Определение № 401 от 29.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Ловеч, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500203 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. М. М. от гр. София против определение № 113 от 17.03.2023 г., по гр.д. № 155/2023 г. на РС Троян, с което е отказано допускане на обезпечение на предявените по делото искове, чрез налагане на запор върху материали, представляващи керемиди и греди от покрив, построен от наемателя върху отдадения под наем имот.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поставя акцент върху вероятна основателност на иска и наличието на обезпечителна нужда (интерес от исканото обезпечение). В частната жалба е изведено искане за отмяна на атакуваното определение, за допускане на исканото обезпечение и за присъждане на разноските по делото.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, от легитимиран субект и против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 396, ал. 1 ГПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. М. М. против „Е. С.“ ЕООД, с която е предявен иск за заплащане на следните суми: 795 лв.

– претендирана като неплатени три месечни наема (за периода от 15.12.2021 г. до 15.03.2022 г.); 1167,96 лв. – претендирана като неплатена електрическа енергия и лихви за периода от 01.12.2021 г. до 17.02.2022 г.). В исковата молба от ищеца е направено и искане за обезпечаване на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху материали, представляващи керемиди и греди от покрив, построен от наемателя върху отдадения под наем имот.

С обжалваното определение районният съд е отхвърлил искането, като е отказал да допусне обезпечението с налагане на поисканата обезпечителна мярка, като водещите съображения на съда са за липса на вероятна основателност на иска, за липса на обезпечителна нужда и за ненедлежно индивидуализиране на вещите, върху които се иска налагане на запор.

Произнасянето по молбата за обезпечение на предявения иск 1 предпоставя проверка на съда за допустимост и вероятна основателност на иска, за наличие на обезпечителна нужда и за пропорционалност на обезпечителна мярка с нуждата от обезпечаване на иска.

В конкретния случай е предявен осъдителен иск, който е допустим, с оглед на това, че от ищеца се поддържа, че отдал под наем на ответника собствен недвижим имот, че ответникът не е заплатил три месечни наема и разходите за електрическа енергия във връзка с ползването на имота. Налице е вероятна основателност, доколкото по делото са ангажирани документи за съществувало наемно правоотношение между страните и за претенция от електроразпределителното дружество към ищеца за неплатени суми за доставена електрическа енергия.

Съществува и обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечението ищецът ще бъде затруднен при осъществяването на правата си по бъдещо осъдително решение. С обезпечаването на иска се цели осигуряване реализацията на правните последици на евентуалното позитивно за ищеца съдебно решение.

Исканата обезпечителна мярка обаче е неподходяща на обезпечителната нужда, защото с нея не би могло да се обезпечи изпълнение на евентуално благоприятно за ищеца осъдително решение. Вещите, чиито запор се иска, са керемидите и гредите от покрива, построен от наемателя върху отдадения под наем имот. Същите нямат самостоятелна корпоралност, отделна от тази на отдадената под наем сграда. С влагането им в ремонта на наетата сграда, те изгубват своята самостоятелност, стават част от главната вещ, чиито собственик (в случая наемодателят-ищец) придобива собствеността върху тях, като между него и наемодателя възникват облигационни отношения – по силата на закона (чл. 97 ЗС, респ. чл. 231, ал. 2 ЗЗД) или в зависимост от установеното в договора за наем разрешение, относно поемане на тежестта на извършваните ремонти. След като не биха могли да се отделят без съществено повреждане на сградата, керемидите и гредите от покрива нямат самостоятелна корпоралност (част са от главната вещ), върху тях не би могло да се проведе принудително изпълнение и с оглед на това налагането на запор върху тях като обезпечителна мярка се явява неподходящо на обезпечителната нужда. В този смисъл е неоснователно съображението в частната жалба, че покривът съставлявал отделна част от сградата, с оглед на което върху керемидите и гредите би могло да се насочи принудително изпълнение и да се получи удовлетворяване на получените от продажбата суми.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно, а оплакванията в жалбата за липсата на предпоставките за допускане на обезпечението, са неоснователни. Поради съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 17.03.2023 г., по гр.д. № 155/2023 г. на РС Троян, с което е отхвърлена молбата за обезпечение на 2 предявените от Г. М. М. против „Е. С.“ ЕООД, с която са предявени искове за заплащане на следните суми: 795 лв. – претендирана като неплатени три месечни наема (за периода от 15.12.2021 г. до 15.03.2022 г.); 1167,96 лв. – претендирана като неплатена електрическа енергия и лихви за периода от 01.12.2021 г. до 17.02.2022 г.), чрез налагане на запор върху материали, представляващи керемиди и греди от покрив, построен от наемателя върху отдадения под наем имот.

Определението е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3