Присъда № 8 от 27.06.2023, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 166/2022
- Вид
- Присъда № 8
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Мария Джанкова Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 31 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 159а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 8/27.06.2023 година по НОХД № 166/2022 година на РС - А.
Производството по делото е образувано по внесен в Районен съд - гр.А. обвинителен акт на РП Б., ТО А. по ДП № 237-ЗМ-75/2021 г. о против З.Д.З. – роден на *** година в гр.П., с постоянен адрес: град Б., ***, с адрес за призоваване: ***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.209, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 25.03.2021 година в град А., обл.Б., с цел да набави за себе си имотна облага З. възбудил заблуждение у М.К.Г. от град А., че ще й съдейства за отпускане на кредит в размер на 5000.00 лева, разяснявайки й, че първоначално ще е необходимо да погаси частично вече съществуващ предходен неин кредит към Банка ***, като за целта следвало да заплати определена сума за частичното погасяване на кредита, с което подсъдимият З. причинил на М.Г. имотна вреда в размер на 780.00 лева.
След образуване на настоящото производство подс. З. Д. З., редовно уведомен чрез защитника си, не се явява. Във всяко от проведените съдебни заседания се представлява от упълномощен представител - адв.К. К. от БАК.
В съдебно заседание представителят на РП-Б., ТО-А. прокурор И.П. поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия З. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимият адв.К. пледира за оправдателна присъда като излага съображение, че обвинението срещу подзащитният му не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.З.Д.З. е роден на *** година в гр.П., с постоянен адрес: град Б., ***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен и няколкократно осъждан, видно от служебно приложената справка за съдимост.
Разпитаната по делото св.М. Г. в показанията си, както в хода на ДП, така и пред съда твърди, че на стълб разположен в непосредствена близост до магазин „***“, находящ се в централната част на гр. А., в близост до Джамията видяла разлепена обява. Същата гласяла, че се предоставят заеми на пенсионери в размер от пет до десет хиляди лева. Св.Г. се свързала с посочения в обявата телефонен номер, като отсреща й отговорил мъжки глас, като представилото се лице било с българско име. Въпросният мъж се поинтересувал дали св.М. Г. има и други кредити. След като тя посочила, че има кредит, към банка „***“ в размер на 7 000 лв., мъжът обяснил й, че сумата по кредита трябва да се намали до размер на 5 000 лв., за да може той от своя страна да й отпусне кредит от нови 5 000 лв. Уговорката помежду им била Г. да намери начин да осигури сума от около 1000 лв., след което въпросното лице да й отпусне още около 1000 лв. за да намалят размера на кредита, към Банка „***“ до 5 000 лв., след което да може да й бъдат предоставени от негова страна нови 5 000 лв. Св.Гоергиева получила бяла кредитна карта, от която изтеглила парична сума от 780 лв., за което уведомила по телефона лицето, от което очаквала кредита. На 25.03.2021г., около 09:30 ч – 10:00 ч. в гр. А., обл. Б. пристигнало и лицето, с което св.Г. твърди, че е разговаряла по телефона, като срещата им се състояла в близост до жилището М.Г., в района на магазин „***“, находящ се на ул. „***“.
1
На описаното място на срещата пристигнало лице от мъжки пол. Мъжът бил с автомобил, който паркирал на паркинг до магазина. По време на срещата с мъжа, от когото Г. очаквала кредита, с нея бил и внука й св.Г. Л. М.. На въпросния мъж М. Г. предала сумата от 780 лв., след което двамата се уговорили да се чакат в офис на Банка „***“ в гр.К., около 12:00 ч. на същия ден, където според уговорката, мъжът трябвало да й предостави сума от 5000 лв. под формата на кредит.
В уречения част св.Г. била на посоченото място в гр.К., откъдето провела няколко разговора с въпросното лице, което всеки път обяснявало, че ще пристигне всеки момент, но така и не дошло. След поредно повикване към телефона на лицето, Г. установила, че същият е изключен и осъзнала, че е измамена. Св.Г. М. - внук на Г., в показанията си излага по идентичен начин обстоятелствата твърдени от неговата баба и на част от които самият той е очевидец, вкл. че в гр. К. са били заедно с баба си в продължително очакване на въпросния мъж. Непознатият е описан от св.М., като лице на възраст около 30 – 35 години, с къса коса, среден на ръст, с мургаво лице, говорещ на добро ниво български език, облечен с черно палто, официални панталони и риза. М. е описал и автомобила на въпросния непознат мъж, с който е пристигнал на срещата в гр.А. откъм гр. К., като марка „***“, модел „***“.
Според М. номера на автомобила е започвал с петица, като сочи, че по негови спомени е бил с Б.ка регистрация.
При проведените повторни разпити в ДП, Г. е описала мъжа, като добре облечен, изглеждащ „като бизнесмен“, с официално панталони, риза и сако, с тъмни слънчеви очила, късо подстриган с тъмна коса, говорещ чисто български език. В хода на досъдебното производство са изготвени протоколи за разпознаване на лица по снимки. Свидетелите М. Г. и Г. М. са разпознали, измежду лицата предложени им за разпознаване подсъдимия З. Д. З., като лицето, с което са разговаряли и са се срещнали по повод кредита и на което Г. е предоставила сумата от 780 лв.
По реда на чл. 159а от НПК са били отправени искания, съответно предоставени разпореждания и изискани справки от мобилните оператори, за да бъде установена абоната, на чието име е бил регистриран телефонния номер записан на обявата за предоставяне на кредити, същия на който свидетеля Г. е договаряла заема. Според изготвените справки тел.номер е бил регистриран на името на св.В.Й.Г. от гр. Д., обл. В., който твърди, че е закупил СИМ – карти за друго лице - К.Я.П.. Същият в показанията си пред съда потвърждава, че по негова молба Г. му е закупил СИМ карти, за които твърди, че били две на брой. Отрича да е предоставял карта на трети лица, като допълва, че и той не е разбрал как СИМ картите са се озовали при братовчед му – подс.З.. Допълва, а и от доказателствата по делото се установява, че в деня на закупуване на картите, се е срещнал с братовчед си – З.
З., който по време на купуване на сим-картите бил в непосредствена близост, в автомобила си м.“***“.
По делото е извършена и „техническа експертиза“ за идентифициране на автомобила, с който на въпросната дата 25.03.2021 год. в гр.А., пристигнал подс. З., същият с рег. № ***, за който автомобил е приложена и справка за собственост, регистрация, идентификационен номера на рама, цвят и адрес на собственика.
При анализ на изложеното се налага извод, че с действията си на датата на инкриминираното деяние, подс.З. е осъществил състав на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Обект на престъплението по чл. 209 от НК (измама) са обществените отношения, свързани със свободата при формиране на воля в случаите на разпореждане с имущество, като въздействието върху пострадалия /измамения/ се осъществява по измамлив начин, при неговите две алтернативно предвидени в закона форми. При първата от тях, това се случва, чрез въвеждане на измамения в заблуждение така, че да се формира изначално у него невярна представа т.е. да бъде въведен в заблуда. При втората атернативна форма се затвърждава (поддържат) вече създадени у пострадалия неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност следствие, на което заблуденото лице извършва акт на имуществено разпореждане. Общото при всички видове 2 състави на престъплението измама е, това че актът на разпореждане с имуществото се осъществява от страна на измаменото лице поради неговата неправилна /манипулирана от страна на извършителя/ представа относно основанието, повода или условията за това имуществено разпореждане.
От обективна страна, при реализиране на изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 НК същото може да бъде осъществено в две форми. Първата от алтернативно предвидените две форми е възбуждане на заблуждение, т. е. изначално формиране /създаване/ на неверни представи у пострадалото лице относно съществуването или несъществуването на определени факти от обективната действителност, в резултат на което се достига до имуществено разпореждане от страна на пострадалия в полза на извършителя или трето лице.
При втората алтернативна форма на деянието се поддържа заблуждение, т. е. с действията си извършителя затвърждава в съзнанието на пострадалия вече формирани у последния неверни представи, които са съществували изначално у него. Необходим обективен елемент от състава на престъплението измамата е причиняването на имотна вреда, тъй като се касае за престъпление, което е резултатно. Вследствие на манипулативното въздействие демонстрирано от страна на дееца спрямо измаменият /с което първия формира или поддържа вече формирани в съзнанието на последния неверни представи за определени обстоятелства от обективната действителност/, последния осъществява акт на имуществено разпореждане, което не би сторил, ако имаше обективна представа относно действителното фактическо положение на нещата.
Отчитайки наличните по делото доказателства следва извода, че в настоящия случай с действията си обвиняемия З. Д. З. е реализирала всички обективни признаци на престъпелние по чл. 209 от НК.
Субект на престъплението измама може да бъде всяко наказателно отговорно физическо лице, съобразно разпоредбите на чл. 31 от НК, какъвто в случая е обвиняемия З..
От субективна страна деянието на подс.З. З. е извършено виновно, в аргумент от разпоредбата на чл. 11 ал. 2 от НК при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал обществеоопасните последици на същото и въпреки това съзнателно е допуснал настъпването им.
От приложената по делото справка изготвена в бюро „Съдимост” при Районен съд А. е видно, че до настоящия момент подсъдимия З. Д. З., има отбелязани две влезли в сила осъдително присъди за извършени престъпления от общ характер, както и едно наказание наложено по реда на чл. 78 а от НК. Всички наложени до момента наказания на З. са за деяние по чл. 343в ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Описаното деяние, извършено от страна на подс.З. З. осъществява всички обективни признаци на престъпление чл. 209, ал.1 от НК
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и от останалия събран доказателствен материал, вкл. изготвен протокол за оглед на местопроизшествие (ведно с приложен, към същия цветен фотоалбум и представляващ неразделна част от протокола, с който от посоченото от св.Г. място са иззети екземпляри от въпросната разлепена обява - ВД приложено на лист № 62 от ДП).
Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени предходните осъждания на обвиняемия, обстоятелство което сочи на формирана трайна тенденция на незачитане на нормативно установените в страната правила. Освен това постъпката се отличава с корист и дързост предвид обстоятелството, че се въздейства манипулативно по отношение на финансово нуждаещи се хора на възраст, използвайки тяхната неопитност и неосведоменост.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав по отношение на наказанието на подс.З., счита, че следва да бъде определено над минималното по закон, отчитайки наличието на отегчаващите вината обстоятелства.
Причини за извършване на престъплението са ниското и правно съзнание, незачитане на нормативно установените в страната правила и стремеж, към облагодетелстване по 3 неправомерен начин.
Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.