Решение № 145 от 27.02.2023, Районен съд - Бургас

Бургас.

МОТИВИ към Решение № 145/27.02.2023 г. по НАХД 575/2023 г. по описа на РС- Производството по делото е образувано въз основа на мотивирано постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, внесено от БРП, с коeто срещу Х.К.Б.с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на ***., в гр. Б., в сградата на *** в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към Заявление с Вх. № *** г., до Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Б., която по силата на закон- чл. 160 от Закон за движението по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Наредба №*** г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта - Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР-Б., потвърдил неистина, а именно, че е изгубил на територията на град Б. на 14.12.2017 г. притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство с №***, издадено от МВР-Б. и че същото не е отнето от властите, а в действителност било отнето от компетентните органи на Р.Р. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът аргументира становище, че обвинението за престъпление по чл.313, ал.1 НК е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, реферирайки към конкретни правни съждения,че по отношение на невярно декларираните в процесната декларация факти и обстоятелства е реализиран от субективна страна пряк умисъл. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание "глоба" към минималния размер- 1000 лв.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява.

Упълномощеният му защитник- адв. М.от АК-Б., не оспорва извършването на деянието, като заявява,че са налице предпоставки за налагане на административно наказание „глоба“ на обвиняемия, като пледира за налагане на наказание в минимален размер.

Съдът след цялостна проверка и индивидуален и комплексен анализ на доказателствата и доказателствените източници, следвайки строго очертания от процесуалните норми и принципи в чл.13 и чл.18 НПК и правилата на логиката път, формира следните фактически изводи за релевантните обстоятелства От фактическа страна:

Обвиняемият

Х.К.

Б.,

ЕГН

********** е роден на

*************************************.

На 18.12.2017 год. обв. Б. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр. Б. и подал на гише №15 пред служителя на Сектор „Пътна полиция“ свид. Д. К. заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и собственоръчно попълнил декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на 14.12.2017 год в гр. Б. и че не му е отнето от властите. В хода на разследването се установило, че свидетелството за управление на моторно превозно №*** на обв. Б. е отнето за нарушение „неправилно изпреварване“ (съгласно справка до ОДМВР гр. Б. лист №11 от Том 1 ДП) в Р., за което му е наложено наказание „лишаване от право за управление“ за срок от 30 дни, считано от 29.12.2017 год. В приобщения в досъдебна фаза гласен доказателствен източник- обясненията на обв. Б. е инкорпорирана информация, която по структура и съдържание пресъздава точна реконструкция на събиятията през месец декември 2017 год., като обвиняемият уточнява, че е управлявал микробус на територията на Р. и извършил нарушение, за което румънските полицаи му съставили акт за установяване на административно нарушение и му отнели свидетелството за управление на моторно превозно средство. В обясненията си обвиняемият изразява разкаяние за извършеното, демонстрира правосъзнание и осъзнатост относно неговата социална неприемливост и съобщава, че е потвърдил неистината в декларацията пред органите на пътната полиция поради необходимостта му от свидетелство за управление на моторно превозно средство за 1 работа в чужбина.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, оценени като обективни резултати от приложените доказателствени способи, проверени и анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност, които съдът преценява на основание на чл. 378, ал.

2 НПК като еднозначни, логически последователни, смислово-информационно съгласувани и потвърждаващи изградената в мотивираното постановление фактическа теза, а именно:

Свидетелските показания на Д.Д. К.,заемаща длъжност „системен администратор“ сектор „ПП“ при ОДМВР -Б. (л. 43 от ДП, том 1), обясненията на обвиняемия Б. /л.85 ДП, том 1/, обяснения на обвиняемия (л.17 ДП, Том 2), обяснения на обвиняемия /именувани поради техническа грешка като „протокол за разпит на свидетел“ /л.58, том 2 от ДП/. справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство);Заявление №**** г. за издаване на дубликат на документ за самоличност на б. г. (л.50 от ДП, том 1) Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД (л. 53 от ДП, том 1);Деклараия от 18.12.2017 г., в която е отразено от обвиняемия,че не притежава СУМПС, издадено от държава членка на ЕС (л.52 от ДП, том 1); протоколи за взимане на образци за сравнително изследване (л. 45-46 от ДП), заключението, обективирано в протокол от извършена графическа експертиза(л. 62-63 от ДП), Справка, инкорпорираща списък на отнети СУМПС в чужбина-2018 г. (л.11, том 1 ДП),както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени доказателства.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведеното досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. По отношение на последният по време разпит на обвиняемия от 12,08.2022 г., инкорпориран в том 2 от ДП, лист 58, който поради технически пропуск е озаглавен като „протокол за разпит на свидетел“, съдът констатира,че не са допуснати процесуални нарушения, дискредитиращи това процесуално действие след привличането на Х.К. в качеството на обвиняем. Независимо от технически неправилното наименование на протокола за разпит, същият инкорпорира широкоспектърно разяснение на правата на обвиняемия чл.53, чл.55, ал.1, чл.91, чл.94, чл.97, ал.2 и чл.115 НПК с подробно словесно разяснение на пълния комплекс права, които процесуалният закон предоставя на обвиняемия, и на тази плоскост материализира валидно снети и писмено закрепени обяснения на обвиняемия, при съблюдаване на императивните предписания на чл.138, ал.1-7 НПК, в присъствие на неговия защитник, който също е приподписал протокола за действието по чл.221 НПК. С оглед становището на прокурора и защитника, в насока,че се касае единствено за техническа неизправност в словно отразеното наименование на протокола, която не рефлектира върху процесуалните права на обвиняемия, съдът възприе процесуалното действие по чл.221, вр.чл.138 НПК за валидно извършено и приобщи резултатите от него към останалата ценима доказателствена съвкупност.

Коректното и пълноценно дължимо аналитично изследване на доказателствената маса в перспективата на цялостното изпълнение на критерия по чл. 303 НПК, което е предназначено да формира мотивиран отговор на всеки от въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК почива върху изводите за пълна кредитируемост на показанията на св. Д.К. и за надеждност и достоверност на съпоставимите с тях и намиращи се в категорично логическо съотношение и информационно-съдържателна, хронологическа и предметна съгласуваност обяснения на обвиняемия Б.. Визираните гласни доказателствени средства са източник на преки доказателствени факти и същите изграждат единна и непрекъсваема верига от факти с еднородно информационно-съдържателно значение и доказателствен интензитет, обуславящ несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на обв.Х.Б.. При липсата на каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране на доказателствата, респ. не се констатират основанията на чл.378, ал.3 и чл.378, ал.4, т.3 НПК

2

Съдът изрази волята си да се довери на показанията на св. Д.К. на длъжност „системен администратор“ сектор „ПП“ при ОДМВР -Б., които са източник на преки фактически данни, очертаващи с необходимия ясен и еднозначен информационен капацитет обстоятелствата относно главния факт по чл.102 НПК-за явяване на обвиняемия Х.Б. на *** г. в сектор «ПП» пред нея в качеството й на длъжностно лице, който е обявил за изгубено притежаваното от него СУМПС №*** и собственоръчно е попълнил декларация за това обстоятелство. Тези обстоятелства са извлечени от непосредствените възприятия на свидетелката при и по повод изпълнение на служебната й функция. Визираният гласен доказателствен източник инкрорпорира последователна, логически структурирана картина на инкриминираното събитие, чиято достоверност е извън всяко съмнение. Тези показания съпоставени с приобщените обяснения на обвиняемия, в които излага хомогенна в съдържателен и хронологичен план информация за комплекс от действия, относими към явяването му в КАТ –Б., към личното и собствреноръчното попълване на декларация пред служител на неверния факт относно изгубване на СУМПС, към депозиране на заявление за издаване на ново СУМПС, предшествано от различно фактологично развитие- отнемане на СУМПС от румънските власти във вр.с нарушение на обвиняемия, обособяват единен и устойчив доказателствен фундамент. За да се обосноват възприетите факти за отношението на обвиняемото лице към лимитираните в чл.102 НПК базисни правопораждащи наказателната отговорност предпоставки, следва да се оцени високият доказателствен интензитет на самопризнанието, обективирано от обвиняемия при разпита му на досъдебна фаза, които обяснения са били неизменчиво и добросъвестно поддържани при осъществените неколкокретно процесуално-следствени действия, свързани с привличането му като обвиняем и съпътстващите това действие разпити в качеството на обвиняем. Тези доказателствени източници, анализът на пресъздадените чрез тях спомени за непосредствени възприятия и възпроизведени действия на обвиняемия, фактически релевантни за съставомерността на инкриминираното поведение и неговото авторство, и преценката на съдържимите се в тях преки доказателства в контекста на съществуващата корелация помежду им и с инкорпорираната графологична експертиза, образуват стройна система от преки доказателства и обосновават убедително, с изискуемия се законов интензитет доказаност на обвинението за осъществено престъпление против сигурността на документирането и истинността на отразяваните в документите данни.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.

Престъпленията, визирани в Глава девета на НК /чл. 308-319 от НК/ накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват социалноправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени организации, и създават усложнения в отношенията между тях и гражданите. /П № 3/23.03.1982 г. на Пленума на ВС на РБ/

Престъпното посегателство по чл. 313, ал. 1 от НК се осъществява чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Субективните параметри на престъпния акт, обхващат интелектуални представи за тези обективни признаци, при кумулативна даденост за съзнаване на обществената опасност на инкриминираното посегателство и при определена пряка насоченост на волята, което реализира съдържанието на изисквания от закона пряк умисъл. Фактологията по делото сочи на престъпносъставомерните обективни и субективни елементи, лимитирани от разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК.