Решение № 7732 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7732 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н. при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело №

20231110168368 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3 чрез адвокат Г. М. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.

7, с искане да бъдат обявени нищожни клаузите в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г., сключен между страните, регламентиращи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1380,00 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП, както и искане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 2130,00 лева, която е дадена без правно основание по нищожни клаузи - такса „Фаст“ и такса „Флекси“ уредени в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит Кредит стандарт № 40005997802, сключен на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че бил сключен договор за потребителски кредит „профи кредит стандарт“ № 40005997802 от 29.09.2021 г. с „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 3000,00 лева със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при Годишен лихвен процент по заема от 41%. Било уговорено, че ГПР е равен на 49,13%. Било предвидено, че ищцата следвало да заплати сумата от 750,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 1380 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна 1 услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 59,16 лева.Счита, че процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в раздел VI във връзка с раздел V от договора са нищожни, договорени в нарушение на материалния закон - ЗПК, както и по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и на ЗЗП. Също така, посочва че тези услуги заобикалят закона и накърняват добрите нрави.

Твърди, че разпоредбите уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор, са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва, че нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима.

Поддържа, че процесните такси/услуги са печалба за кредитора, представляващи надбавка към главницата, която се заплаща периодично, поради което следва да е част от ГЛП и ГПР.

Посочва, че за да избегне надвишаване на максималния допустим размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът е използвал правната форма на „Допълнителна/и услуга/и“, като по този начин е постигнат и непозволен от закона резултат, а именно по - висок ГПР на кредита. Излага, че заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което води до нарушение на добрите нрави.

Излага, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че претендираната сума за услуги е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради което горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, следователно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 2130,00 лева е необосновано високо и доближава размера на кредита, поради което разпоредбите на договора в тази част противоречат на добрите нрави. Изтъква, че е налице и нарушение на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Съобразно Директива 93/13/ЕИО на съвета, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието.Сочи, че клаузите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са част от съдържанието на сключеното между страните съглашение, но това не е достатъчно същите да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени. Излага, че в конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора, счита че на ищцата не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия, поради което клаузите по раздел VI във връзка с раздел V от договора не са индивидуално уговорени. Заявява, че с оглед на всичко изложено посочените разпоредби от закона за потребителски кредит се явяват неравноправни, като целят само неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същите не са договорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явяват нищожни.

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че не е спазено изискването за посочване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени присъдените суми на ищеца. Посочва, че признава предявения установителен иск, както и 2 предявените осъдителни искове за връщане на заплатените суми за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ в размер на 50,00 лева. Заявява, че процесният договор е погасен с доброволни плащания. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските се възлагат върху ищеца.

Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 19.12.2024г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право.

Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК - противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.

Правото, чието съдебно признаване се иска в настоящето производство е правото на ищеца да се обяви за нищожен сключения с ответника договор , както и предвид извършеното плащане и постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.

От друга страна, ответникът с писмена молба по делото с вх. Н 328514/ 15.10.2024г., изразява становище , че признава исковете , както и правото на ищеца да получи процесната сума. Доколкото признанието на иска изхожда именно от ответната страна, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.

Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от ищеца, следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения осъдителен иск в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски за заплащане на държавна такса в размер на 150 лв. и адвокастко възнаграждение в размер на 1800 лв.

Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г., сключен между С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „.....“, № 91 , ет. 1, ап.

3 и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, регламентиращи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1380,00 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.

„.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3, на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, сумата/частична/ в размер на 50лв., представляваща платена при начална липса на основание - нищожна клауза в раздел VI във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40005997802 от 29.09.2021 г.,, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 19.09.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С. Н. Рейзи, ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.

„.....“, № 91 , ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 1950лв. разноски в производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4