152 изземват тези вещи с протокол по образец. Ал. 2-ра предвижда, че собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ предвижда, че при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, какъвто е настоящият случай, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. Именно на тази норма – чл. 213, ал. 3 от Закона, се е спрял и административният орган при издаване на Решението за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като изрично е посочил в този ИАА, че на това основание иззети с протокола вещи се съхраняват в срок до три месеца от приключването на наказателното производство, след което се отнемат в полза на държавата. Или жалбоподателят е предупреден за тази последица още на 27.06.2022 г., когато е получил Решение № 17500-8350 от 24.06.2022 г. на началник РУ – Габрово.

Анализът на приложимата правна уредба налага извода, че за да се приложи чл.

213, ал. 5 от ЗОБВВПИ следва да са изпълнени в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. Влязло в сила решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или влязло в сила такова за прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето; 2. изземване с протокол по образец на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето; 3. Бездействие на лицето в срока по ал. 3. Необходимо е в този срок да е извършено прехвърляне на собствеността върху вещите на друго лице, притежаващо разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжие. При липса на такова прехвърляне настъпват предвидените в чл. 213, ал. 5 последици, а именно: вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1, освен ако в същия срок не е подадено искане за издаване на съответно разрешение.