Решение № 95 от 02.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева

Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100500546 по описа за 2021 година П роизводството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на особения представител на „Цам Балкан инвест“ООД,със седалище гр. Бургас -ответник по гр.д. № 8488 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №

260315/18.02.2021 год.,с което е прието за установено по отношение на въззивника ,че дължи на ищеца „Цам пропъртис мениджмънт“УООД сумата 9 779,15 лв.-левовата равностойност на сумата от 5000 евро ,дължима по споразумение от 12.07.2017 г. ,сумата 560,70 лв. –лихва за забава за периода от 01.01.2018 г. до 25.07.2018 г- ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2018 г. до окончателното й изплащане,за които е разпоредено със заповед от 04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5561/2018 г. по описа на БРС,като ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 1954,37 лв- -разноски по делото и 1087 лв.-разноски в заповедното производство.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

1

Сочи се на първо място ,че не се споделят доводите на съда ,че ищецът е погасил задължение на ответника към трето лице-А. Р. М. ,гражданин на **,за което не може да се направи извод от представения частен документ – банково извлечение,че сумата погасява именно задължението ,прието от съда .В тази връзка се сочи ,че макар и трето лице да може да изплати едно конкретно вземане на кредитора без негово знание и участие в специално съставено за тази цел споразумение,на осн.чл. 73 ЗЗД това трето лице следва да има правен интерес ,като в противен случай плащането ще е недействително.Освен това това е приложимо ,когато между длъжника и кредитора има само едно задължение ,само едно вземане.А в случая мужду ответното дружество и третото лице М. има множество задължения/за което свидетелствата висящите тълговски дела между двете страни/.И тук привидно отговор дава чл. 76 от ЗЗД ,но в този случай за евентуалния погасителен ефект е следвало да се изложат мотиви .

Счита се ,че представените по делото доказателства за превратно тълкувани от съда и приетото от съда ,че е извършено погасяване на заем от 20.12.2010 г. ,а същевременно е прието като доказателство договор за заем /с посоченото основание и във връзка с чл. 134 от ТЗ /от 15.12.2010 г. за сума в размер на 180 000 лв.,не отговаря на действителното положение ,тъй като сочените заеми са от различни дати и касаят различни правоотношения.Относно смяната на управителя А. ,който е подписал процесното споразумение за ищеца и за ответника ,са висящи три търговски дела .Ищцовото дружество като трето на заемното правоотношение между М. и „Цам Балкан инвест „ООДлице не е имало друг интерес да плати чуждо задължение ,освен при източване на активите на дружеството .

Не се споделят и изводите ,че не е налице пречката по „чл. 38 ЗЗД ,като се обосновава становището ,че не само е налице ,но и е налице хипотезата на чл. 40 ЗЗД.Наличието на конфликт на интереси при възможността на управителя да получи облага за сметка на дружеството чрез сговор с трето лице е хипотеза ,която налага различен от приетия в цитираното от районния съд решение на ОСГТК на ВКС , а на осн.чл.288 ТЗ за неуредените в този закон случаи се прилагат правилата на ЗЗД.

Поддържа се искането ,направено пред първоинстанционния съд ,за

2 спиране на производството по настоящото дело поради наличието на преюдициален спор –гр.д. № 1697/2020 г. на БРС с предмет –униожаването на договор за прехвърляне на дружествени дялове от „Цам пропъртис мениджмънт ЕООД от третото лице М. на А. Р. А. .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковете претенции .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Подробно се анализират доказателствата и самото споразумение межсду страните от 12.07.2017 г.,като се подчертава ,че в крайна сметка ищецът и ответникът се съгласяват ищецът да заплати сумата от 5000 евро на А. М. по банков път при подписване на споразумението от 12.07.2017 г- и че преведената от заплатена от „Цам пропъртис мениджънт „ООД сума следва да се счита предадена на М. щато погасяване на получения от „Цам Балкан инвест“ООД паричен заем от 180 000 лв. по сочения договор за заем.По този начин според въззиваемия е установено по делото наличие на договорно основание на споразумението за дължимост и изискуемост на исковите претенции .Доказано било реалното предаване на дължимата сума и договорно задялжение на ответника да я заплати обратно на ищеца/това се доказва и от назначената счетоводна експертиза ,която е установила ,че задълженията са отразени и в двете счетоводства и не са погасени и заплатени обратно към ищцовото дружество .Обсъждат се подробно представените в тази връзка писмени доказателства по делото,включително и решението по т.д. № 658/2018 г. на БОС,с което са уважени исковите претенции на заемодателя М. към заемателя –ответното дружество по договора за заем от 15.12.2010 г,като в мотивите си съдът приема ,че заемът към М. е погасен частично ,включително и със сумата от 5000 евро на 12.07.2017 г.Доколкото Общото събрание на съдружните в ответното дружество е одобрило превеждането на посочените парични средства в размер на 180 000 лв. и тяхното получаване /видно от протокола от събранието на съдружниците от 15.12.2010 г./,както и наличието на

3 подписан договор за заем в изпълнение на така взетото решение,включително и факта ,че получените 180 000 лв. са заведени в счетоводството на ответника ,то и не могат да бъдат правени възраженията за нищожност на сочения договор поради твърдяно противоречие с чл. 134 от ТЗ .Още повече ,че заемателят М. е предявил сдебно претенция за осъждане на ответника да му заплати предоставените пари и БОС е уважил исковете му,като е приел ,че са предоставени на валдидно правно основание .Споразумението не е лишено от правно основание според въззиваемата страна и се излагат подробни съображения за това .

Оспорва се и твърдението ,че от представеното банково извлечение не можело да се направи извод ,че сумата погасявала именно задължението ,прието от БРС като изплатено –всъщност това е напълно ясно от самото споразумение,а основанието на претенциите е поетото от ответника облигационно задължение да заплати на ищцовото дружество парична сума от 5000 евро в срок до 31.12.2017 г. ,като изискуемостта настъпва с изтичането на крайния срок-31.12.2017 г. и до момента не е изплатено .Заплащането на заемното задължение е възможно да стане по този начин,като чл. 75 ЗЗД дава право за това ,дори и без съгласието на кредитора ,още повече ,че е според съгласуваната воля на длъжника и третото лице ,платило дълга .Възражението за недействителност съгл.чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е преклудирано ,а наличието на интерес у третото лице е неотносимо към настоящия спор ,защото евентуалният осъдителен иск по чл. 74 от ЗЗД изобщо не е разгледан от съда/въпреки това се излагат съображения във връзка с наличието на интерес от изпълнение на чуждото задължение /.Противопоставя се на исканията на въззивника за прилогане правилата на чл. 38 и чл.40 ЗЗД ,като се счита ,че чл. 40 ЗЗД изначално е неприложим за органното представителство на юридическите лица,а само когато представителната власт произтича от упълномощителната сделка ..Тук не може да се говори за висяща недействителност ,защото управителят е действал като законен представител на двете юридически лица и изразител на волята им,а не по пълномощие и е имал представителна власт -.В случая не е налице споразумение във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД ,защото няма данни за това по делото ,нито пък доказателства .Голословни са и твърденията за конфликт на интереси .

4

Оспорва се и искането за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 1697/2020 г. на БРС.Районният съд правилно е отхвърлил това искане ,тъй като посоченият правен спор не е преюдициален Моли се за потвърждаване на решението . В условията на евентуалност при отмяна на решението се иска разглеждането на предявените от ищеца евентуални искове .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество“Цам Балкан инвест“ООД-гр.Бургас,че дължи на ищеца“Цам пропърти мениджъмт“ЕООД-гр.Бургас сумата от 9 779,15 лв. ,представляваща левовата равностойност на сумата от 5000 евро ,дължима по споразумение от 12.07.2017 г. ,заедно със сумата от 560,70 лв. – лихва за забава за периода от 01.01.2018 г. до 25.07.2018 г. ,заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -26.07.2018 г. до окончателното изплащане ,плащането на които суми е разпоредено със заповед № 3277/04.07.2018 г.

,постановена по ч.гр.д. № 5561/2018 г. по описа на БОС.

Твърдяло се е от ищеца ,че основанието на претенцията му е приложеното към исковата молба споразумение от 12.07.2017 г. между двете дружествастрани по делото ,по силата на което ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 5000 евро в срок до 31.12.2017 година.В споразумението страните са декларирали,че ответното дружество е получило от А. Р. М.

,гражданин на ******* *********** ,сума в размер на 180 000 лева по договор за заем от 15.12.2017 г. ,регистриран в БНБ и тъй като ответното дружество желае да върне на заемодателя сума в размер на 5000 евро /но към момента на подписване на споразумението не разполага със свободни парични средства / желае заплащането на задължението да се осъществи от ищеца сумата впоследствие ще бъде върната от ответника на ищеца.

От представеното по делото извлечение от сметката на ответника за 5 периода от 01.12.2010 г. до 30.12.2010 г.е установено постъпване по сметката на сумата от 180 000 лв./на 23.12.2010 г./ с наредител А. Р.М. и посочено основание-договор за заем .От представеното от ищеца „Цам пропърти мениджмънт“ЕООД извлечение от неговата сметка за периода 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. се установява ,че от разплащателната сметка на ищцовото дружество е преведена сумата от 5000 евро на А. М. с детайл на плащането – „погасяване на заем № 297513542003 от 20.12.2010 г. „.В т.1 -3 от споразумението от 12.07.2017 г. страните са се съгласили ,че тази сума от 5000 евро е преведена за погасяване на получения от „Цам Балка инвест „ООД заем в размер на 180 000 лв. от заемодателя А. М. и сумата ще бъде върната от ответника на ищеца в срок до 31.07.2017 г.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза ,е било установено ,че посоченият превод от 5000 евро в левова равностойност от 9779,15 лв. е осчетоводен в счетоводствата на двете дружества /посочени са и счметките ,по които това е направено /.Вещото лице е посочило ,че към момента на изготвяне на заключението в счетоводството на ищеца салдото по аналитичната партида на ответника „Цам Балкан инвест „ООД е в размер на 50 779,15 лв. ,като вещото лице приема ,че в тази сума е включена сумата по споразумението .При това констатацията на експерта след проверка в счетоводството на двете дружества е ,че няма извършени плащания от страна на ответника в полза на ищеца по това споразумение и размерът на остатъчната главница по заема е 129 220,85 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03d4ce21-1630-42f7-818d-bd998842e848