Определение № 371 от 30.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. София, 30.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 1580 от 14.12.2023г. по в.гр.д.№1227/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1104 от 13.03.2023г. по гр.д. № 16750/ 2020г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Глобъл Фан“ ООД, ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е собственик на основание частно правоприемство от държавата на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Пловдив, с адрес [населено място], [улица], с площ от 77 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м/, предходен идентификатор - няма, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и за осъждането на „Глобъл Фан“ ООД да предаде на ищеца владението на имота и евентуален негаторен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да упражнява сервитутните си права 1 съгласно наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], като преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** и метална конструкция в поземлен имот с идентификатор ***, използвана като зала за обществено хранене и освободи площта на имот с идентификатор *** за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - трафопост и кабелни линии, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона, респ. постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният главен иск бъде уважен със законните последици, респ. при отхвърлянето му, да бъде уважен евентуалният иск със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1.За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 141 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. на ВКС, І г. о.

2. Изявлението за купуване на поземлен имот, отправено от страната, позоваваща се на придобивна давност, изключва ли намерението за своене на същия имот.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Заключението на експертизата следва ли да се преценява съобразно всички 2 доказателства по делото, вкл. неговата пълнота, яснота и обоснованост съгласно действащата нормативна уредба, като оценката на заключението на вещото лице трябва ли да се мотивира от съда.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. №408/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 241/23.10,2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 57/06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015г. на ВКС, II г.о.

4. Може ли да бъде придобита по давност реална част от урегулиран поземлен имот в хипотезата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 19, ал. 6 от ЗУТ при условие, че реалната част е от урегулиран поземлен имот с приложена регулация и оставащата част от урегулирания поземлен имот, вкл. придобиваната по давност реална част, няма да отговарят на размера, определен с действащия и приложен регулационен план за двата имота.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по недопускането на повторна експертиза и формален ли е отказът с мотив, че въпросите предполагат правен отговор, въпреки че при първоначално допускане на въпросите по експертизата съдът приема, че за отговор на поставените въпроси са необходими специални познания.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 267 от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г. о.

6. При нормативно установена забрана за всякакъв вид строителство, вкл. складирането на материали по сервитутни зони на електрически съоръжения, необходимо ли е ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право.

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50115 от 26.01.2023 г. по гр. д. №307/2022г. на ВКС, ІІ г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Глобъл Фан“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат И. Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно 3 обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл.

284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл.108 и чл.109 ЗС от „Електроразпределение Юг“ЕАД против „Глобъл фан“ ООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 77кв.м. с ид. *** и ид. ***, ведно с построен във втория имот трафопост с площ от 43 кв.м. и осъждане на ответника да предаде владението на така описания имот, а в условията на евентуалност за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът, като собственик на енергийни съоръжения на ТП и кабелни линии, е носител на сервитутни права върху ПИ*** и осъждане на ответника да преустанови всички свои неоснователни действия по отношение на тези сервитутни права, като премахне незаконно изградените врата в сградата на границата на ПИ *** и ПИ *** и метална конструкция в ПИ ***, оформена и ползвана като зала за обществено хранене и освободи площта на ПИ *** за обслужване на собствените на ищеца енергийни съоръжения - ТП и кабелни линии.Претендираното сервитутно право ищеца е обосновал с Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.

По делото е установено, че ответникът е собственик на ПИ *** с изградена в него четириетажна сграда за обществено хранене, представляваща ресторант “ Амстердам“, в стената на който, на границата между ПИ *** и ПИ ***, съществува отвор с изградена входна врата, а в ПИ *** е изградена метална конструкция, която функционира като търговска зала към ресторанта.

С АДС № 2473/ 29.10.1992г. са предоставени на „Електроснабдяване Пловдив“ имот пл.№ 456 с площ от 134кв.м., трафопост от 40 кв.м. и склад от 15кв.м., като част от активите на НЕК, образувано по Разпореждане на МС от 1991г.С последваща заповед през 2000г. на Председателя на АЕЕР е било 4 отделено „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД по разделителен протокол от 15.12.2000г. и със спогодба от същата дата била уредена собствеността по отношение на недвижими имоти на отделените електроразпределителни дружества.Впоследствие наименованието „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД е било променено на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, а през 2017г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

От приетата по делото СТЕ е установено, че от плана от 1954г. има отреждане на имот в кв.*** за ТП, който по плана от 1973г. е записан с кадастр. № *** ; по КРП от 2000г. процесните имоти са с № *** и допълнително нанесен последен кадастрален № ***, със запис относно съставните части на имот *** с обща площ 134 кв. м., от които трафопост 40 кв.м., склад 15 кв.м., двор 79 кв.м. С плана от 2000г. за ПИ *** е бил отреден парцел по имотни граници ***, като към момента на създаване на КК на [населено място] през 2009г. на мястото на нанесените два имота *** и ***, е съществувал само един имот, застроен с две сгради, трафопост и склад с обща площ 120 кв.м., а по КРП от 2000г. и КК от 2009г. са били нанесени два имота с *** и ***.

По делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля Л. П. Д., живеещ от раждането си на адрес, находящ се срещу процесния имот, на [улица], е установено, че процесният имот представлява двор с дворно място, който отзад е бил някакво празно пространство, което свидетелят знае от познанството си със собствениците на къщата, преди да се закупи от фирмата, фамилия Ч. и като влизал там имало врата, от която се е влизало в същия този двор от самата къща, познавал го като заведение на бай Черньо кафене, което се намирало зад трафопоста.Откакто бил роден, там винаги е имало трафопост, като отзад има празно пространство.След 2000г. в този заден двор имало строителни отпадъци, тротоарни плочки, ползвало се като депо за строителни отпадъци, не можело да се влезе навътре, защото било задръстено от отпадъци.През 2004 - 2005 г. свидетелят разбрал, че къщата ще се продава, в нея всичко се съборило, като се запазила само фасадата и се направило преустройство за заведение. Свидетелят влязъл в мястото, когато вече било оправено всичко и теренът бил постлан с шестоъгълни плочки.Хората, които са собственици на заведение „Амстердам“, го направили всичко това.От съседните къщи се изливала дъждовна вода, което наложило направата на дренаж за отвеждане на тези води. През 2006 г. свидетелят станал работник на един от съдружниците на тогавашната фирма, 5 която държала „Амстердам“ и бил помолен да направи ремонтна дейност на този терен, защото имало объркани наклони на дренажите, които не били монтирани правилно. Дворчето се превърнало в терен, на който имало разположени маси, а в началото подхода от улицата нататък се ползвал като склад за безалкохолни напитки, с врата при входа от улицата, така е било от както е започнало да работи заведението „Амстердам“ през 2006г., в което има маси, столове, в момента има климатик и тента, за да може да се ползва и зимата и да се отоплява помещението.Тентата е пергула, която се прибира и маха, има склад, точно където е входът откъм улицата до самото дворче, което е преградено с лека конструкция отвътре и врата отвън, която се заключва и ключът е на бара на заведението.Заявил, че дворчето освен като градина на ресторанта, не се е ползвал като нещо друго.Посочил, че на бара на заведението има ключ, не знае как точно стават контактите, но от ЕВН има как да влязат в трафопоста.Не е бил ограничаван достъпът на служители на ЕВН да влизат от една от двете врати. Заявил, че не знае да е имало спорове и знае, че винаги се е ползвало като градина на ресторант „Амстердам“.Клиентите си го ползват явно, влизат си вътре и който иска остава в заведението, а който иска излиза отвън. Няма ограничен достъп за определени хора.