Решение № 982 от 27.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Пазарджик, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104945 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба на Г. А. Ч., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** против „А.и 3“ ЕООД, с ЕИК 202283296, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 137, ет. 5, ап. 17, представлявано от Д. А. А., с която се иска от съда да постанови решение, по силата на което да признае уволнението за незаконно и да отмени наложеното със Заповед № 1/28.11.2025 г. дисциплинарно наказание, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6462 лева за периода от 28.11.2025 г. до 28.05.2026 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ в размер на 3231 лева за периода от 27.08.2025 г. до 28.11.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с допълнителни молби, се твърди, че страните са били обвързани от трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 12, сключен през месец март 2024 г., като ищецът заемал длъжността „продавач - консултант“ на бензиностанция, стопанисвана от ответника в гр. Пазарджик ул. *****.

Твърди, че на 01.12.2025 г. му била връчена по пощата с обратна разписка Заповед № 1/28.11.2025 г., с която работодателят му налага дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа за повече от 2 дни, а именно за периода от 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г.

Ищецът отрича да е извършил вмененото му нарушение.

1

Излага, че за 2025 г. имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като в края на месец юли 2025 г. разговарял с работодателя си, че желае да ползва платения си годишен отпуск наведнъж, считано от 03.08.2025 г. Устно получил съгласието на работодател. На 31.07.2025 г. ищецът се намирал на работното си място, когато около 16.45 часа бащата на управителя на ответното дружество заявил, че няма право на 20 дни платен годишен отпуск, нападнал ищеца словесно и му казал, че е уволнен. На скандала присъствал управителят на ответното дружество, който след като ищецът напуснал офиса, го последвал и му казал да излезе в отпуск, считано от уговорената дата.

Твърди, че на 27.08.2025 г. ищецът се явил на работа, тъй като смятал, че отпускът му от 20 дни е до тази дата. Управителят му заявил, че отпуската му е до 02.09.2025 г. В този момент се появил бащата на управителя, който заявил, че имотът, в който се намира бензиностанцията, е негов и той решава кой ще влиза в имота му. Казал на ищеца, че е уволнен и че повече няма работа на бензиностанцията, принудил го да напусне работното си място. Към този момент не бил получавал никаква заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Управителят на ответното дружество му предложил прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, но ищецът не се съгласил.

Твърди, че в периода от 27.08.2025 г. до датата на връчване на процесната заповед работодателят не е допускал ищеца до работното му място.

Твърди, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, не са поискани обяснения на ищеца. Освен това причината да не се явява на работа била, че е изгонен и недопускан до работното си място.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът се явява лично и с пълномощник – адв. Л. К. от АК Пазарджик. Иска се от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез пълномощник - адвокат А. А. от АК Пазарджик, в който оспорва исковата претенция.

В отговора на исковата молба се излага становище за неоснователност на исковите претенции.

Посочва, че изложената в ИМ фактическа обстановка не съответства на действителната.

Твърди се, че на 22.07.2025 г. ищецът депозирал молба за ползването на платен годишен отпуск за периода от 03.08.2025 г. до 29.08.2025 г., като му било обяснено, че към осми месец на 2025 г. може да отсъства 13 работни дни, защото ще се наруши обичайният работен процес поради липса на достатъчно работници, които също искат да отсъстват.

Работникът не се съгласил. Било му обяснено също, че може да излезе в отпуск от 03.08.2025 г. до 20.08.2025 г., на което работникът репликирал, че са му нарушавани правата и щял да сезира всички институции, ако не бъде пуснат в отпуск до 29.08.2025 г. В крайна сметка на ищеца му било позволено ползването на отпуск до 20.08.2025 г., като ищецът отказал да се 2 подпише на заповедта, с която същото му се разрешава.

Твърди се, че на 21.08.2025 г. работникът бил по график на работа и не се е явил. На 27.08.2025 г. се явил на работното място в неработни дрехи с искане да му бъдат плащани повече пари. Управителят отказал да му се плаща по-голяма месечна заплата и му обяснил, че законът задължава да удържа осигуровки и не може да си позволи да му увеличи заплатата. След като работникът разбрал, че няма да получи увеличение на заплатата напуснал обекта с думите „ще видите“.

Оспорва твърденията в исковата молба, че е бил изгонен и недопускан до работа.

Твърди се, че след 28.07.2025 г. ищецът не се е явявал в готовност да полага труд, а единствено е наблягал върху това, че не му се изплаща достатъчно и е заплашвал работодателя.

Посочва, че на 29.09.2025 г. е изпратено до ищеца по пощата искане на основание чл.

193, ал. 1 от КТ да се даде в тридневен срок обяснение защо не се явява на работа от 21.08.2025 г. до 26.09.2025 г. Писмото било получено от ищеца на 30.09.2025 г. Твърди се, че в периода 29.09.2025 г. до 12.11.2025 г. ищецът не се появява на работното си място въпреки опитите за контакт по телефона с желанието за уреждане на отношенията – по взаимно съгласие или да продължи да полага труд при вече уговорените условия. На 12.11.2025 г. до ищеца отново било изпратено искане на основание чл. 193, ал. 1 от КТ да даде в тридневен срок обяснение защо не се явява на работа от 20.10.2025 г. до 07.11.2025 г., получено на 01.12.2025 г. заедно със заповедта за уволнение. На 20.11.2025 г. до ищеца било изпратено искане на основание чл. 193, ал. 1 от КТ да даде в тридневен срок обяснение защо не се явява на работа от 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г. Поканата за обяснения била връчена на ищеца чрез ЧСИ №885 Г. С. на 24.11.2025 г. в 12:40 ч. и не е последвало отговор от ищеца.

Сочи се, че работодателят е изискал обяснения от работника, но същият не е дал обяснения и не се е явявал на работа в периода от 21.08.2025 г. до 01.12.2025 г., когато е получил заповедта за уволнение.

В този смисъл счита, че поведението на ищеца представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 186 от КТ, и конкретно основание за дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“.

Заявява, че когато работодателят е поискал обяснения, но работникът осуетява комуникацията или не ги предоставя, неизслушването е по негова вина и не води до незаконосъобразност на уволнението. Цитира съдебна практика.

В случая на 24.11.2025 г. на ищеца му било връчено искане за обяснение с дата от 20.11.2025 г. в тридневен срок да обясни защо не се явява на работа в периода 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г., на което ищецът не е отговорил в указания му срок. След това на 28.11.2025 г. била издадена заповедта за уволнение поради тежко нарушение на трудовата дисциплина поради неявяване на работа в периода 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г., като работникът не е дал своите обяснения по собствена вина.

3

Поради изложеното счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно и не подлежи на отмяна поради неспазване на чл. 193 от КТ, тъй като неизслушването е по вина на работника.

С оглед гореизложеното се иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът изпраща процесуален представител – адвокат А. А. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковите претенции. Депозира писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, че ищецът имал сключен трудов договор с ответника, по силата на който заемал длъжността „продавач - консултант“ на бензиностанция на адрес гр. Пазарджик, ул. *****, че трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради неявяване на работа за повече от два дни – за периода от 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г., считано от 01.12.2025 г., когато на ищеца е връчена процесната заповед за уволнение. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства - Трудов договор № 12/06.03.2024 г., Длъжностна характеристика за длъжността „продавач консултант“, връчена на ищеца на 06.03.2024 г., както и Заповед № 1/28.11.2025 г. на управителя на „А.и 3“ ЕООД и известието за доставянето й.

От приетия като доказателство по делото трудов договор № 12/06.03.2024 г. се установява също, че страните са уговорили работното време на служителя да е съгласно график за работа на смени, при месечно сумирано изчисляване на работното време.

От приложената по делото молба с вх. № 3/22.07.2025 г. от ищеца до управителя на ответното дружество се установява, че ищецът е заявил желанието си да ползва платен годишен отпуск за 2025 г. в размер на 20 работни дни за времето от 03.08.2025 г. до 29.08.2025 г. Със Заповед № 3/22.07.2025 г. на работодателя на ищеца му е разрешено ползването на 13 дни платен годишен отпуск за времето от 03.08.2025 г. до 20.08.2025 г.

Няма доказателства заповедта за е връчена на работника.

Представено е предложение с изх. № 5/29.09.2025 г. от работодателя „А.и 3“ ЕООД, адресирано до ищеца, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ като няма данни същото да е получено от ищеца.

От приложеното по делото искане/покана на основание чл. 193, ал. 1 от КТ с изх. № 7/20.11.2025 г., адресирано до ищеца се установява, че работодателят е изискал от служителя в тридневен срок да представи обяснения за нарушението, предмет на оспорената заповед, изразяващо се в неявяване на работа за времето от 20.10.2025 г. до 20.11.2025 г. Видно от представения протокол от ЧСИ Г. С., рег. № 885, район на действие ОС Пазарджик, искането за обяснения заедно с уведомление във връзка с предварителната закрила по чл. 333 от КТ са връчени на ищеца на 24.11.2025 г.

4

По делото са приложени още няколко искания/покани за даване на обяснения в тридневен срок от служителя на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, както следва - с изх. № 5/29.09.2025 г. за неявяването му на работа за времето от 21.08.2025 г. до 26.09.2025 г., връчено на ищеца на 30.09.2025 г. и с изх. № 6/12.11.2025 г. за неявяването му на работа за времето от 20.10.2025 г. до 07.11.2025 г., връчено на ищеца на 01.12.2025 г.

До ищеца е изпратено писмо, получено от същия на 20.10.2025 г., с което работодателят го е приканил в тридневен срок да представи писмено информация относно наличието или липсата на доказателства, които го поставят в категорията на лицата, ползващи се с предварителна закрила по чл. 333 от КТ.

Представени са от служителя обяснения по чл. 193 от КТ, от които не става ясно във връзка с кое от исканията са дадени. В същите служителят посочва, че е уволнен на 31.07.2025 г., когато бащата на управителя на ответното дружество му казал, че го уволнява.

На 27.08. се явил на работа, но управителят му казал, че идва много рано и следва да се яви на работа на 02.09. След като се явил на работа на 02.09. го карали да подпише молба за напускане и бащата на управителя на ответното дружество го изгонил, като му казал, че това е негов имот. Посочва, че не идва на работа, защото бил изгонен.