Решение № 826 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110124067 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ... срещу ... за заплащане на сумата от 5584,04 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. и включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, и сумата от 1473,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 08.05.2022 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил в размер на 5584,04 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно с мораторна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 08.05.2022 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Оспорва посочения от ищецовото дружество механизъм на процесното ПТП като заявява, че твърдяната необезопасена дупка не е причина за настъпването на вредите. Оспорва представените от ... Протокол за ПТП, както и Уведомление за щети на МПС от 18.01.2017 г., тъй като тези документи били издадените документи съдържали изявления само на лицето, заинтресовано от изплащане на процесното обезщетение, а по същността си не обвързвали съда с материална доказателствена сила.

Сочи, че поради липсата на снимков материал към съставения протокол за ПТП не може да се приеме, че процесното ПТП е настъпило по твърдения от ищцовото дружество начин и от необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че преди заплащането на процесното обезщетение ... не е положил грижа при проучване дали е налице причинно-следствена връзка между вредите и наличието на процесната дупка. Заявява, че ищцовото дружество е изплатило претендираната сума без правно основание, в нарушение на собствените му 1

Общи условия, а по – кокнкретно глава IV Изключени рискове, т. 16.8. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение и обвързващи увредения Общи условия, тъй като липсвали подписи върху тези документи. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от увреденото лице, тъй като не е съобразил поведението си с пътната обстановка, поради което претендира за намаляване на застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Не е спорно между страните, а и видно от приложената по делото застрахователна полица № ..., по застраховка Каско и Злополуки, между ищеца и собственика на МПС марка ..., ДК № ..., собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, се установява, че е сключен договор за застраховка за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 06.12.2016 г. до 05.12.2017 г.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на ... г., около 17:15 часа, лек автомобил “... ...”, с рег. № ..., се движи по ул. “...”, с посока на движение от ул. “...” към ул. “..”, и на около 50 метра преди ул. “...”, превозното средство попада в необезопасена и сигнализирана дупка на платното за движение. Описаният механизъм на ПТП се установява безпротиворечиво от представените по делото Протокол за ПТП № .../... г. и Уведомление декларация за щета по застраховка “Каско на МПС”, както и от събраните гласни доказателства на свидетеля С. - водач на увреденото МПС, и изслушаното експертно заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. Свидетелят В. Я. С., който е управлявал МПС, потвърждава изложените в документите обстоятелства, като си спомня за дупката, която не е била обозначена и не е могъл да избегне въпреки, че е шофирал със съобразена скорост. Съдът приема показанията на св. С. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото, а субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.

В подкрепа на изложеното е и представеният по делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е съставил схемата на ПТП съобразно констатираната на място пътна обстановка, като е отразил наличието на дупка по пътното платно и видимите щети на увреденото МПС, настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП (съобразно експертните изводи). Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и 2 поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи.

Същевременно, по делото не се доказа бланкетното възражение на ответника за съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС – от показанията му се установява, че същият се е движил с позволена за пътния участък и съобразена скорост и действията му са били съобразени с пътната обстановка, която не е създавала възможност за избягване на ПТП, поради което поведението му не е било противоправно. Възражението на ответника в тази насока се опроверга и от изслушаното заключение на вещото лице по съдебната-автотехническа експертиза, което констатира, че предвид уврежданията по лек автомобил “... ...”, с рег. № ..., същите могат да бъдат получени при скорост от около 30-40 км./ч. И дълбочина на дупката около 12-15 см. Вещото лице заявява, че процесното ПТП е настъпило в крива на завой и не може да се определи дали водачът е имал възможност да избегне настъпването на процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната уредба, тъй като няма данни за пряката видимост. Следователно, не може да се приеме за доказано, че е налице съпричиняване от водача на увредения автомобил, а ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

От представените по делото писмени и гласни доказателства (декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис-заключение по щета, преводно нареждане, както и показанията на свидетеля С.) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил – предна дясна гума, основа десен фар и предна броня, която съгласно експертните изводи е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 5540,98 лв., като извършеното от ищеца застрахователно плащане е в по-висок размер – 5584,04 лв., видно от представените като писмени доказателства Фактура № .../... г., Експертиза по претенция №.../... г. и Платежно нареждане за кредитен превод от ... г. / л. 31 л. 35 по делото/.

Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещо лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или недобросъвестен.

Неоснователно е възражението на ответника, че процесното събитие не е било покрит застрахователен риск по застрахователния договор. От приложените общи условия /л. 7 по делото/ по тази застраховка на ищеца е видно, че покрит застрахователен риск са всички частични увреждания по автомобила в резултат от пътнотранспортно произшествие, в частност нарушена цялост на пътното платно, каквато се явява и процесната дупка, от която са произтекли вредите по автомобила на застрахования /вж. раздел III, т.8.3. от ОУ на застрахователя/.

С оглед на изложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява частично основателен за сумата в размер ная 5540,98 лева, като за горницата до пълния предявен размер от 5594,04 лева, с вкл. ликвидационни разноски, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Задължението на ответника да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение е парично, поради което и на общо основание се дължи обезщетение за забавено изпълнение.

Това задължение на ответника към ищеца не е обвързано със срок, тъй като вземането на ищеца не е от непозволено увреждане, а регресно вземане, за което е предвидена законова суброгация в правата на увреденото лице, която обаче е ограничена до размера на платеното застрахователно обезщетение, а не обхваща другите права на застрахования увреден, поради което и по отношение на ищеца ответникът изпада в забава след получаване на поканата.